Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 320 от 25.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 743/2021
Вид
Решение № 320
Подписан
25.05.2022
В сила
25.05.2022
Състав
Петър Узунов, Ангелина Бисеркова, Гюлфие Яхова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.135, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Гюлфие Яхова

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500743 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „М.П.“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ГР.С..., представлявано от управителите А.И.Ф. и М.О., действащо чрез пълномощник адв.Т.В. срещу решение № 901164/26.04.2021г., постановено по гр.д. № 1106/2019г. по описа на Районен съд-гр.Сандански, с което е отхвърлен предявения срещу ОГН. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.П. и Й. СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес ГР.К. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да се обяви за недействителна спрямо дружеството-ищец продажбата на собствената на длъжника ОГН. СТ. СТ., ЕГН ********** 1/5 /една пета/ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с външно стълбище, с РЗП 207.58 кв.м., със застроена площ на първи жилищен етаж 99.80 кв.м. и застроена площ на втори жилищен етаж 101.98 кв.м., построена върху общинска земя, представляваща УПИ VII-974, кв.61 по плана на ГР.К., целият с площ от 900.00 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ VIII-973, УПИ XII-985, УПИ XIII -985 и УПИ VI-975, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том II, рег. № 5776, дело № 291 от 2017 г. по описа на нотариус рег. № 512 на НК, вписан в Служба по вписванията като акт № 120, том 7, дело № 1322/2017 г.

Жалбоподателят релевира подробни доводи за неправилност и необоснованост на атакувания акт, с което обосновава искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявения иск бъде изцяло уважен. Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори от ответниците по иска, действащи чрез процесуални представители. Въззиваемите навеждат подробни аргументи в подкрепа на становището, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Въззиваемият Й.С. претендира съдебни разноски пред настоящата инстанция, представляващо заплатен адвокатски хонорар, представя писмена защита. Въззиваемите не правят доказателствени искания.

В настоящото производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице-ищеца, останал недоволен от отхвърляне на иска с процесното решение, съдържа минимално необходимото по закон съдържание, поради което е редовна и допустима.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

От фактическа страна:

Няма спор между страните, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 106 от 27.09.2017 г., том 2, рег. № 5776, дело № 291/2017 г. по описа на нотариус рег. № 512, съсобствениците М.С.Ц., Р.С.Л., Г.С. С. и О.С. С. /братя и сестри/ са продали на съсобственика и техен брат Й. СТ. СТ. собствените си по 1/5 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с външно стълбище, с РЗП от 207.58 кв.м., със застроена площ на първи етаж от 99.80 кв.м., застроена площ на втори етаж от 101.98 кв.м., построена върху общинска земя, представляваща УПИ VII-974, в кв.61 по плана на ГР.К., за сумата от 5 000 лева.

Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен начин, че на същата дата /27.09.2017г./, преди сключване на гореописания договор, продавачите - М.С.Ц., Р.С.Л., Г.С. С., О.С. С. и купувачът Й. СТ.

СТ., са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост за същия недвижим имот /двуетажната жилищна сграда/, за което е издаден нотариален акт № 105/27.09.2017г., том 2, рег. № 5769, дело № 290/2017г. по описа на нотариус № 512. Съгласно нотариалния акт молителите М.С.Ц., Р.С.Л., Г.С.

С., О.С. С. и Й. СТ. СТ. са признати за собственици при равни квоти в съсобствеността – по 1/5 идеална част за всеки, от двуетажна масивна жилищна сграда с външно стълбище с РЗП 207.58 кв.м., със застроена площ на първи етаж 99.80 кв.м., застроена площ на втори етаж 101.98 кв.м., построена върху общинска земя, представляваща УПИ VII-974, кв.61 по плана на ГР.К.. Констативният нотариален акт е издаден въз основа на представени от молителите Типов договор за отстъпено право на строеж от 21.04.1969г. на ОНС-К., скица № СК-79/13.06.2017г. по описа на О.К., Удостоверение за търпим строеж № ОУ-396/01.08.2017г. по описа на О.К., удостоверение за наследници и др.документи. Съгласно цитирания в нотариалния акт типов договор, на С.Н.Я. /С.Н. С., съгласно удостоверение за идентичност на имена, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото/, 2 от с.Г.П. /сега гр.К./, е отстъпено право на строеж върху държавен имотпарцел VII в кв.61 срещу заплащане на сумата от 900 лева. Съгласно удостоверение за наследници на С.Н.Я. /неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото/, последният е починал на 10.03.1994г. като е оставил наследници по закон децата си - М.С.Ц. /дъщеря/, Р.С.Л.

/дъщеря/, Г.С. С. /син/, О.С. С. /син/ и Й. СТ. СТ. /син/. Съгласно цитираното в констативния нотариален акт Удостоверение за търпим строеж № ОУ396/01.08.2017г. по описа на О.К. по параграф 16 /1/ от ПР на ЗУТ, във връзка с §53 /2/ от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /2015 г./, същото е издадено по заявление с вх.

№ 94-00-1119/27.07.2017г., подадено от Й. СТ. СТ.. В документа е удостоверено че изградената в парцел VII кв.61 двуетажна масивна жилищна сграда е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

По делото са събрани приложените в нотариалното дело декларации за гражданство и гражданско състояние на страните по сделката, от които се установява, че М.Ц. е с постоянен адрес гр.К., Д., Р.Л. е с постоянен адрес ГР.С., О.С. е с постоянен адрес в ГР.П....., Г. С. е с адрес гр.К., В... а купувачът Й.С. е с постоянен адрес гр.К. О........., където е и административният адрес на процесната сграда.

