Решение № 14438 от 19.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17457/2025
- Вид
- Решение № 14438
- Подписан
- 19.07.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 54706 от 01.04.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 63390 от 16.04.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 111504 от 15.07.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Определение № 11152 от 20.03.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 14438 гр. София, 19.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110117457 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********, срещу ответника К. К. Х., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща неустойка по т. 7 от Списъка с неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 19.06.2020 г., сумата от 5500 лв., представляваща неустойка по т.
9 от Списъка с неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 19.06.2020 г., и сумата от 350 лв., представляваща неустойка по т. 10 от Списъка с неустойките, представляващ Приложение № 1 към Договор за наем на превозни средства и предоставяне на услуги от 19.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2025 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът **********************, ЕИК *********, основава исковите си претенции на твърдения, че на 19.06.2020 г. е сключил с ответника Договор за използване на автомобил/ превозно средство от разстояние, чрез мобилното приложение ************ , по силата на който ответникът наел лек автомобил „*************“, с рег. № ********, предоставен за ползване на ищеца от лизингодателя *************************. Твърди, че ответникът стартирал процесното МПС в 20:25:05 ч. на 09.06.2022 г., като същото е приключило на следващия ден – на 10.06.2022 г., в 21:03:38 ч. Сочи, че по време на ползването на процесното МПС било реализирано ПТП около 18:00 ч. на 10.06.2022 г. в района на пътната връзка на бул. „********“ и ул.
„*****“ в гр. София, за което бил съставен Протокол за ПТП № ******* от 1
10.06.2022 г. От последния се установявало, че в нарушение на договора ответникът е предоставил ползването и владението на наетия автомобил на трето лице. На водача на автомобила бил съставен АУАН серия GA, № ******/10.06.2022 г. В резултат на процесното ПТП за лекия автомобил възникнали множество материални вреди, квалифициращо се като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Поради нарушаване на разпоредбата на чл. 3.4 от процесния договор – забрана за предоставяне на автомобила за ползване на друго лице, на ответника била начислена неустойка в размер на 400 лв. съгласно т. 7 от Списъка с неустойките, представляващ Приложение № 1 към договора. Съгласно чл. 4.1 от договора за наем наемателят носи пълна отговорност за превозното средство през периода на ползването му, като в тази връзка му е начислена неустойка в размер на 5500 лв. по т. 9 от Списъка с неустойките, доколкото процесното МПС било увредено до тотална щета. На ответника е начислена и неустойка в размер на 350 лв. съгласно т. 10 от Списъка с неустойките, доколкото на наемодателя му се е наложило да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около процесното ПТП. До ответника били изпратени уведомления, съдържащи покани за заплащане на процесните неустойки, но такова не последвало. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. К. Х., ЕГН **********, редовно уведомен на 04.11.2025 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.
След приключване на съдебното дирене в съдебно заседание от 21.04.2026 г., ответникът прави възражение за нищожност на договора предвид шрифта му, който твърди , че не отговаря на Директива № 2023/2225 на ЕП, възражение, че не е доказано, че автомобилът е тотална щета, както и възражение, че уговорените неустойки противоречат на морала, както и че са прекомерни, като служат за обогатяване на ищеца.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
За уважаване на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия период, предаването на процесното МПС за ползване от ответника; уговарянето на валидни клаузи за неустойка със съдържанието, посочено в исковата молба, настъпило ПТП с процесния автомобил, причинило тотална щета на автомобила, както и размера на всяка една от неустойките. В тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно наемно правоотношение 2 между страните, предаването на процесното МПС „*************“, с рег. № ******** на 09.06.2022 г. за ползване от ответника с уговорени неустойки съгласно списък, представляващ Приложение № 1 към договора за наем.
Наемните отношения между страните са възникнали от договор за наем като електронен документ, а не в обикновена писмена форма. Съгласно чл 184, ал.
1, изр. 1 от ГПК електронният документ може да се представи и възпроизведен на хартия, а при спор съдът може да установява съдържанието му чрез специални знания на вещо лице. В разглждания случай, договорът, общите условия и приложения към него не са оспорени от ответника в сроковете по чл. 193 ГПК. Ето защо по делото съдът приема, че ищецът е доказал по безспорен начин съдържанието на уговорките между страните, включително и процесните неустойки. Неоснователно е позоваването от ответната страна на противоречие с Директива 2023/2225 на ЕП и на Съвета от 18.10.2023 г. по отношение на шрифта на договора, тъй като цитираната директива касае потребителски кредити, поради което е неприложима по отношение на процесното правоотношение.
