Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22 от 10.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 193/2025
Вид
Решение № 22
Подписан
10.03.2026
Състав
Илияна Тодорова Балтова, Радостина Костова Калиманова, Янко Новаков Новаков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000193 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 305/09.10.2025 година, постановено по търг. дело № 424/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени исковете на „ОКгруп29“ ЕООД, ЕИК 204059440, със седалище и адрес на управление: град София, п.к.1517, ж. к. „Васил Левски“, ***, представлявано от управителя Огнян Златков Колев, предявени против С. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: Н., за осъждане на ответницата, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да върне на ищцовото дружество сумата от 68 000 лева като получена с оглед на неосъществено основание несключено споразумение за продължаване срока на наемен договор, също сключен между страните на 14.02.2017 година, ведно със законната лихва, начислена върху горната сума, начиная от датата на предявяване на исковете - 13.12.2024 година до окончателното й плащане, а евентуално - за осъждане на ответницата, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, да върне на ищцовото дружество горната сума, с която се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва, начислена върху горната сума, начиная от датата на предявяване на исковете - 13.12.2024 година до окончателното й изплащане.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ОКгруп29“ ЕООД, чрез адв. Л. Ц. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ***, ет.1, офис № 3, с която същото се обжалва като неправилно и необосновано, постановено при неадекватна преценка на доказателствения материал и вътрешно противоречиви мотиви. Твърди се, че в него не са обсъдени всички доводи и възражения на страните.

1

Оспорва се изводът на съда, че процесната сума е платена в изпълнение на действалия към онзи момент договор за наем от 14.02.2017 година между страните. Възразява се, че в същия липсва поето облигационно задължение от страна на въззивника за заплащане на сумата от 68 000 лева за уреждане на наемните правоотношения, считано от месец ноември 2017 година за бъдещ период от 41 месеца. Сочи се наличието на тристранно споразумение от 18.05.2017 година, посредством което се урежда възникнало дублиране на наематели поради недобросъвестното поведение на наемодателя С. Х.. Поддържа се, че плащането е в изпълнение на това споразумение и следва да се счита за авансово платена наемна цена по сключения наемен договор, обезпечаваща необезпокояваното ползване на процесния имот от въззивника, при поето задължение от страна на С. Х. да сключи допълнително споразумение с него за удължаване срока на наемния договор с още три години. Твърди се неизпълнение на поетите задължения от страна на въззиваемата, както по отношение на ползването на имота, така и по отношение удължаването на договора. Въвеждат се оплаквания, че неправилно Окръжен съд - Бургас е отказал да обсъжда доводите и доказателствата на страната във връзка с претендираното неизпълнение. Възразява се срещу извода на съда относно обвързващата за страните сила на решението по търг. дело № 39/2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас. Инвокира се противоречие с мотивите на обжалваното решение по допустимостта на предявената искова претенция. Оспорва се основателността на приетото възражение за изтекла погасителна давност. Навеждат се доводи, че вземането е станало изискуемо към 23.06.2021 година. Изтъква се, че престацията е извършена с оглед осъществяването на едно бъдещо основание и вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможност да се осъществи това основание. Според страната, тази невъзможност е настъпила към момента на разваляне на облигационната връзка по договора за наем, считано от изтичане на срока за доброволно изпълнение.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковите претенции.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. Х. Х., чрез адв. Г. Г. - САК и адв. В. И. -. - СмАК, с адрес за връчване: град София, ***, ет.

2, ап. 2, чрез адв. Г. Г.. Оспорват се като неверни твърденията на въззивника, че претендираната сума е платена на основание съглашение между страните извън договора за наем. Инвокира се сила на пресъдено нещо между страните по влязлото в сила решение по търг. дело № 39/ 2022 година по описа на Окръжен съд - Бургас и съответно - пречка за разглеждане на предявения иск на някое от следващите предложения по чл. 55 от ЗЗД.

Претендира се преклузия на фактите, представляващи основания за преразглеждане на обстоятелството налице ли е валидно обвързващ страните договор, неизпълнение по договора за наем и право на ищеца да развали договора за наем. Твърди се погрешно тълкуване от въззивника на мотивите към обжалваното решение. Поддържа се настъпила погасителна давност, като за начален момент според въззиваемия следва да се счита твърдяното от въззивника недопускане след края на летния сезон 2017 година. Оспорват се изложените оплаквания за нарушено държане. Навеждат доводи за дезинтересиране от 2 страна на наемателя от ползване на наетия имот. Изтъква се валидността на наемния договор през този период и на задължението за заплащане на наемна цена по него. Твърди се наличието на непогасени наемни вноски от въззивника към момента на изпращане на изявлението за прекратяване на договора.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Установява се от доказателствения материал, че между страните в настоящото производство е сключен договор за наем на недвижим имот, с нотариална заверка на подписите от 14.02.2017 година, по силата на който ответницата С. Х. Х. е предоставила на ищцовото дружество „ОКгруп29“ ЕООД за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в град Несебър и представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, одобрени със заповед № РД-18-46/18.08.2006 година на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-021912 от 29.11.2010 година на началника на СГКК-Бургас, с адрес Н., ет. 0, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект - за обществено хранене, брой нива на обекта - 1, с площ от 60 кв. м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата, при съответно посочени граници, заедно с обзавеждането и оборудването на заведението, който ще се ползва по предназначение като кафене/заведение за обществено хранене за нуждите на наемателя срещу заплащане на наемна цена в размер на 1 650 лева месечно. Според постигнатите в чл. 2, ал. 2 от писменото съглашение между страните договорености, всички разходи, свързани с ползването на обекта, включително за електроенергия, вода, телефон, интернет и други експлоатационни разходи са за сметка на наемателя. Наемната цена за ползването на обекта се заплаща ежемесечно в брой срещу разписка до 10-то число на текущия месец, за който се ползва обекта. Срокът на договора е установен на 5 години, считано от датата на подписването му - чл. 13 от договора.

