Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260040 от 13.07.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1973/2019
Вид
Решение № 260040
Подписан
13.07.2020
В сила
08.06.2022
Състав
ТОНИ КРЪСТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл. 94 · Закон за енергетиката
  • чл. 31 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал.5 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 31, ал. 5, т.1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • § 1, т. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19а · Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………./……….07.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ТОНИ КРЪСТЕВ при секретар Мария Манолова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1973 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на "Марк

1" ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: (1) сума в размер 76 336,27 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември 2016 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво 2“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № *** в землището на с. Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г.; (2) сума в размер 22 540 46 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 76 336,27 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г.; както и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; (3) сума в размер 120 728,45 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., произведена от възобновяем източник вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво 2“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № *** в землището на с. Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г.; (4) сума в размер 35 648,50 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 120 728,45 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г., както и законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД /сега „Енергоразпределение Север“ АД Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №

ДУА-908/10.09.2012-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009 от 27.09.2009 г. За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-018/20.06.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. През м. септември 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 363,143 MWh, за която е издал Фактура № 98/12.10.2016 г. на стойност 6 896,11 лв. с ДДС при продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 15,8251 лв./мВтч, тъй като посоченото количество електроенергия било произведено докато централата е работила под 2 250 часа, но бил надхвърлен прагът от 1 907 кВт/ч нетно специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност. През месец ноември 2016 г. ВяЕЦ надминала 2250 часа ефективна работа и ищецът издал на ответника дебитно известие № 101/31.10.2016 г. към Фактура № 98/12.10.2016 г. на стойност 76 336,27 лева с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на дължимата преференциална цена за количеството електроенергия произведено през м. септември 2016 г. преди достигане на 2 139 кВт/ч НСП от инсталиран 1 кВт мощност в размер на 363,143 мВт/ч. До момента сумата по това дебитно известие не била заплатена. Върху същата ответникът дължал и законната лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г. в размер на 22 540,46 лева. На следващо място излага, че през м. октомври 2016 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 926,611 мВтч, за която е издал Фактура № 99/14.11.2016 г. на стойност 14 332,12 лв. с ДДС при продажна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 12,8894 лв./мВтч, тъй като посоченото количество електроенергия било произведено докато централата е работила под 2 250 часа, но бил надхвърлен прагът от 1 907 кВт/ч нетно специфично производство (НСП) от инсталиран 1 кВт мощност.

През месец ноември 2016 г. ВяЕЦ надминала 2250 часа ефективна работа и ищецът издал на ответника дебитно известие № 102/30.11.2016 г. към Фактура № 99/14.11.2016 г. на стойност 120 728,45 лева с ДДС, с което коригирал продажната цена до размера на дължимата преференциална цена за количеството електроенергия произведено през м. октомври 2016 г. преди достигане на 2 139 кВт/ч НСП от инсталиран 1 кВт мощност в размер на 563,857 мВт/ч. До момента сумата по това дебитно известие не била заплатена. Върху същата ответникът дължал и законната лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г. в размер на 35 684,50 лева. Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване се прилага преференциалната цена, определена в Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР. Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение № Ц-18/20.06.2011 г., ДКЕВР е използвала въведения с Решение Ц-010/30.03.2011 г. специален критерий по отношение на производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, па именно: „наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа годишни часове“. Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи били определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 7 на Решение Ц-18 била определена цена от 191 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 на Решение Ц-18 била определена цена от 173.06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника, продължила години, както и в отношенията между други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.

В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че между страните е приложима преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар съгласно чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Поддържа, че Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР има декларативно, а не конститутивно действие и отмяната му не води до промяна на НСП, въз основа на което е определена преференциалната цена за ВяЕЦ на ищеца. Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага, до който се дължи преференциалната цена.

Количествата на произведената и продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 1907 кВтч за 1 кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Твърди, че е изправна страна по договора, не е изпадал в забава и не дължи обезщетение за това.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г. на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно централата да попада и под двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от него елетроенергия през 2016 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата по двете преференциални цени – по т. 7 и по т. 8 от Решение Ц-18 /20.06.2011 г. на ДКЕВР съгласно чл. 16, ал.3 от сключения между страните договор № 176/30.08.2011 г.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора. Във връзка с отмяната на Решение СП 1 в относимите към предмета на спора части счита, че същата не води до отпадане с обратна сила на ограничението за прилагане на нетното специфично производство към обема на електрическата енергия, която производителят може да продаде по преференциална цена на крайния снабдител на основание чл. 31, ал. 5 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Поддържа, че отмяната на административния акт не е основание за изкупуване на по-големи обеми на преференциална цена, освен ако не се постанови решение, с което да се увеличи преференциално изкупуваното количество от 1 907 кВтч на 1 кВт инсталирана мощност.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.

В писмена защита ищецът акцентира, че с решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело № 14112/2018г. на ВАС, е отменено Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т.2.7 и т.2.8. за определяне на нетно специфично производство на ВяЕЦ работещи до 2250 ч., е окончателно отменено, поради което ответникът не може да ограничава изкупуването на ел. енергия непреференциална цена въз основана решение СП-1. Позовава се на мотивите на решението на ВАС, за да обоснове твърдението си, че договорът дава право на ищеца да продава произведената от него енергия по двете преференциални цени и не е налице нормативна забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда едновременно електроенергия като централа работеща до 2250 часа и централа, работеща над 2250 часа.