Решение № 9067 от 15.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49724/2025
- Вид
- Решение № 9067
- Подписан
- 15.05.2026
- Състав
- ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 167334 от 29.10.2025 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
- Определение № 12740 от 31.03.2026 · ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 303а · Търговски закон
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 327, ал.3 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 9067 гр. София, 15.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА при участието на секретаря И.НА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149724 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът от „*********** ЕООД е предявил срещу ответника „***********“ ЕООД при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 6 235,40 лв., представляваща сбор от неплатената цена по неформални договори за покупко-продажбата на стоки по фактура № ******** от 30.01.2025г. на стойност 2549.16 лв., фактура № ************ от 07.02.2025г. на стойност 1681.63 лв., фактура № ********* от 10.02.2025 г. на стойност 646.80 лв., фактура № ********** от 06.03.2025г. на стойност 160.86 лв. и фактура № ********** от 14.05.2025 г. на стойност 1196.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 541,96 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница, начислено за периода от 01.03.2025г. до 22.10.2025г. Ищецът твърди, че между страните били сключени неформални договори за покупко-продажба на стоки, чието наименование, вид, марка, количество, единична цена и стойност били индивидуализирани в издадените фактури. Твърди, че въпреки, че изпълнил точно задълженията си като продавач по договорите ответникът не му заплатил дължимата се цена по издадените фактурите на съответния падеж, както и към датата на завеждане на делото. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.
В проведеното на 28.04.2026г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца признава, че след завеждане на делото и по-конкретно на 11.11.2025 1 г. и на 25.11.2025 г. получил частични плащания от ответника, като твърди, че тези суми следвало да се отнесат в погашение на най-старите задължения, при което оставащата дължима сума е в размер 52.79 евро, представляваща част от вземането по фактура № *******/14.05.2025 г. Претендира тази сума и законната лихва от датата на исковата молба до датата на окончателно плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД е да докаже възникването и съществуването на облигационно правоотношение между страните с източник валиден договор за търговска продажба, по силата на който да е изпълнил точно задължението си за предаване на стоките, индивидуализирани във всяка от издадените фактури, и за ответника да е възникнало изискуемо задължение за плащане на цената им в претендирания размер.
При липсата на оспорване от страна на ответника и като съобрази извършените частични плащания, с които същият имплицитно признанава наличието на дълг, вземанйки предвид, че това признание намира надлежна опора в представените по делото писмени доказателства, в т.ч. фактура № ******** от 30.01.2025г. на стойност 2549.16 лв., фактура № ************ от 07.02.2025г. на стойност 1681.63 лв., фактура № ********* от 10.02.2025 г. на стойност 646.80 лв., фактура № ********** от 06.03.2025г. на стойност 160.86 лв. и фактура № ********** от 14.05.2025 г. на стойност 1196.95 лв., съдът приема за установени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на съдебно предявените вземания, в т.ч. наличието на трайни търговски отношения между страните, доставката на уговорените стоки в твърдените от ищеца количества и на претендираната стойност, настъпването на падежа на задълженията за плащане на цената на доставената стока по издадените фактури на посочените в тях дати. От тук следва извод за доказаност на главните искове за предявения размер.
Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгл. чл. 303а ТЗ, приложим съобразно делегацията по чл. 327, ал.3 ТЗ, страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Според ал.3 на чл.
303 , ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В процесния случай датата на падежа е посочена във всяка от фактурите, като изискуемостта на вземанията настъпва в срок от 30 дни от издаване на фактурите. С помощта на електронен калкулатор за лихви съдът установи, че предявеният иск за присъждане на мораторна лихва върху всяка от дължимите главници по посочените фактури е основателен в пълния 2 предявен размери.
Видно от представените нареждания за авизо местен превод /на л. 51 и 52 от делото/ на 11 и 25.11.2025г. по сметка на ищеца от името на ответника са преведени сумите от 2000 лв., съответно 4674,12 лв. с посочено основание за преводите „по фактури“.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази настъпилите в хода на процеса факти. От съпоставката между сумата по платежните нареждания и размера на съдебно предявените вземания следва извод, че плащането е частично.
Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото еднородни задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД . Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните.
Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е определено по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/.
Разпоредбата предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че в случая при плащането не е посочено кое вземане се погасява.
Вземането за разноските по делото не е ликвидно, поради което плащането не го погасява Следователно, с плащането, отнесено по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасява начислената мораторна лихва върху главниците по фактурите, а остатъкът следва да бъде отнесен за погасяване в поредност от по-старите като по-обременителни към по-новите задължения, при което остава непогасена сумата от 52,79 евро като част от главницата по последната от издадените фактури, за която искът ще се уважи и ще се отхвърли за разликата. Върху уважената част от иска в полза на ищеца ще се присъди поисканата 3 законна лихва. Искът за обезщетение за забава ще се отвхърли изцяло като погасен с плащането.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Към момента на завеждане на делото -22.10.2025г. ответникът е бил в забава в плащането, доколкото ищецът е бил носител на неудовлетворени вземания, в т.ч. за обезщетение за забава, чиято изискуемост и дължимост ответникът е признал с извършените по него плащания в хода на процеса. Ето защо при определяне на отговорността за разноските, извършеното в хода на процеса плащане на задължението не следва да бъде разглеждано като основание за освобождаване на ответника от заплащане на свързаните с погасеното задължение разноски. Плащането е извършено след предявяване на исковете и при положение, че ответникът вече е изпаднал в забава, поради което с поведението си е станал повод за завеждане на делото. Ето защо и при липсата на своевременно релевирано възражение за прекомерност на ищеца се следват изцяло включените в представения по делото списък по чл. 80 ГПК /на л. 53 от делото/. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД „***********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „*********** ЕООД, ЕИК ********* сумата от 52,79 евро (като равностойност на 103,24 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимата се цена за доставени стоки по фактура № ********** от 14.05.2025 г. на стойност 1196,95 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.10.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения до пълния предявен размер от 6777,36 лв. (с равностойност 3 465,21 евро) за остатъка от задължението по фактура № ********** от 14.05.2025 г. и за задълженията по фактура № ******** от 30.01.2025г. на стойност 2549.16 лв., фактура № ************ от 07.02.2025г. на стойност 1681.63 лв., фактура № ********* от 10.02.2025 г. на стойност 646.80 лв., фактура № ********** от 06.03.2025г. на стойност 160.86 лв. и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86 ЗЗД 4 за сумата от 277,10 евро (като равностойност на 541,96 лв.), представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница, начислено за периода от 01.03.2025г. до 22.10.2025г., като погасени с плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***********“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „*********** ЕООД, ЕИК ********* сумата от 672,25 евро (като равностойност 1315 лв.) за сторените разноски в настоящето производство, 409,03 евро (като равностойност на 800 лв.) за разноските по ч.гр.д. № 47390/2025г. по описа на СРС и 53.17 евро (като равностойност на 104 лв.) за разноските по изпълнително дело № ******/25г. по описа на ЧСИ *******.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Разпечатката съдържа 33 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a243ef01-f11d-47ee-989f-58c834efb978