Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21467 от 29.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39242/2022
Вид
Решение № 21467
Подписан
29.12.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21467

[******], 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110139242 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. А. К., чрез адв. А. В., с която срещу [******] са предявени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /21.07.2022 г./, както и с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 400 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 11.06.2021 г.- 11.06.2022 г.

Ищецът твърди, че на 11.06.2021 г. между страните е бил сключен писмен договор за паричен заем, по силата на който е предоставил на дружеството сума в размер на 20 000 лева, преведена на ответника по банков път на 14.06.2021 г.

Поддържа, че падежът на задължението е бил уговорен с чл. 4 от договора – 11.06.2022 г. Към момента на депозиране на исковата молба заемателят не е погасил задължението си, с оглед което и счита, че изискуемостта на вземането е настъпила. Ищецът поканил ответника да изпълни задължението си, като изпратил до дружеството нотариална покана, с която предоставил допълнителен срок за изпълнение, но плащане не последвало. С договора за заем страните уговорили още да се дължи възнаградителна лихва в размер на 2 % годишно върху получената сума. Сочи, че към датата на настъпване на падежа на главното задължение вземането за лихва е в размер на сумата от 400 лева за периода 11.06.2021 г. – 11.06.2022 г. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски за производството.

Ответникът [******] оспорва предявените искове като сочи, че приложеният към исковата молба неподписан от него екземпляр от договор за заем никога не е бил сключван между страните. Обръща внимание на представеното от ищеца платежно нареждане от 14.06.2021 г. Акцентира на реалния характер на договора за заем, като поддържа, че именно на 14.06.2021 г. (а не на 11.06.2021 г.) между страните е бил сключен договор за заем за сумата от 20 000 лева с падеж на задължението за връщане на същата 14.06.2030 г. съгласно чл. 4 от договора, който ответникът представя. Прави възражение за ненастъпила изискуемост на задължението за връщане на предадената в 1 заем сума, доколкото срокът за изпълнение е бил уговорен в полза на длъжника и същият е бил конкретно определен. Допълва, че падежът на задължението за възнаградителна лихва също е 14.06.2030 г., с оглед което вземанията по договора не са изискуеми. Моли исковете да бъдат отхърлени по изложените съображения.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото съдът е указал на страните, че ненуждаещи се от доказване в производството са следните обстоятелства: че по силата на сключен между страните писмен договор за заем ищецът е предоставил на ответника сума в размер на 20 000 лева, която е превел по банкова сметка на ответника на 14.06.2021 г. съгласно представеното с исковата молба платежно нареждане. Не е спорно също, че страните са обвързани само от един договор за заем за процесната сума, която е била предоставена по банков път на ответника на 14.06.2021 г. Не е спорно също, че преди предявяването на исковете ищецът е изпратил до ответника нотариална покана, получена от управителя на дружеството на 29.06.2022 г., с която е даден 7-дневен срок за погасяване на задължението.

Спорно между страните по делото е действителното съдържанието на договора за заем по отношение на падежите на задълженията на ответника да върне предоставената му в заем сума и да заплати възанградителна лихва на заемодателя.

С исковата молба щецът е представил подписан само от него договор за заем с означена дата на подписване на документа 11.06.2021 г., по силата на който се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 20 000 лева, като преведе същата по посочената в договора банкова сметка в деня на сключване на договора при договорена годишна лихва в размер на 2 %, която се начислява от деня на усвояване на сумата и падеж на задължението за връщане на заемната сума до 11.06.2022 г.

Договорът съдържа отбелязване, че се сключва в два еднообразни екземпляра – по един за всяка от страните.

С оглед направеното своевременно (в срока за отговор на исковата молба) оспорване от страна на ответника да е подписвал договор със съдържанието на документа, приложен към исковата молба, съдът е указал на ищеца да уточни дали разполага с подписан и от двете договарящи страни договор за заем, като ищецът е заявил, че не разполага с такъв.

