Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10714 от 06.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2114/2022
Вид
Решение № 10714
Подписан
06.10.2022
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10714 гр. София, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110102114 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищцата Г. С. И. е предявила срещу ответника „П. Е. Е. С.“ АД, ЕИК ..., обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 67/18.11.2021 г. – чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в размер 26437,62 лв. за периода от 18.11.2021 г. до 18.04.2021 г. (така както е посочено в исковата молба), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение от 09.05.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, като претенцията е заявена за периода от 18.11.2021 г. до 18.05.2022 г. за сумата в общ размер на 11437,62 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение за пълен отработен месец 4406,27 лева, след приспадане на сумата от 2500 лева, представляваща възнаграждението, за което ищцата е полагала труд при друг работодател за спорния период. С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата (лист 105), производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е прекратено на основание чл. 233 от ГПК, за сумата над 11437,62 лева до пълния размер от 26437,62 лева, тъй като ищцата е заявила, че се отказва от предявения иск за тази част.

1

Ищецът Г. С. И. твърди, че по силата на сключен с праводателя на ответника „П. Е.

Е. С.“ АД, ЕИК ..., трудов договор № ... г., заемала длъжността „Ръководител проектистроителство“ при ответника. На 18.11.2021 г. на ищцата била връчена заповед № 67/18.11.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че не са й поискани писмени обяснения, че не е извършила нарушението, че за едно и също нарушение са й наложени две дисциплинарни наказания – „забележка“ и „уволнение“, както и че заповедта е неясна (молба от 10.02.2022 г.). Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че е след уволнението започнала работа при по-ниско възнаграждение, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение за посочения период, представляваща разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението в размер на 4406,27 лева и възнаграждението, за което полага труд при новия работодател – 2500 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл.

80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, подписани от адвокат, поддържа предявените искове и посочените основания за незаконност на уволнението. Прави обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е извършила твърдените действия, за които е наказана.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „П. Е. Е. С.“ АД оспорва предявените искове. Твърди, че на 03.09.2021 г., ищцата не е присъствала на уговорена работна среща без да сочи уважителни причини, за което е наказана със „забележка“, което наказание не е заличено. Сочи, че ищцата не е спазвала работното си време, като на 02.11.2021 г., от електронната система за контрол на достъпа, е установено, че в периода от 25.10.-29.10.2021 г. ищцата е изработила 17,03 часа от общо 40 работни часа за работната седмица. Сочи, че освен това в нарушение на правилата за работа в дружеството е водила служебна кореспонденция с контрагенти на дружеството от личната си електронна поща, независимо, че е била уведомена със заповед № 339 от 12.12.2019 г., че това е забранено. Твърди, че ищцата системно нарушава трудовата дисциплина, за което са й наложени съответните наказания, които не са заличени. Твърди, че на ищцата са поискани обяснения във връзка с нарушенията, за които е наложно наказание, поради което процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е обоснована и мотивирана чрез посочване на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им, наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага и е връчена при отказ на 19.11.2021 г.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е останала без работа вследствие на уволнението като недоказано по основание и размер. Прави искане 2 претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищцата, че същата не е представлявана от адвокат в процеса, както и че разходът не е реално направен. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК оспорва предявените искове. Прави обстоен доказателствен анализ като поддържа, че в хода на съдебното дирене безспорно се установява, че ответницата е извършила твърдените нарушения. В писмените бележки възразява, че ищцата е упражнила правото си по чл. 326, ал. 1 от КТ да отправи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което е изтекло, поради което исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 от КТ следва да се отхвърлят.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Ръководител проекти-строителство“ при ответника.

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено с връчена на 19.11.2021 г. Заповед № 67/18.11.2021 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищцата за това, че:

1/ В периода от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г. са извършени по не 4 закъснения за явяване на работа – на 25.10.2021 г., 26.10.2021 г., 27.10.2021 г. и 29.10.2021 г. – нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ;

2/ както и че: на 03.11.2021 г., при водена кореспонденция с трето лице – контрагент на работодателя за строеж „Бюро Патенти“ е използвала лична електронна поща, а не служебна такава нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.

