Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 07.03.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело за възобновяване 1/2022
Вид
Решение № 19
Подписан
07.03.2022
В сила
07.03.2022
Състав
Светла Миткова Цолова, Галина Тодорова Канакиева, Мая Петрова Величкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Бургас, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Галина Т. Канакиева

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Кр. Г. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600001 по описа за 2022 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения М. БЛ. Х., подадено чрез негов упълномощен защитник, се твърди, че определението от 14.07.2021г. по НОХД №25/2021г. на Районен съд – Средец, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение, в частта му, с която на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от НК се отнема в полза на държавата вещественото доказателство лек автомобил „Ауди“, с рег. №* **** **, рама *****************, двигател №AFN 030890, собственост на трето лице, е постановено в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Твърди, че по делото няма доказателства, че собственикът на посоченото МПС е знаел или е могъл да предполага, че със същото ще бъдат подпомогнати лица от трети страни да влязат нелегално на територията на страната ни, която е част от територията на Европейския съюз. Заявява, че определението в частта, с която е отнето в полза на държавата превозното 1 средство, противоречи на закона, на решение на ЕСПЧ, на решение №12 от 30.09.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д.

№10/2021г. и на решение №60118/19.07.2021г. по кас. дело №427/2021г. на ВКС, Трето нак. отделение. Изтъква, че разпоредбата на чл.281, ал.3 от НК в частта „или му е предоставено доброволно“ с решение №12 от 30.09.2021г. на Конституционния съд на Република България по к. д. №10/2021г. е обявена за противоконституционна и отменена. Подчертава, че отнемането на процесното превозно средство, собственост на Благой Х., е в пряко противоречие с чл.2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета на Европейския съюз от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и на чл.4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с чл.47 от Хартата на основните права, които в случая е следвало да бъдат приложени по смисъла, даден от Съда на Европейския съюз с решението от 14.01.2021г. по дело С-393/19г., тъй като по настоящото дело няма данни третото лице – собственик на МПС да е знаело, че предоставеното от него МПС ще бъде използвано за престъпни цели и освен това третото лице – собственик на отнетото в полза на държавата МПС не разполага с ефективни правни средства за защита в наказателния процес.

Изразява позиция, че посочените норми като част от правото на Европейския съюз са с примат пред вътрешните норми на държавите членки, които не са част от международното право и предвид на това България като част от Европейския съюз е обвързана с неговото право, а по правилата на примата съдилищата следва да съобразяват съдебните си актове с него. По тези съображения и на основание чл.422, ал.5 вр. чл.348, ал.1, т.1от НПК отправя искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №25/2021г. на Районен съд – Средец, претендира апелативният съд да отмени определението от 14.07.2021г. и да върне делото на стадия първо съдебно заседание пред първоинстанционния съд за разглеждане на внесеното споразумение за решаване на делото.

Искателят М.Х. и неговият упълномощен защитник, редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание по настоящото извънредно производство.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъденото лице М. БЛ. Х. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се 2 остави без уважение. Дава заключение за съблюдаване на материалния закон.

Излага съображения в подкрепа на становището си, като счита, че посочените от искателя основания за възобновяване на наказателното производство не са налице. Обръща внимание, че към датата на одобряване на споразумението – 14.07.2021г., решението на Конституционния съд по к. д. №10/21г., с което частта от ал.3 на чл.281 от НК - „или му е предоставено доброволно“ е обявена за противоконституционна, не е било налице в правния мир, тъй като същото е публикувано в ДВ, бр.84/21г. на 08.10.2021г., а съгласно чл.151, ал.2 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд влизат в сила три дни след обнародването им. Като подчертава, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането в сила на решението на Конституционния съд, прави извод, че първоинстанционният съд с отнемането на процесното МПС не е допуснал нарушение на закона към датата на произнасянето. Изказва позиция, че решението по к. д. №427/21г. на ВКС, на което се позовава искателят, касае различно престъпление - такова по чл.242 от НК и наред с това не е задължително, поради което не обосновава незаконосъобразност на отнемането на процесния автомобил. Смята, че не е налице противоречие на частта от съдебното определение, с което се отнема автомобила, с текстове от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета, тъй като по настоящото дело са налице данни, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за наложения запор над автомобила и за образуваното изпълнително дело в хода на разследването, но не е обжалвал обезпечителната заповед. На това основание прави извод, че бездействието на собственика на МПС доказва презумпцията, че е знаел или е предполагал за престъпно предназначение на личния му автомобил. Като отстоява тезата, че собственикът на процесния автомобил е можел да защити правата си на собственост върху превозното средство, но не е сторил това, заяви, че в случая твърдените в искането за възобновяване основания не са налице, поради което предложи същото да се остави без уважение.