С отговора на исковата молба ответникът е представил договор за заем от 14.06.2021 г., сключен между страните, за сумата 20 000 лева, предоставена по банковата сметка на заемателя, посочена в договора, която страните са уговорили, че ще му бъде върната при условията и сроковете на този договор, а именно: при дължима възнаградителна лихва в размер на 2 % годишно, считано от датата на усвояване на сумата, като заемодателят се задължава да върне предоставената му в заем сума заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 14.06.2030 г.

Договорът е подписан за заемодател и за заемател чрез полагане на подписи и изписване на имената на подписалите го лица на втората страница от документа.

С писмо, изх. № 10-44-00-1739/28.04.2023 г., НАП уведомява, че след извършена проверка в данъчното досие на дружеството ответник е установено наличието на договор за заем със заемодател ищецът, сключен на 11.06.2021 г. с падеж на задължението за връщане на сумата до 11.06.2022 г. Към същото е приложен екземпляр от договора, наличен в масивите на агенцията. Видно е от същия, че е идентичен като текст и оформление с представения от ищеца с исковата молба договор. Представеният от НАП препис от договор носи подписи в частите за заемодател и заемател на втора страница от документа без да са изписани имената на лицата, подписали документа.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.М. и М. Т..

2

Въз основа на показанията на свидетеля М., съсед на ищеца, съдът приема за изяснено по делото, че свидетелят чрез дружеството си [******] се занимавал със строителна дейност. Имал търговски взаимоотношения с ответника, а освен това адвокат Г. (управителят на ответника) го е представлявала по дела. Подписали предварителен договор за инвестиции и строителство на сгради. Бил помолен да намери паричен ресурс, който да бъде предоставен по договори за заем на ответника.

Тогава разговарял с ищеца и с други заемодатели да предоставят заеми. Ищецът се съгласил да отпусне сума от 20 000 лв. в заем. Това станало през м.май 2021 г.

Договорът бил изготвен от ответника и бил изпратен на имейл на свидетеля и той го препратил по имейл на приятелката на ищеца. След това договорът бил подписан от К. и свидетелят го върнал на ответника. Не е присъствал на физическото му подписване, но го получил с положени подписи, след което го взел и го оставил в офиса на адвокатското дружество на адв. Г.. Няма спомен на кого го е дал там. Занесъл и двата оригинала, като към момента на предаването му договорът бил подписан само от К. К. в два екземпляра. Заемът следвало да бъде върнат след една година - на 11.06.2022 г.

През м.август 2021 г. получил още един имейл с искане договорът да бъде подписан отново. Пак го изпратил на приятелката на ищеца. Договорът бил същият като съдържание. К. подписал и него и свидетелят пак го занесъл. Свидетелят не си спомня дали преди или след превеждането на сумата е занесъл подписаните екземпляри, но си спомня датата - 14.06.2021 г. Предполага, че е предал подписаните екземпляри на адв.

Г., но не е съвсем сигурен в последното. Носил е подписани екземпляри и през м.август, не си спомня на кой ги оставил, но и тези екземпляри били подписани с дата 11.06.2021 г. Имало е уговорка да се върне подписан екземпляр на ищеца, но свидетелят не е получавал и не му е предавал такъв. Свидетелят не е виждал договора за заем във вид, подписан и от двете страни.

М. Т. е била служител на адвокатско дружество „Г. и А.“ в периода от м. май 2021 г. до м. декември 2022 г. Известни са й отношения между Г.М. и ответника. М. идвал доста често в офиса във връзка с проект за изграждане на сгради в [******], в който двете дружества трябвало да участват с определен капитал на партньорски начала. За да участва, всяко от двете дружества трябвало да инвестира средства, а Г.М., съответно дружеството му, нямали достатъчно. М. казал, че има познати, които могат да предоставят в заем суми. [******] трябвало да е страна по договорите за заем, тъй като дружеството на М. имало много задължения и наложени запори. Знае за конкретен договор за заем, сключен с ищеца, но Т. не го е виждала и не го познава.