От представените и приети по делото по реда на чл. 184 от ГПК извлечения от електронна поща (лист 70), се установява, че на 03.11.2021 г. на ищцата са поискани обяснения. Депозираните пред работодателя обяснения са взети предвид при налагане на наказанието, доколкото същите са обсъдени в Заповед № 67/18.11.2021 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел Г. В. М., както и тези на свидетеля И. М. М., преценени с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни , логични, кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че в периода от края на август 2021 г. до края на м. ноември 2021 г. ищцата работела като „Ръководител проект“ на два обекта – на *** и .... Входът до обектите на дружеството се осъществявал при техническа възможност едновременно с турникет, бариера и кабинка за охрана, или с врата, затваряща се с четец. На обект на ул.

3

„И.Д.“ № 6, достъпът бил контролиран и се осъществявал чрез чекиране, през турникет, поставен на официалния вход, а на обекта на ... имало врата, достъпът през която отново се осъществявал чрез чекиращо устройство с карта. Всеки служител разполагал с карта за достъп. Работният офис на „Ръководител проект“ на ... се намирал извън строителната площадка и до него достъп се осъществявал без карта.

От показанията на разпитания по делото свидетел В.Г.Т. преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи с показанията на свидетеля И. М. М., се установява, че строителният обект, на който ищцата работила като ръководител, се намирал на ъгъла на ул. „Х.Б.“ и ул. „И.Д.“, но офисът, в който ищцата също полагала труд, се намирал на вход в жилищна сграда ул.

„И.Д.“ № 42, където нямало система за чекиране, а вътрешносградово заключване, достъпът през което не се отчита от електронната система, отчитаща вход-изхода на обектите.

От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице инж. Х., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че на строителния обекта на ... (находящ се на кръстовището на ул. „Х.Б.“ и ул. „И.Д.“) са съхранени данни относно чекирането на ищцата Г. С. И. на 25.10.2021 г., 26.10.2021 г., 27.10.2021 г. и 29.10.2021 г. От заключението се установява, че за сочените дати са налице данни за вход с картата на ищцата на различни обекти на дружеството, в това число и централния му офис на бул.

„С.Ш.“ № 93Б в различен времеви интервал. Най-ранният регистриран достъп до обекти, включени в системата за достъп, на 25.10.2021 г. е в 8:42 часа, на ...; на 26.10.2021 г. е в 8:43 часа на ...; на 27.10.2021 г. в 8:48 часа на ***Б, а на 29.10.2021 г. в 9:25 часа на ....

В посочените периоди са отразени множество данни за „вход“ в един и същ час, но липсват същия брой данни за „изход“. От заключението на вещото лице се установява, че в офиса, който се намира на ***, ет. 1, не е налице чекираща система и достъпът там не се отчита.

От събраните по делото доказателства – електронна кореспонденция, приобщена по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК (лист 50), се установява, че на 03.10.2021 г. ищцата е получила на личната си електронна поща в абв.бг писмо, изходящо от „Т.“ ЕООД, с предмет: „...“, съдържащо служебна информация, на което писмо няма данни ищцата да е отговорила. По делото не се установява и същата да е инициирала кореспонденция от електронния адрес, на който е получила поща.

От представеното копие на трудова книжка на ищцата (лист 101), което не е оспорено и е идентично с оригинала, предоставен за констатация в открито съдебно заседание, се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника, считано от 23.11.2021 г. е вписано, че ищцата е започнала работа при друг работодател с брутно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева, като липсват други вписвания.

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение на ищцата при ответника за пълен отработен 4 месец, е в размер на 4406,27 лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, изчислено за периода от 09.04.2021 г. до 18.05.2022 г., като разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано при ответника, и това при новия работодател на ищцата, е в размер на 11437,62 лева, при съобразяване на получаваното по-ниско възнаграждение при новия работодател.