Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 29.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2431/2021
Вид
Решение № 389
Подписан
29.03.2022
В сила
20.05.2022
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Симона Радославова Донева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.201 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.212 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Варна, 29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100502431 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 294436/16.07.2021г от Изпълнителна агенция ,,Военни клубове и военно-почивно дело“ ЕИК 129008829 със седалище : гр.София бул.„Цар Освободител" № 7, представлявано от Изп.директор В.К.С., срещу решението на ВРС-18с-в № 261966/15.06.2021г по гр.д.№ 143/2021г в частта му, с което е ОСЪДЕНА Изп.агенция да заплати на Ю.Е. Й. ЕГН ********** с адрес гр.Дългопол ул.„Георги Димитров" № 120 вх.А ет.2 ап.2, сумата от 4500лв, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на настъпила средна телесна повреда-фрактура на метатарзална кост на дясното стъпало /счупване на базална фаланга на пети пръст/, в резултат на трудова залополука, настъпила на 27.08.2020г при придвижаване по обичайния път от работа към дома след края на работното си време попада в дупка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука-27.08.2020г, до окончателното й изплащане, на осн.чл.200 КТ.

Излага следните оплаквания :

ВРС е постановил обжалваното решение, без да съобрази факта за пълното възстановяване на ищеца след изтичането на периода, през който е бил във временна нетрудоспособност, както и че с поведението си ищецът е съпричинил трудовата злополука, тъй като не се е възползвал от осигурения служебен транспорт, тръгващ непосредствено от хотела, където работел, а решил да ползва градския транспорт.

Не без значение е и посоченото в медицинската експертиза изготвена от д-р Р.Б.М.

1 обстоятелство, че към дата на завеждане на делото и извършване на прегледа от вещото лице ищецът е бил в добро физическо състояние, както и че е млад човек и организмът се възстановява по-бързо, като на този етап липсва трайно усещане за болка и страдание.

Фактическите констатации, че оздравителният период е продължил съгласно обичайния период на възстановяване общо около два-три месеца /гипсова имобилизация за 29 дни, до около 45 дни ходене с помощно средство и след това раздвижване и курс физиотерапия/, както и че не се установявали някакви сериозни и трайни психически последици от инцидента, а емоционалните преживявания били нормални и адекватни спрямо случилото се, не са били съобразени от съда правилно при определянето на размера на обезщетението, както и не било съобразено обстоятелството, че на ищеца е бил проведен инструктаж за безопасна работа през 2020г при започване на работа, а също и ежедневен такъв, предприети били всички превантивни мерки за недопускане на подобни злополуки.

Поради това счита, че определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен с чл.52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968г.

Освен това, не било без значение поддържаното още с писмения отговор обстоятелство, потвърдено чрез показанията на свид.Й.Б., че въпреки проведения инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд, ищецът не бил ползвал осигурения от работодателя транспорт за придвижване от работа до дома, а тръгнал в обратна посока към намиращата се наблизо спирка на градския транспорт и така се е случила трудовата злополука, противно на твърдяното от ищеца, че някой му бил казал, че този ден не можел да се ползва служебния транспорт до града.

По отношение обезщетението за имуществени вреди във вид на сторени разходи за лечението на ищеца, съдът не бил коментирал предоставените документи за лечение, а изградил решението си само на база представени болнични листове и медицинска експертиза, вкл. и по отношение размера на неимуществените вреди. Като същата била кумулирала двете обезщетения за имуществени и неимуществени в един общ размер, а именно 4500лв.

Към настоящия момент ищецът можел да се придвижва самостоятелно и не бил лишен от възможност за социални контакти, което също следвало да бъде съобразено при постановяване на съдебния акт, както е посочено в ППВС № 4/23.12.1968г.

Съгласно константната съдебна практика справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Такива изводи не се съдържали в обжалваното решение. Напротив, съдът е преценил, че полагащото се обезщетение е 4500лв, без да се позове на документи или постановена практика в това отношение.

Ето защо счита решението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде определен друг размер на обезщетението.

2

Претендират се сторените за двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 298984/27.09.2021г. от ЮЛ. П. Й., в който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Счита доводите на възивника за това, че РС не бил зачел възражението за съпричиняване, както и че не се бил съборазил с нормата на чл.52 ЗЗД, за неоснователни.

С отговора на исковата молба ответникът твърдеше съпричиняване на вредите, като изцяло в негова тежест бе да докаже съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Това предполага виновно допринасяне от пострадалия настъпването на увреждането. При това, правнорелевантна е не всяка форма на вината, а само грубата небрежност. Актуалната съдебна практика определя грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка.

Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност.

По делото не бе установена груба небрежност от ищеца. Механизмът на увреждането по никакъв начин не я предпоставя.

Установи се, че ищецът се е придвижвал в група с други работещи на трудово правоотношение с ответника, със спокоен ход и без по какъвто и начин с поведението си да предпоставя настъпването на трудовата злополука. Не се събраха доказателства, че работникът е предвиждал, че при прибиране от работа ще попадне в дупка от липвсваща плочка и въпреки това, да се е отнесъл с безразличие към резултата от падането или е мислил да го предотварати. Случилото се явява случайно събитие, за което пострадалият не следва да носи отговорност.

