Решение № 440 от 25.10.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 38/2022
- Вид
- Решение № 440
- Подписан
- 25.10.2022
- Състав
- Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
Други актове по делото
- Протокол № 168 от 07.03.2022 · Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
- Решение № 390 от 01.08.2022 · Георги Великов Чамбов, Емил Любомиров Митев, Антония Кирова Роглева
- Разпореждане № 1770 от 20.10.2022 · Георги Великов Чамбов
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 440 гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги В. Чамбов
Членове:
Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000038 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 6976 от 15.09.2022 г. от „Р. Т.“ ООД с която се иска допълване на постановеното по делото решение № 390 от 29.07.2022 г., като на дружеството се присъди законна лихва.
От ответника по иска „М. М. - И." ЕАД е постъпило становище по молбата в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, с която се изразява становище, че молбата е неоснователна и постановено решение не следва да се допълва.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди молбата за допълване на постановеното решение с оглед направеното искане, преценява същата като редовна и допустима.
По същество молбата е неоснователна.
„Р. Т.“ ООД е ищец по предявените искове и въззиваем в производството по настоящото в. търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив. Делото е образувано по въззивна жалба само от „М. М. - И.“ ЕАД против решение № 260335 от 15.11.2021 г., постановено по т.д. № 257 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която „М. М. - И.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Р. Т.“ ООД както следва: сумата от 24 495.06 лева, представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № ***/**** г., удържана към фактура № 1**********/********г.; сумата от 28 348.24 лева, представляваща 10 % от общата стойност без ДДС на сумите платени по договор № ***/****г., удържана към фактура № **********/******** г.; с умата от 65 250 лева, представляваща гаранция за 1 изпълнение на договор № ***/****г.; сумата от 66 375 лева, представляваща гаранция за изпълнение на договор № ***/****г.; с умата от 7737.63 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № 1**********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., а именно върху 94417.74 лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата; с умата от 5457.39 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № 1**********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 24495.06 лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.; с умата от 1618.55 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане по фактура № **/******** г., издадена по договор № ***/********г. върху остатъка от главницата 43226.40 лева за периода от 02.08.2016 г. до 04.11.2016 г. /датата на частично плащане/ в размер на 1140.79 лева и върху главницата 8599.04 лева за периода от 05.11.2016 г. до 23.05.2017г. /датата на окончателното плащане/ в размер на 477.76 лева; сумата от 8424.93 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху 100 % от размера на фактура № **********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., а именно върху 102804.48 лева за периода от 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на исковата молба до 23.05.2017г. – датата на частично погасяване по фактурата; сумата от 6315.86 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху остатъка от задължението по фактура № **********/******** г., издадена по договор № ***/******** г., след извършеното частично погасяване на 23.05.2017 г., а именно върху 28348.24 лева за периода от датата на частичното погасяване – 23.05.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018 г.; с умата от 19 865.02 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ***/******** г., а именно върху 65250 лева за периода 02.08.2016 г. – 3 години преди датата на подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019г.; сумата от 20 207.50 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху размера на гаранцията за изпълнение по договор № ***/********г., а именно върху 66375 лева за периода 02.08.2016г. – 3 години преди датата на подаване на исковата молба до датата на подаване на исковата молба – 02.08.2019 г.; както и в частта, с която е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на ответника „М. М. - И.“ ЕАД за сумата в общ размер на 171 193,90 лева, представляваща погрешно фактурирани и надплатени от „М. М. - И.“ ЕАД суми поради грешки при изчисляването на единичните цени по фактури и суми както следва: по Договор № *****/******** г. - общо надплатена сума в размер на 79 218, 29 лева по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 40 849,93 лв., без ДДС и 49 019,92 лв. с включен ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 4 514,01 лв., без ДДС и 5 416,81 лв., с включен ДДС; по фактура № 1**********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 20 651,30 лв., без ДДС и 24 781,56 лв. с включен ДДС; по 2
Договор № **-***/******** г. - общо надплатена сума в размер на 91 975, 61 лева.; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 7841,37 лв., без ДДС и 9 409,64 лв. с включен ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 31 949,13 лв., без ДДС и 38 338,96 лв., с включен ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 14 113,44 лв., без ДДС и 16 936,13 лв. с включен ДДС; по фактура № **********/******** г. - погрешно фактурирана и надплатена сума в размер на 22 742,40 лв., без ДДС и 27 290,88 лв. с включен ДДС.
Против същото решение в частта, с която са отхвърлени частично някои от обективно съединените искове, не е постъпвала въззивна жалба от ищеца „Р. Т.“ ООД.
Съгласно с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, в правомощията на въззивната инстанция се включва служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваната част на първоинстанционното решение. При проверката на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Изключения от това правило са изведени в ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, но те нямат отношение към този случай.
Следователно единствената хипотеза, при която искането на необжалвалата в случая страна за допълване на постановения от въззивния съд съдебен акт, с който се потвърждава постановеното в нейна полза решение на първоинстанционния съд, би било основателно когато: предмет на молбата за допълване е част от постановеното и обжалвано решение; въззивният съд не е се е произнесъл с решението си по целия предмет на въззивната жалба.
В конкретния случай, въззивният съд се е произнесъл изцяло по предмета на жалбата, като нито в постановеното от първоинстанционния съд решение в осъдителните му части, нито в предмета на въззивната жалба, се съдържа/визира „присъждане на законна лихва“. Следователно липсва основание за допълване на решение № 390 от 29.07.2022 г., постановено по в. търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив.
Крайният извод е, че съдът се е произнесъл по всички исканията на страните във въззивното производство и в рамките на правомощията си по чл.
269, изр. 2 ГПК.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 6976 от 15.09.2022 г. от „Р.
Т.“ ООД, за допълване на постановеното по делото решение № 390 от 29.07.2022 г., постановено по в. търг. дело № 38 по описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив, с присъждане в полза на „Р. Т.“ ООД на законна 3 лихва върху присъдената главница от завеждане на исковата молба пред първата инстанция до окончателното изплащане на присъдената сума.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4