В писмена молба, подадена от защитника на осъдения М.Х. и получена след приключване разглеждането на делото в съдебно заседание, е заявено поддържане на искането за възобновяване на наказателното производство.

Защитникът коригира претенцията си за възобновяване, отправена до апелативния съд, като настоява за отмяна само на тази част от 3 първоинстанционното определение, с което се отнема в полза на държавата на процесния автомобил.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения М.Х., съобрази писменото становище на неговия защитник, изслуша устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по касационен ред. Правният интерес на осъдения да претендира възобновяване на наказателното дело се обосновава и с възможността същият да бъде ответник по регресен иск на собственика, респективно по иск за непозволено увреждане, на основание чл.

45 ЗЗД, за обезщетение на имуществените вреди, настъпили за собственика, в резултат от деянието, обусловило като последица отнемане в полза на държавата на превозното средство.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение №13 от 14.07.2021г. по НОХД №25/2021г. Районен съд – гр. Средец е одобрил постигнато между подс. М.Х. /осъдено лице в настоящото производство/, неговия защитник и представителя на Районна прокуратура – гр. Средец споразумение, с което подс. М.Х. се признавал за виновен в това, че на 16.10.2019г., на път II – 79, в участъка с. Голямо Крушево, община Болярово, обл. Ямбол и с. Сливово, община Средец, обл.

Бургас, в съучастие като съизвършител с подс. В. АТ. ХР., с цел да набави за себе си и за В.Х. имотна облага противозаконно подпомогнал, като превозил група чужденци – трима поименно посочени иракски граждани, да преминат през територията на Република България в нарушение на Закона за чужденците в Република България, като деянието е извършено чрез 4 използване на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. №* **** **, рама *****************, двигател №AFN 030890, представляващо престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му се налагали наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от три години, и наказание глоба в размер на 2500 лева.

С определението съдът отнел, на основание чл.281, ал.3 вр. ал.2, т.1 от НК, в полза на държавата вещественото доказателство - лек автомобил, марка „Ауди“, с рег. №* **** **, рама *****************, двигател №AFN 030890, собственост на Б. М. Х., предаден с протокол за доброволно предаване на съхранение в ГПУ – гр. Средец.

Съгласно чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, заемащи важно систематично място в глава Първа „Основни начала“, частната собственост е неприкосновена, тя се гарантира и защитава от закона, поради което е недопустимо държавата по законодателен път да посяга на тази неприкосновеност на частната собственост. Предписаното в Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност /съразмерност/, изведен като елемент на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразно този принцип ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане .

От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. Наложително е в правовата държава да има справедлив баланс между преследваната от закона легитимна цел – борба с определен вид престъпления и обхвата и интензитета на държавната намеса при ограничаване правата на гражданите в обществен интерес.

Този баланс е нарушен според Решение от 13 октомври 2015 г. по делото Unsped Paket Servisi SaN. Ve TIC. A. S. срещу България и Решение от 4 март 2014 г. по делото "Микроинтелект" – ООД срещу България на Европейския съд по правата на човека, в които е посочено, че е недопустимо да се прилага 5 национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита. Идентично разбиране е изразено и от Съда на Европейския съюз в Решение от 14 януари 2021 г. по дело № С-393/2019 по повод на преюдициално запитване от Апелативен съд - Пловдив, в което решение Съдът приема, че когато собственикът на вещта е „трето добросъвестно лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, подобна конфискация представлява по отношение на преследваната цел, непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на неговото право на собственост.“ Изложените в това решение на Съда на Европейския съюз изводи се основават на Директива 2014/42/ЕС от 03.04.2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и на разпоредби от Рамкови решения 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001г. и 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., във връзка с чл.17, параграф 1 и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.