Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 21.01.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Административно наказателно дело 286/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
21.01.2026
В сила
17.06.2026
Състав
ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 17 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 126, ал. 1 · Закон за водите
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 352 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Балчик, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Административно наказателно дело № 20253210200286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, чрез юриск. Е. Т., срещу Наказателно постановление ***, издадено от Директора на ***, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите му е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че *** не е собственик на *** и отвеждащия колектор. Сочи се, че собственик на пречиствателната станция е ***, а отвеждащият колектор е публична общинска собственост на ***. Според жалбоподателя, отговорността за капиталните ремонти и аварийното възстановяване на инфраструктурата лежи върху собственика, а не върху оператора. В подкрепа на това се изтъква, че Министерският съвет е отпуснал 3 000 000 лв. именно на *** за аварийното възстановяване на този колектор. В жалбата се твърди също, че разрешителното за заустване № ***. е било прекратено с Решение № *** г. на Директора на БДЧР поради промяна в собствеността, и операторът не разполага с правно основание да извършва дейности по съоръжението извън текущата му експлоатация. Подчертава се, че липсата на разрешително за заустване поставя оператора в обективна .ъзможност да поддържа системата в съответствие с нормативите.

Жалбоподателят описва хронологията на аварията, като твърди, че тя е следствие от форсмажорни обстоятелства – вълнов щорм, разрушил етернитовия колектор в прибойната 1 зона на плаж *** още през юни 2024 г. Според ***, те са предприели всички възможни действия по анализиране на проблема, но техническото решение за укрепване на тръбата в пясъчната зона е изисквало мащабни строителни дейности, които са извън компетентността и финансовите възможности на дружеството. Поддържа се, че прекъсването на колектора на ***г. е технологична необходимост, продиктувана от изискванията на фирмата-строител, извършваща аварийния ремонт за сметка на Общината, за да се спре притока на вода в работната зона. В жалбата се изтъкват съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Твърди се, че АНО не е индивидуализирал нарушението по време, тъй като посочената дата *** г. била датата на проверката, а не датата на извършване на нарушението. Сочи се, че липсата на точен момент на извършване възпрепятства преценката за спазване на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Освен това дружеството счита, че описанието на нарушението е непълно и не става ясно кое точно действие или бездействие на оператора е довело до неизправността. Особено внимание се обръща на факта, че за същата проверка на *** г. са образувани две административнонаказателни производства – едно от БДЧР, по което е издадено обжалваното НП, и едно от РИОСВ***, по което е издадено НП № ***.

Жалбоподателят счита това за недопустимо кумулиране на отговорност за едно и също фактическо деяние, което нарушава чл. 17 от ЗАНН и международните правни принципи.

Допълнително се споменава и образувано досъдебно производство по чл. 352 от НК, което според дружеството следва да спре административния процес по силата на чл. 33 от ЗАНН.

В условията на.ентуалност са изложени доводи за маловажност на случая. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна Директорът на ***, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. П. П., която оспорва жалбата. Моли издаденото НП да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. в РИОСВ – *** е постъпил сигнал от гражданина Г. Г.. Сигналът касаел авария в района на *** и изтичане на отпадъчни води в ***. В същия ден е организирана съвместна проверка с представители на БДЧР, РИОСВ***, Регионалната лаборатория (РЛ) към ИАОС и представител на самото дружество-оператор – С. Г. П., заместник-началник на район *** към ***. При извършения оглед на място експертите установили, че канализационният колектор ф500 мм, който отвежда пречистените отпадъчни води от *** и с. *** до точката на заустване в Черно море, е прекъснат. Точката на прекъсване е локализирана с географски координати *** и ***. Вследствие на това прекъсване, отпадъчните води не достигали до морската акватория, а се изливали директно в малкото корито на ***. Разстоянието от мястото на разлива до коритото на реката е измерено около 10 метра.

Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № *** от *** 2 г., подписан от всички присъствали лица без възражения в момента на съставянето му. Протоколът фиксира не само физическото състояние на колектора и мястото на изливане, но и липсата на действащо разрешително за ползване на воден обект с цел заустване в *** за тази канализационна система. Същият съдържа и технически данни за взети проби за химически анализ от РИОСВ***.

На *** г. свид. Т. Г., главен експерт в дирекция „Контрол“ при БДЧР, съставил АУАН*** срещу ***. Актът е подписан от упълномощен представител на дружеството М.

Г.а, която вписва, че ще внесе писмено възражение в законоустановения срок.

След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН ***. в предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на *** Директорът на ***, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ наложено на *** административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл.

126, ал. 1 от ЗВ.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – свид. Т. Г., както и свид. Г. С. – свидетел по връчване на акта.

Свидетелите пресъздадоха възприятията си за случая с необходимата конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията на им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – д.ен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност съобразно чл. 201, ал. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 43 от ЗВ, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган съобразно разпоредбата н а чл. 201, ал. 2 от ЗВ, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство се е развило в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, нарушителят следва да се счита открит към датата на извършване на проверката (***), на която е констатирано неизпълнението. От тази 3 дата започва да тече предвиденият в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне на АУАН (***). В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок от съставяне на акта (***).

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. В АУАН и НП са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, същото е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му.

Когато нарушението се изразява в поддържане на противоправно състояние (техническа неизправност), то е продължено по своя характер. В съдебната практика се приема, че датата на установяване на такова състояние при проверка е легитимна дата на извършване на нарушението за целите на АУАН и НП. Това не нарушава правото на защита, тъй като фактите около неизправността са ясно описани. Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗВ лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация.

Анализът на правната норма показва, че тя е насочена към субекта, който фактически извършва експлоатацията, независимо от титулярството на правото на собственост. *** е лицензираният *** оператор, който по силата на договор с Асоциацията по *** стопанисва и експлоатира тези активи. Ако инфраструктурата е повредена, операторът следва да инициира ремонти или да спре водоподаването, но не и да поддържа система в състояние на теч в нерегламентиран воден обект. Следва да се отбележи, че законът прави разлика между инвестиционната дейност, за която отговаря собственикът, и експлоатационната поддръжка, за която отговаря операторът. В случая *** е субектът, който генерира и насочва потока отпадъчни води. Дори колекторът да е собственост на общината, операторът не може да се освободи от отговорност за начина, по който функционира системата под негово управление.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в т. ч. и признанието на ***, обективирано в писмо до РИОСВ, се установи, че дружеството е допуснало съоръжение под негово управление да бъде в техническа неизправност, което е довело до нарушаване на нормалната експлоатация и нерегламентирано изтичане на отпадъчни води. Прекъсването на отвеждащ колектор, което води до изливане на води в река вместо в море, представлява директно нарушение на задължението за осигуряване на непрекъснато нормална експлоатация.

От събраните по делото доказателства се изясни, че срещу *** са образувани две административни производства (от БДЧР и РИОСВ). Макар фактологията да е сходна, 4 правните обекти на защита и съставите на нарушенията са коренно различни. Така с НП ***, издадено от Директора на ***, на *** е наложено наказание за неизправността на съоръжението и нарушената експлоатация - нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗВ, при което укоримото поведение е допускането на съоръжението да бъде прекъснато и да не функционира по предназначение, а с НП №***., издадено от Директора на РИОСВ – ***, на *** е наложено наказание за нерегламентирано ползване на воден обект (***) за заустване без разрешително - нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗВ, при което укоримото поведение е самото изливане на водите в река, за което дружеството няма административен акт (разрешително). В случая с едно действие - прекъсване на тръбата и пренасочване на потока се нарушават две различни правни норми, пазещи различни обществени отношения: едното засяга сигурността и изправността на инженерната инфраструктура, а другото – режима на ползване на природните ресурси. Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно деяние съставлява няколко административни нарушения, наказание се налага за всяко от тях поотделно.