Решение № 569 от 02.12.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 941/2024
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 02.12.2024
- В сила
- 02.12.2024
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Други актове по делото
- Разпореждане № 24 от 13.01.2025 · Емилия Дончева
- Решение № 186 от 07.04.2025 · Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. Благоевград, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20241200500941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Д. В. П., с адрес: гр. С., ул. „П. В.“ ****, насочена против Разпореждане от 23.10.2022 г., постановено по изп. дело № 533/2021 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, както и е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Твърди се, че жалбподателката като длъжник по изпълнителното производство по реда на чл. 528, ал. 1 ГПК е предоставила данни на съдебния изпълнител, които последният е пренебрегнал. Сочи се, че при постановяване на обжалваното разпореждане ЧСИ Шукри Дервиш не е съобразил факти, които са от особено значение за непредприемане на принудителни действия спрямо детето, а именно: писмо с изх. № 369/31.11.2022 г. на Институт по социални дейности и практики- ЦОП гр. София до Административен съд – Благоевград, съдържащо доклади от работата по случая на детето С. Р. Д., жалбоподателката и взискателя Р.
Д.; комплексна съдебно- психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от специалисти- психиатър и психолог от Александровска болница гр. София на 30.01.2023 г. и протокол от съдебно заседание, проведено на 09.02.2023 г. по нчхд № 357/2021 г. по описа на РС- С.; Решение № 1949/20.02.2024 г. на ВАС, с което е отменена заповед № ЗД-Д-Е-С-030/11.11.2021 г. на директора на ДСП – С.; мотиви по Присъда № 900149/23.06.2023 г., постановена по нчхд № 357/2020 г. по описа на 1
РС- С..
Твърди се, че от издаването на изпълнителния лист на 13.12.2021 г., образуването на изпълнителното дело (2021 г.), жалбоподателката като длъжник по изпълнителното дело е изразявала готовност да предаде детето на бащата в определеното време и място съгласно Решение № 3281/27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1386/2018 г. по описа на РС- С.. Изтъква се, че детето е отказвало да тръгне с бащата. Сочи се, че бащата не се е съобразявал с препоръките на вещите лица и психолозите от социалната услуга ЦОП при ИСДП гр. София относно страховете и тревожността на детето, които са последица от неговото агресивно поведение.
Твърди се, че след получаване на покана за доброволно изпълнение, длъжникът в срока по чл. 528, ал. 2 ГПК е подал писмен отговор, с който е изразила готовност за предаване на детето.
Жалбоподателката счита, че не е станала повод за образуване на изпълнителното производство, поради което разноските следва да останат в тежест на взискателя. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение на взискателя.
Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемция.
Направено е и искане на основание чл. 438 ГПК за спиране на действията по изпълнението.
Препис от жалбата е надлежно връчен на взискателя Р. Д., който в законоустановения срок депозира по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК писмено възражение. Същият изцяло оспорва доводите на длъжника. Моли да бъде оставена без уважение депозираната жалба.
По делото са приложени и мотиви на ЧСИ Шукри Дервиш, в които е обективирано становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговоря на изискванията по чл.
260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Въз основа на молба от Р. С. Д., на 14.12.2021 г. е образувано изпълнително дело № 533/2021 г. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш на основание изпълнителен лист от 13.12.2021 г., издаден по гр.д. № 1386/2018 г. по описа на РС- С. в полза на Р. С. Д. , с който е определен режим на лични отношения на бащата Р. С. Д. с детето С. Радославаова Д., както следва: през първите четири месеца след влизане в сила на решението – всеки вторник и четвъртък за времето от 17.30 часа (когато детето по възможност бъде взимано от бащата от детската градина) до 19.30 часа; както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09 часа до 17 часа без преспиване и всяка втора събота и неделя за времето от 09 часа до 12 часа без преспиване; а след изтичане на горния срок – да се прилага режима, определен с Решение № 902 от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1181/2015 г. по описа Районен съд-С. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване на детето при бащата, за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя; първата половина 2 на пролетната ваканция и втората половина на зимната ваканция, а също и двадесет дни през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок – бащата ще има право да определи дните, през които да вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; бащата да взима детето по време на официалните празници както следва: през четните години на първи май, на двадесет и четвърти май, на двадесет и втори септември и на Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като взима детето в 18 ч. на предния ден и го връща в 18 ч. на съответния ден, а също и на рождения ден на детето за времето от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим, а през нечетните години бащата да взема детето на следните официални празници – на шести май, на шести септември, на първи ноември, на Нова година (от 31.12 до 01.01) и на Великден (от Разпети петък до Велики понеделник, които в съответната година са определени за празнуване), като взима детето в 18 ч. на предния ден и го връща в 18 ч. на съответния ден.
