Решение № 19812 от 04.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8751/2024
- Вид
- Решение № 19812
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 33407 от 02.03.2024 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Определение № 14027 от 31.03.2024 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 48078 от 31.03.2024 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Определение № 37115 от 16.09.2024 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 24802 от 07.02.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 38802 от 05.03.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 38803 от 05.03.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 57889 от 07.04.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 122759 от 05.08.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Определение № 35958 от 28.08.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Определение № 36032 от 29.08.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Определение № 39483 от 23.09.2025 · НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
- Разпореждане № 13691 от 29.01.2026 · ЦВЕТОМИЛА ДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 6, т. 2 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 19812 гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20241110108751 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от С. Т. С., ЕГН **********, срещу Д. Д. С. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 02.11.2010 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че след сключването на брака започнали да установяват различия в характерите по отношения на съществени неща от живота. Твърди, че ответникът през последните няколко години започнал да се държи арогантно, обиждал я, хулел я и използвал нелицеприятни имена, с който накърнявал правото й на почтен, честен и отговорен човек. Заявява, че при най – малкото повишаване на тон от нейна страна, ищецът й налитал на бой, като веднъж се опитал да я удуши. Поддържа, че от около 3 години са разделени, но когато се срещнат ответника продължава със своето грубо и арогантно поведение. Ищцата твърди, че е останала без работа и няколко пъти е помолила ответника за помощ, но той категорично отказвал. Изтъква, че ответника й е взел без нейно съгласие редица лични документи, а именно: диплома за английски език, включително оригинала на Акта им за брак, както и телевизор, който е на кредит на нейно име, парти – грил – 2 броя, кана за филтриране на вода, ютия, сешоар, касетофон, марка „Сони“, козметичен уред за почистване на лице. В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа предявения иск.
1
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна не е подала отговор, не изразява становище по претенцията. В съдебно заседание се явява лично, като заявява, че ищцата се намира извън пределите на страната, а именно в Холандия.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът заявява, че желанието му е да се прекрати сключения брак, тъй като от 3 – 4 години не живеят заедно и не поддържат контакт. Заявява, че за него не представлява проблем да заплаща претендирата от ищцата издръжка за една година.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената по делото Декларация за материално и гражданско състояния, се установява, че ищцата е декларирала месечен доход в размер на 36,82 лева. Установява се, че ищцата е декларирала още, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 250,00 лева месечно. В Декларацията е отбелязано, че ищцата не получава пенсия от ТЕЛК поради липсата на 5 годишен трудов стаж.
По делото е представено Експертно Решение № 90118 от 22.02.2024 г., от което се установява, че ищцата е с 60% ТНР и с поставена водеща диагноза и с общо заболяване:
Параноидна шизофрения.
От представеното Удостоверение за сключен граждански брак, се установява, че страните са сключили граждански брак на 02.11.2010 г. в гр. София, Република България.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за установено обстоятелството, че страните се намират във фактическа раздяла от около четири години, нямат родени от брака си деца и не поддържат отношения помежду си. При така установените факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Искане за това не е направила нито една от страните, поради което съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът не следва да се произнася относно ползването на семейното жилище, защото не е сезиран с такова искане. Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака, а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция, каквато не е предявена надлежно по делото. Ето защо и доколкото страните нямат родени от брака деца за съда не съществува и 2 задължението служебно да се произнесе по този въпрос.
Относно фамилното име: Съдът намира, че предявеният иск по чл. 53 СК относно фамилното име на съпругата се явява основателен – предявен е от този съпруг, който е променил името си при сключването на брака. Установява се от представеното по делото удостоверение за граждански брак, че при сключването на граждански брак ищцата е носела фамилното име Борисова, което е променила на С.. Същата желае да възстанови предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака. Искането е основателно, поради което съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
Относно иска по чл. 145, ал. 2 СК за издръжка между съпрузи: За уважаване на предявения иск по чл. 145, ал. 2 от СК в доказателствената тежест на ищеца е да установи своите нужди от претендираната издръжка, както и доходите на ответника, от които зависят неговите възможност да дава издръжка в претендирания размер. В настоящия случай ищцата е посочила, че няма възможност да се издържа от доходите си, което се установява от представената по делото декларация за материално и гражданско състояние. Ищцата в производството освен своето материално състояние следва да докаже възможността на ответника да дава издръжка на своята съпруга в претендирания размер. В случая ищцата не е доказала възможността на ответника да дава издръжка в претендирания размер, но доколкото ответникът в открито съдебно заседание изрично заявява, че е готов да заплаща претендираната от ищцата издръжка за период от 1 година. Предвид това съдът приема, че ответника не оспорва исковата претенция за издръжка по основание и размер. В тази връзка съдът счита, че предявения иск за издръжка следва да бъде уважен до пълния му предявен размер от 250,00 лева за срок от 1 година. Съгласно чл. 145, ал. 2 СК, издръжката се дължи от прекратяване на брака поради което и въпреки, че ищцата не е посочила от кога претендира издръжката, то такава й се дължи от влизане в сила на съдебното решение, с което брака е прекратен.
Относно разноските: Относно разноските: С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината, разноските съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили. Окончателната държавна такса дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен на 02.11.2010 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак № 3206/02.11.2010 г. на СО, район „Сердика“, между С. Т. С., ЕГН **********, срещу Д. Д.
С. ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ОСЪЖДА Д. Д. С. ЕГН ********** да заплаща на Габриела Николаева С. Т. С., ЕГН 3
********** на основание чл. 145, ал. 2 от СК издръжка между съпрузи в размер на 250,00 лева месечно, за срок от 1 година, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Д. Д. С. ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. Т. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата 25,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4