Съгласно справка, издадена от Служба по вписванията-Сандански /неоспорена от страните и необорена от останалите доказателства/, за периода от 01.01.1992г. до 02.10.2019г. на името на ОГН. СТ. СТ. са вписани само два нотариални акта /процесните/ - нотариален акт № 105/27.09.2017г., том 2, рег.

№ 5769, дело № 290/2017г. по описа на нотариус № 512 и нотариален акт № 106 от 27.09.2017г., том 2, рег. № 5776, дело № 291/2017г. по описа на нотариус рег. № 512.

По делото пред районната инстанция е допусната и назначена съдебнооценителна експертиза, вещото лице е изслушано в съдебно заседание.

Съгласно експертното становище, което съдът кредитира с доверие като компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото, средната пазарна стойност на процесната жилищна сграда към датата на продажбата /27.09.2017г./ е 24 000 лева, а пазарната стойност на 1/5 идеална част от сградата е в размер на 4 800 лева.

От събраните гласни доказателства - показанията на свидетелката М.Ц.

/сестра на въззиваемите/ и свидетеля Н. С. /син на Й.С./, се сочи, че след смъртта на родителите /на свидетелката Ц. и на въззиваемите О. и Й.С.и/ в процесната жилищна сграда останал да живее Й.С., заедно със семейството си.

Безспорно е по делото, че с изпълнителен лист от 21.03.2017 г., издаден по гр.д. № 67/2012 г. по описа на РС-София, ОГН. СТ. СТ. е осъден да заплати на „М.П.“ АД сумата от 410.79 лева разноски в исковото производство и 507.91 лева разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №4485/2011г. на РСПазарджик. На 19.05.2017г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4485/2011г. на РС-Пазарджик, с който ОГН. СТ. СТ. е осъден да заплати на „М.П.“ АД сумата от 2 469.26 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.11.2011г. до окончателното й изплащане - мораторна неустойка, по чл.60 от Договор от 17.07.2008г. за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост за период от 05.06.2010г. до 30.11.2010г. за забава при плащане на лизинговите вноски, сумата от 984.08 лева, със законна лихва от 27.10.2010г. до окончателното плащане -втора вноска с падеж 23.10.2010г. по 3 застрахователна полица „Автокаско на МПС“, застрахователна премия по комбинирана застрахователна полица „ГО“ и „Злополука“ за периода от 24.07.2010г. до 23.10.2011г., както и сумата от 4 042.70 лева със законната лихва от 27.10.2011г. до окончателното й изплащане -неустойка по чл.66 от Договор от 17.07.2008г. за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, за която сума е издадена заповед № 2869/31.10.2011г. Във връзка с депозирано от длъжника ОГН. СТ. СТ. възражение срещу заповедта за изпълнение, на кредитора „М.П.“ АД е указана възможността да предяви установителен иск за сумите по заповедта /съобщение от 17.11.2011г./.

Въз основа на горепосочените изпълнителни листи на 03.07.2017г. по молба на „М.П.“ АД е образувано изпълнително дело № 624/2017г. по описа на ЧСИ М.Ц. с рег. № 840 с район на действие СГС. До длъжника ОГН. СТ. СТ. е изпратена покана за доброволно изпълнение. На 28.08.2017г. на входната врата на адреса на длъжника ОГН. СТ. СТ., находящ се в ГР.П., е залепено уведомление, с което на длъжника е указано, че в 14 дневен срок може да се яви в кантората на ЧСИ за връчване на покана за доброволно изпълнение, в противен случай поканата ще се смята за връчена. По делото няма данни длъжникът да се е явил и да е получил поканата.

При така установеното от фактическа страна във въззивното производство спорът между страните е концентриран върху това знаел ли е купувачът по атакувания договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.09.2017г., че със сключването му се увреждат интересите на кредитора на продавача О.С., съответно оборена ли е презумпцията за знание за увреждането в хипотезата на чл.135, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.135, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За уважаването на иск с тази правна квалификация е необходимо ищецът да има качеството на кредитор, да е налице увреждащо го действие на неговия длъжник, вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на атакуваното длъжниково разпоредително действие, като при възмездно разпореждане и знание към този момент на третото лице, приобритател, за увреждането. Знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, сестра или брат на длъжника – чл.135, ал.2 от ЗЗД, приложима в настоящия казус, предвид обстоятелството – безспорно установено, че купувачът по процесната сделка – Й.С., е брат на длъжника О.С..

Относно качеството кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД – кредитор е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.

Самото вземане може да не е ликвидно и изискуемо, но трябва да е действително. В случая наличието на установено по основание и размер действително вземане на дружеството-въззивник срещу въззиваемия О.С., е установено по безспорен начин с посочените по-горе изпълнителни листи за парични вземания, издадени въз основа на влезли в сила съдебно решение от 03.10.2016 г. по гр.д. № 67/2012г. по описа на СРС и разпореждане по ч.гр.д.

№ 4485/2011г. по описа на РС-Пазарджик, които към момента не са погасени.