На 07.03.2022 г. от взискателя е постъпила молба, с която е поискал предприемане на изпълнителни действия.
По изпълнителното дело е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 28.03.2022 г. между Р. С. Д. и адв. П. П., видно от който договореното и заплатено възнаграждение по договора е в размер на 300 лв. Договорът е с предмет съдействие по изпълнително дело при ЧСИ Шукри Дервиш.
До длъжника Д. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 20981/23.12.2021 г. Поканата е върната невръчена с отбелязване, че длъжникът е търсен на 14.01.2022 г., 31.01.2022 г., 12.02.2022 г. и 14.02.2022 г., но не е намерен.
До длъжника е изпратена повторно покана за доброволно изпълнение изх. № 04906/08.04.2022 г., която е връчена на 09.08.2022 г. с лицензиран пощенски оператор.
На 16.08.2022 г. от длъжника Д. П. е постъпил отговор, с който на основание чл. 528, ал. 2 ГПК заявява, че е готова да предава детето на бащата съгласно определения режим на лични отношения на бащата на адрес: гр. С., ул. „П. В.“ № 10 съгласно Решение № 3281/27.12.2019 г.; че от нейна страна няма пречки за своевременно изпълнение на задължението. С молбата е направено искане за присъствие на социален работник от ДСП – С. на предаването на детето.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от визскателя. Направено е и възражение за недължимост на такси по изпълнителното дело, тъй като причината за липса на контакти на детето с бащата, е поведението на последния. Към молбата са приложени съставени от длъжникът Д. П. протоколи, с които се удостоверява, че на посочените дати в определеното време за лични контакти на бащата Р. Д. с детето С. Д., Д. не се е явил. Приложена е служебна бележка, издадена от Детска градина „З.“ гр. С., с която ръководството удостоверява, че детето С. Р. Д. е посещавало детското заведение през периода 07.02.2022 г. – 14.02.2022 г., като за същия период са се провели общо девет срещу на територията на детското заведение съгласно определения график в Решение № 3281/27.12.2019 г.
На 23.09.2022 г. от взискателя е постъпила молба, в която сочи, че на 03.09.2022 г., 17.09.2022 г. и 21.09.2022 г. длъжникът не е изпълнил съдебното 3 решение, слизала с детето пред блока и не оказвала съдействие детето да тръгне с баща си. Направено е искане за налагане на глоба на длъжника и задължаване да оказва нужното съдействие за изпълнение на режима на лични контакти.
Идентична молба е депозирана на 20.10.2022 г., в която са изложени твърдения за неизпълнение на режима на лични контакти на 01.10.2022 г. и 15.10.2022 г.
С обжалваното разпореждане от 23.10.2023 г. ЧСИ Шукри Дервиш е отказал да редуцира приетите по изпълнително дело № 533/2021 г. разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адв. П. П., в качеството на процесуален представител на взискателя Р. С. Д., оставено е без уважение искането за прекратяване на изпълнителното дело, обективирано в отговор с вх. № 14053/16.08.2022 г., депозиран от длъжника Д. В. П..
До длъжника Д. П. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 15686/24.10.2022 г., която няма данни да е връчена.
На 07.03.2023 г. от взискателя е постъпила молба, в която сочи, че на 05.11.2022 г., 19.11.2022 г., 03.12.2022 г., 17.12.2022 г., 21.01.2023 г., 18.02.2023 г. и 04.03.2023 г. длъжникът не е изпълнил съдебното решение, отказвала да изпълни вменените й задължения да оказва съдействие на бащата за пълноценно осъществяване на лични контакти с детето, като слизала с детето пред блока и не оказвала съдействие детето да тръгне с баща си. Направено е искане за налагане на глоба на длъжника за всеки отделен случай на неизпълнение.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 13883/13.10.2023 г., връчена на 29.02.2024 г. на С. П. – майка на длъжника.
На 06.03.2024 г. от длъжника е постъпил отговор, в който отново заявява готовност за предаване на детето на бащата съгласно определения режим на лични контакти.
С оглед на горното, съдът прави следните изводи:
По отношение на жалбата срещу разпореждането в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1) длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2) взискателят е поискал това писмено;
3) изпълнителният лист бъде обезсилен; 4) с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5) посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7) бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440; 8) взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание органът по изпълнението няма правото да го 4 преустанови.
Разпечатката съдържа 44 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a6f2362c-5a4c-43fc-8c08-8a863877066c