Проектът на договора за заем бил изготвен от нея (от св. Т.), като същият бил изпратен в “Word” формат чрез ел. съобщение. К. превел заемната сума, а все още договорът не е бил разписан. Не си спомня точна дата, но годината била 2021 г. Г.М. идвал няколко пъти в офиса и след като с управителя на ответника се уточнили какъв да е падежът на задължението за връщане на сумата, свидетелят разпечатала екземплярите и ги предала на М. лично. Предполага, че му е дала 2 екземпляра. По това време от НАП извършвали ревизия на фирмата, свидетелят трябвало да подготви договорите за заем, за да ги представи за целите на проверката, а М. не ги връщал. Наближавал краят на ревизията и договорите трябвало да се представят. Свидетелят не си спомня дали тогава М. е занесъл договорите за заем на счетоводителите на дружеството или ги е предал на нея. Не си спомня дали му е дала договорите подписани за [******] или изцяло неподписани. Не си спомня кой е изпратил договора към НАП. Виждала е подписан от К. К. договор, като пред съда е изразила предположение, че би следвало същият да е бил подписан и от другата страна. Свидетелят си спомня, че по-късно пак се е подписал оригинал на договор между [******] и К. К. относно същия заем. Не й е известно каква е причината за това. Съгласно показанията на свидетеля договорите в офиса съгласно наложила се практика се разпечатвали лице-гръб, т.е. двустранно.

Подписвали се на всяка страница и в края задължително с подпис и имена, но няма спомен договорът, подписан от ищеца, да е бил подписан на всяка страница. Счита, че конкретният договор е бил двустранно разпечатан. Срокът за връщане на заема бил 3 дълъг, поне 5-10 години напред във времето. Уговорката била след като се реализира печалба, М. да погасява заема. Свидетелят не си спомня дали договорът, който е бил предоставен на НАП, е бил подписан двустранно. Не може да каже колко проекта на договора е имало, но си спомня за преговори между управителя на ответника и Г.М. за падежа на задължението, като са били нанасяни корекции в самия проект. Накрая останал окончателният вариант, който бил предаден на М. на ръка за подпис.

По делото е изслушано заключението на първоначалната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ц., въз основа на което съдът приема за установено, че основните (печатни) текстове на двата документа (договорите за заем), представени от страните с дати 11.06.2021 г., съответно 14.06.2021 г. са набрани на компютър и са отпечатани на лазерен принтер с един и същ вид шрифт, размер и конфигурация на текста. Тонерът в щрихите от печатния текст на страница първа в договора за заем от 14.06.2021 г. (представен от ответника) не се различава по състав от тонера, отложен в щрихите от печатните текстове на страница втора, т.е. и двете страници са били отпечатани на един и същ принтер. Тонерът в щрихите от печатния текст в договор за заем от 11.06.2021 г. (представен от ищеца) се различава по състав от тонера, отложен в щрихите от печатния текст на договора за заем, сключен на 14.06.2021 г., представен от ответника. Това е дало основание на вещото лице да приеме, че документите са били отпечатани на различни принтерни устройства. По вид, плътност, структурни белези и цвят на видимата луминесценция под УВ светлина хартията, на която е отпечатан договорът от 11.06.2021 г. е различна от хартията, използвана при отпечатване на договора от 14.06.2021 г. По-нататък заключението обосновава извод, че имената и подписите, положени, както в договорите от 11.06.2021 г. (представен от ищеца в оригинал и в копие от НАП), така и в договора от 14.06.2021 г. (представен от ответника) са изпълнени от К. А. К.. По отношение на подписа за заемател в договора за заем, предоставен в копие от НАП по делото, за управителя на ответника к. Г., вещото лице Ц. е посочило, че изследваното копие не й позволява да даде заключение по тази задача с оглед липсата на идентификационна годност на копието в тази част (по отношение положения подпис за заемател в копието).