Не следва да се счита за съпричиняване неползването на ведомствения транспорт.

Осигуряването на транспорт на работниците, както правилно е приел ВРС, следва да се счита за услуга, а не задължение за работниците да го ползват към и от работносто си място към дома.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът правилно е определил размера на дължимото обезщетение, като е взел предвид, че болките и страданията, причинени от телесната повреда, продължавали един известен период от време след инцидента.

Неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че присъденото обезшетение е прекомерно завишено и съдът неправилно е приложил въведения с' чл.52 ЗЗД, критерий за справедливост. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е приложил правилно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 3

4/23.12.1968г, понятието "справедливост" е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и общественото възприемане на критерия за "справедливост“ съотнесено към икономическата конюнктура в страната.

Затова счита, че при определяне на размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички претърпени от ищеца вреди в съвкупност (както непосредствено от травмата, така и тези проявили се на по-късен етап), както и съществуващата в страната моментна икономическа ситуация. Предвид гореизложеното моли за потвърждаване решението на ВРС .

Моли за присъждане сторените в производството пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД.

В обстоятелствеата част на исковата си молба ЮЛ. П. Й. излага, че по силата на сключен с ответника трудов договор № ЧР-11-664/29.07.2020г, е заемал длъжността „изпълнител-барман" в ИА„ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО", Териториален отдел-Варна, в сектор „Почивно дело", в хотел „Фрегата", за определен срок от време - до 31.08.2020г, на пълен работен ден, със срок на изпитване в полза на работодателя.

Според длъжностната характеристика работникът подготвя за сервиране поръчаните от клиенти на заведението алкохолни, безалкохолни и алкалоидни напитки.

На 27.08.2020г бил редовна смяна на работа в х-л„Фрегата" в к.к.„Св.Св.Константин и Елена", с продължителност от 8.00ч до 20.00ч.

При придвижване по обичайния път към дома, на стълбите под хотел„Маяк", до Главен път „Варна-Златни Пясъци", на път за автобусната спирка, след края на работното си време, в 20.51ч на 27.08.2020г, попаднал в дупка, без плочка, в резултат на което паднал и си счупил метатарзална кост на дясното стъпало.

Вследствие силната болка и шока от счупването, не бил в състояние да се качи на автобуса, спрял преминаващо такси, което да го откара към Спешния център в МБАЛ"Св.Анна". Там бил прегледан от д-р Иванов и д-р Георгиев, като му била поставена диагноза „фрактура на метатарзална кост“ и му била поставена гипсова протеза.

Последвало е издаване на болничен лист за временна нетрудоспособност с причина: злополука - трудова по чл.55 ал.2 от КСО от д-р В.Д. от дата 28.08.2020г с продължителност: от 28.08.2020г до 10.09.2020г -14 календарни дни. Като анамнеза било установено счупване на базална фаланга на пети пръст; направена гипсова имобилизация.

4

На 4.09.2020г с амб.лист № 000479 д-р Р.М. е потвърдил първоначалната диагноза, като към обективното състояние било допълнено умерени болки и оток, а за терапия: гипсова имобилизация за 28 дни.

На 14.09.2020г от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. бил издаден нов болничен лист с решение № 11963/14.09.2020г, с който били продължени болничните на пострадалия за период от 30 календарни дни, считано от 11.09.2020г до 10.10.2020г. Издаден бил и амб.лист № 011963, в който като основна диагноза било установено: счупване на друг пръст на стъпалото, а като анамнеза - оплакване от болки и ограничени движения; продължава лечението при амбулаторни условия.

На 25.09.2020г с амб.лист № 000479 д-р Р.М. е премахнал гипсовата имобилизация, като към обективното състояние било допълнено умерен оток, отговарящ на състоянието.

На 15.10.2020г от ортопедична ЛКК с членове: д-р М. и д-р П. бил издаден нов болничен лист с решение № 12273/15.10.2020г, с който бил продължен болничния на пострадалия за период от нови 30 календарни дни, считано от 11.10.2020г до 9.11.2020г.

На 23.10.2020г с амб.лист № 000565 д-р Р.М. е допълнил към обективното състояние: умерени болки при натоварване; без ограничение на движението. Като терапия била изписана лечебна физкултура.

На 26.10.2020г с амб.лист № 001220 д-р П.К.-специалист физикална и рехабилитационна медицина е снела следната анамнеза: след сваляне на гипса с чувство на скованост, епизодична болка и нестабилност при ходене, като обективно състояние: палпаторна болка в зоната на 5 метатарзална кост на дясно стъпало и по предната повърхност на глезенната става. Леко ограничени по обем и болзенени в крайните фази движения в дясна глезенна става. Ходи по равен терен без помощни средства; походка, щадяща за десен крак. ТОД на дясна глезенна става. Като терапия е изписана: физиотерапия 20 процедури.