От анализа на съдържанието на договора се установяват постигнатите договорености между страните. Съгласно чл. 2. 1. и чл. 3.2 от договора наемодателят се задължава да предостави на наемателя за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни средства, а наемателят се задължава да осигури правилното им експлоатиране в съответствие с условията, посочени в договора и общите условия към него, и да заплати дължимия наем за ползването на тези превозни средства, както и евентуални неустойки, разноски, обезщетения и други суми, дължими съгласно договора за наем и/или общите условия към него. При неизпълнение на задълженията наемателят дължи заплащането на предвидените неустойки в Приложение № 1, представляващо неразделна част към договора. Съгласно чл. 3.4 от договора наемателят няма право да преотдава под наем превозното средство, нито да прехвърля свои права и задължения по договора, нито да предоставя права на друго лице да ползва превозното средство. Видно от чл.
4. 1 и чл. 4.3 от договора наемателят носи пълна отговорност за превозното средство през целия период на използването му, включително за причинените увреждания по него, а в случай че наемателят увреди, унищожи или повреди превозното средство в степен тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, той дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки.
Съгласно чл. 1.11. от договора, при неизпълнение на коя да е разпоредба от договора и/или общите условия, наемодателят има право да приложи всички неустойки от "Списък на неустойките" кумулативно, за което наемателят предоставя своето съгласие със сключването на договора към датата на регистрацията си в мобилното приложение. Съгласно т. 7 от Списъка с неустойките е предвидено, че се дължи неустойка в размер на 400 лева при предаване на превозното средство за шофиране на трето лице. Само потребителят има право да шофира. В т. 9 от Списък на неустойки е уговорена 3 неустойка за случаите, когато превозното средство е повредено или унищожено по време на стартираната от наемателя потребителска сесия или непосредствено преди нейното преустановяване, с изключение на случаите, при които рискът от увреждането или погиването на автомобила е изцяло покрит от застрахователното дружество, застраховало автомобила, като е разяснено, че превозните средства са от съществено значение за дейността на наемодателя, поради което трябва да бъдат защитени с оглед безпрепятственото предоставяне на услуга за споделено наемане на електрически автомобили, както и че тази неустойка намира приложение, когато причинените увреждания или погиване на автомобила са в резултат на виновно поведение на наемателя или причинена груба небрежност от негова страна през наемния период с превозното средство, включително и при настъпването на пътно-транспортно произшествие по вина на наемателя, в резултат на което са причинени увреждания /частични щети/ по превозното средство или тотална щета по смисъла на действащите разпоредби от КЗ. В случаите на тотална щета на "Шкода Ситигоу" е уговорена неустойка в размер на 5 500 лв. С т. 10 от Списък на неустойки е предвидена неустойка в размер на 350 лв. за настъпване на пътно-транспортно произшествие, причинено от наемателя, с наетото превозно средство, като е разяснено, че тя се прилага, когато се налага допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около възникналия казус, както и за това, че през периода, в който превозното средство ще бъде поправяно, наемодателят няма да може да използва автомобила съгласно неговото предназначение.
Не се установява неравноправност на процесните неустойки по т. 7, т.
9 и т. 10 от Списъка на неустойки, доколкото не се установява те да покриват който и да е от неизчерпателно посочените в чл. 143, ал. 2 ЗЗП фактически състави на неравноправни клаузи, нито да изпълват общия състав по чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
На следващо място, настоящият състав приема, че процесните неустойки от Списъка на неустойки не са нищожни, поради накърняване на добрите нрави. Съгласно задължителните разяснения в мотивната част към т.
3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да 4 се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Прието е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В разглеждания случай процесните неустойки обезпечават изпълнение на съществени задължения по договора за наем, предварително определени във фиксиран размер и не се установява да излизат извън присъщите им функции.
Така например неустойката по т. 9 от Списъка обезпечава изпълнението на същественото задължение на наемателя по чл. 2.1, чл. 4.3 от договора и чл. 6.
1. от общите условия да върне превозното средство в състояние, което не е полошо от това, в което го е получил, след отчитане на обичайното изхабяване.
Това задължение не е обезпечено с други правни способи, а размерът на неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки е свързан с очаквания размер на вредите от неизпълнението. Следователно неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не накърнява добрите нрави и не е нищожна.
Разпечатката съдържа 27 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a68f7225-5af0-44b7-8978-c134fd49d7bc