Решение № 711 от 14.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 566/2023
- Вид
- Решение № 711
- Подписан
- 14.06.2024
- В сила
- 14.06.2024
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Други актове по делото
- Определение № 1359 от 24.04.2026 · Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 711 гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Р. Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000500566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 263519 от 21.12.2022г., постановено по гр.дело № 10864/2018г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, да заплати на М. Ц. В. сумата от 53 950 лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2018г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв.1 като неоснователен.
Със същото решение е осъдено дружеството
ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, да заплати на М. Ц. В. сумата от 3 203,80 лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2018г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 6 100 лв., като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение №71959 от 27.03.2017г., постановено по гр.д № 263519/2022г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и с-в в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП в размер на 53 950 лв. за сумата над 1
28 000 лв. и в частта , с която е уважен предявения иск за заплащане на причинени имуществени вреди в размер на 3 203,80 лв. над сумата от 1980,60 лв.
Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че определеното обезщетение е изключително завишено по размер.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение,
Сочи, че първоинстанционинят съд не е съобразил конкретни факти и обстоятелства, относими к ъ м критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението, вкл. и преживени предишни заболявания от ищеца и съществуващи съпътстващи заболявания, които са повлияли върху интензитета на търпените болки и страдания и на периода на възстановяване.
Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, изключително нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата (17%), която е пресичала трилентов път на необозначено място в тъмната част на денонощието и в значителна степен ( 51%) е допринесла за настъпването на вредоносния резултат с поведението си.
Оспорва приетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм неа ПТП, съгл. който ищцата е получила травми на краката поради прегазване на същите.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди до размера на 28 000 лв. и предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди до размера на 1 968,60 лв. Претендира разноски за двете инстанции и юристконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна по жалбата М. В. представя писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, претедира разноски.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното: Пред 2 настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 12.10.2016г., представляващи болки и страдания, преживени от ищца поради получени увреди на здравето, съставляващи счупване на костите на двете подбедрици: в дясно - открито, в лявомногофрагментарно, счупване на лявата срамна кост и черепно-мозъчна травма от следните компоненти, състояща се от слените компоненти: контузия на мозъка от лека степен, малки контузионно-кръвоизливни огнища в десния челен мозъчен дял, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област.
В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на 12.10.2016г. ищцата е претърпяла ПТП като пешеходец в гр.Ловеч на ул.“Съйко Съев“ в зоната на надлеза на „Околовръстен път“ на гр.Ловеч, като пресичайки на необозначено място пътното платно е била блъсната от лек автомобил марка „Мерцедес С320“ с ДК № ********, управляван от П. К.
К..
Видно от представеното Споразумение, постигнато между прекия делинквент П. К. и ПРБ, одобрено от съда по НОХД № 1140/2017г. по описа на РС-Ловеч, имащо характера и значението на присъда, влязла в законна сила, П. К. е признат за виновен в това, че на 16.10.2016г. около 20:11ч. в гр.
Ловеч, на ул.“Съйко Съев“ в зоната на надлеза на „Околовръстен път“ на гр.Ловеч, на изхода на града, при управление на лек автомобил марка „Мерцедес С320“ с ДК № ********, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на пешеходката М. В., съставляващи травматично счупване на дясна подбедрица, травматично счупване на лява подбедрица, счупване на срамна кост.
Влязлата в сила присъда по НОХД е задължителна за настоящия граждански състав, съгл. разп. на чл.300 от ГПК относно вината на делинквента П. К. за настпъване на процесното ПТП.
Видно от Справка от ИЦ на ГФ към датата на процесното ПТП ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховател по задължителната застраховка 3
„Гражданска отговорност” на водача
„Мерцедес С 320“ с ДК № ********. на МПС за лек автомобил марка
При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати и приети две СМЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключенията и на двете СМЕ.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице лекар – травматолог, ищцата е получила следните увреди при процесното ПТП: счупване на костите на двете подбедрици: в дясно - открито, в лявомногофрагментарно, счупване на лявата срамна кост. Същите съставляват средни телесни повреди.
Видно от заключението на СМЕ, изготвена от вещо лице лекар – неврохирург, ищцата е получила следните увреди при процесното ПТП: черепно-мозъчна травма от следните компоненти, състояща се от слените компоненти: контузия на мозъка от лека степен, малки контузионнокръвоизливни огнища в десния челен мозъчен дял, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област. Същите съставляват временно разстройство на здравето,неопасно за живота.
Посочените по-горе увреди на здравето на ищцата причинно-следствена връзка с процесното ПТП. са в пряка
При първоинстанционното разглеждане на делото е допусната и приета САТЕ. Настоящата съдебна инстанция кредитира заключението на САТЕ.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
4
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя законосъобразността на обжалваното решение. досежно
Разгледана по същество насрещната въззивн жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ “ АД е
ОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за сторено.
Видно от справка в ИЦ на ГФ е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил, шофиран от виновния водач, по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.
5
От заключението на двете съдебно-медицински експертизи, които правилно са кредитирани от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвени, неоспорени от страните в хода на съдебното производство, се установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.
Ищцата е получила съставляващи счупване на костите на двете подбедрици: в дясно - открито, в ляво-многофрагментарно, счупване на лявата срамна кост и черепно-мозъчна травма от следните компоненти, състояща се от слените компоненти: контузия на мозъка от лека степен, малки контузионнокръвоизливни огнища в десния челен мозъчен дял, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен подкожен кръвоизлив в лява челно-теменна област.
По наведените с въззивната жалба възражения: основният спор между страните се свежда до размера на определеното обезщетение: въззивникът, ответник в първоинстанционното производство твърди, че определеният размер на присъденото обезщетение е силно завишен.
Оплакванията на въззивника, решаващият въззивен състав намира за неоснователни.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема за доказани твърдените от ищцата увреди на здравето й, констатирани и от заключенията на двете СМЕ, подробно описани по-горе. Съдът приема за доказано и съществуването на пряка причинно-следствена връзка между увредите и преживяното от ищеца ПТП, но намира, че размерът на определеното от първоинстанционния съд обезщетение не е завишен.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и останалите трайни негативни последици (ищцата не е възстановила самостоятелната си походка, движениаята й са ограничени - не може да кляка и пр.).
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде 6 възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със здравословното състояние на ищцата и неговото трайно увреждане. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и възрастта на ищцата.
Разпечатката съдържа 58 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a789a037-5f3b-4f1a-bb71-716d7887cdb5