Не е спорно, също така, че на 18.05.2017 година С. Х., „ОКгруп29“ ЕООД и едно трето лице - М.И.В. са подписали писмено споразумение, в което на първо място се съдържа посочване на причината, наложила неговото сключване, съответни констатации в тази насока и начин на уреждане на отношенията между тях. Съобразно посоченото в него, два 3 дена след сключване на разгледания по-горе договор, с анекс №1 към него, ищецът е извършил плащане към ответницата на наемната цена за първите 7 месеца от действието на договора. Освен това, след встъпване във владение на имота той е извършил със свои сили и средства освежителни и ремонтни дейности в същия. След приключването им е бил уведомен от своя наемодател, че същият е сключил на 19.08.2016 година и друг договор за наем за процесния обект с М.В., по който е получил плащания в размер на 68 000 лева. При тези факти, участващите в споразумението две физически лица и едно търговско дружество са постигнали съгласие М.В. и С. Х. да прекратят по взаимно съгласие сключения между тях договор за наем от 19.08.2016 година и анекс №1 към него от 15.09.2016 година, като Х. се е задължила да върне на Вучев заплатената и наемна цена за текущия туристически сезон 2017 година в размер на сумата от 68 000 лева. Ответницата се е задължила да сключи с ищеца допълнително споразумение за удължаване с 3 календарни години срока на действие на договора за наем с нотариална заверка на подписите от 14.02.2017 година, което следва да бъде сторено отново с нотариална заверка на подписите, при запазване на финансовите му параметри. Ищецът се е задължил да заплаща 20% от оборота, генериран от ползването на обекта според предназначението му на М.В.. Заплащайки посочения процент от оборота, ищецът фактически ще възстановява обратно дължимата по т. 1, т. е. сумата от 68 000 лева от С. Х. на М.В.. Така фиксираните 20% от оборота ищецът се задължава да заплаща на М.В. до изплащането в пълен размер на сумата по т. 1, а именно сума в размер на 68 000 лева. Заплащането на договорения процент от оборота ще се извършва през 15 календарни дни или два пъти месечно, като за всяко плащане М.В. ще подписва разписка за получената сума към ищеца - т.3.4. Тъй като ищецът поема ангажимент да възстанови дължимата от Х. на Вучев сума по т. 1 по начина, описан в т. 3 от споразумението, С. Х. е декларирала, че сумите, плащани от ищеца на Вучев ще се приспадат/прихващат от месечната наемна цена по договора за наем с нотариална заверка на подписите от 14.02.2017 година. Тъй като страните в настоящото производство са подписали на 16.02.2017 година анекс № 1, съобразно който ищецът е заплатил на ответницата наемната цена за първите 7 месеца по сключения между тях двамата договор за наем, то сумите, които ще се приспаднат ще покриват месечно дължимите суми след този период и по-специално първото прихващане/приспадане ще се извърши от месечната наемна цена дължима за месец ноември 2017 година. Обобщено е, на дата 09.06.2017 година, в присъствието на всяка една от страните по споразумението, да бъдат извършените следните действия, а именно: 1. С. Х. и М.В. да подпишат споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на сключения между тях договор за наем от 19.08.2016 година и анекс №1 към него от 15.09.2016 година; 2. С. Х. да подпише с ищеца споразумение/анекс №2 за удължаване с три години срока на действие на сключения между тях договор за наем и 3. Ищецът да подготви пълен набор документи във връзка с поетите задължения за назначаването на М.В. на трудов договор на длъжност „сервитьор“, с вписаните в т. 3 от споразумението параметри, а именно: период, възнаграждение, фиксиран процент от оборота.

Страните в процеса са водили и предишни дела помежду си. С решение № 67 от 08.03.2023 година, постановено по търг. дело № 39/2022 година по описа на Окръжен съд 4 Бургас предявените от „ОК Груп 29“ ЕООД против С. Х. Х. искове за връщане на сумата от 66 000 лева, представляваща платена на отпаднало основание цена по развален договор от 14.02.2017 година за наем на недвижим имот (самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор *** - заведение за обществено хранене - кафене с административен адрес Н., ет. 0), ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 14.02.2022 година до окончателно изплащане, както и за заплащане на сумата от 198 000 лева, представляваща неустойка по чл. 11, ал. 2 от договора за наем, ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на 14.02.2022 година до окончателно изплащане са отхвърлени.