Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 22.01.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Административно наказателно дело 286/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
22.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Балчик, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Административно наказателно дело № 20253210200286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по инициатива на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9/21.01.2026 г., постановено по настоящото дело, изразяваща се в присъждане на разноски в полза на*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, вместо в полза на ***, ЕИК ***

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

В ЗАНН не съществува разпоредба, уреждаща начина, по който може да бъде извършена поправката на допусната очевидна фактическа грешка в съдебния акт. При това положение е необходимо да се изходи от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, съгласно която когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Разпоредби, които се отнасят до подобни случаи се съдържат в чл.

247 от ГПК, както и в чл. 175 от АПК, т. е. тези норми биха могли да намерят субсидиарно приложение в настоящия случай.

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

По настоящото дело Районен съд - Балчик се е произнесъл с Решение № 9/21.01.2026 г. като е потвърдил Наказателно постановление №*** г., издадено от Директора на ***, с 1 което на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите н а *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за водите.

Със същия съдебен акт ***, ЕИК *** е осъдена да заплати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 66.46 EUR, равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл.

37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съдът в мотивите си е формирал воля да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 66.46 евро, с левова равностойност 130 лв. При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, съдът е неправилно е възложил разноските в тежест на въззиваемата страна ***, вместо на *** АД.

Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, доколкото е налице разминаване между волята на съда формирана в мотивите на решението и изражението й в диспозитива, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9/21.01.2026 г., постановено по АНД № 286/2025 г. по описа на Районен съд - Балчик, като абзац втори от диспозитива на същото да се чете „ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ***, ЕИК *** сумата от 66.46 EUR (шестдесет и шест евро и 46 евроцента), равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.“, вместо „ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 66.46 EUR (шестдесет и шест евро и 46 евроцента), равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.“

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Добрич в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Балчик, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д. Административно наказателно дело № 20253210200286 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по инициатива на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9/21.01.2026 г., постановено по настоящото дело, изразяваща се в присъждане на разноски в полза на*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, вместо в полза на ***, ЕИК ***

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

В ЗАНН не съществува разпоредба, уреждаща начина, по който може да бъде извършена поправката на допусната очевидна фактическа грешка в съдебния акт. При това положение е необходимо да се изходи от разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, съгласно която когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Разпоредби, които се отнасят до подобни случаи се съдържат в чл.

247 от ГПК, както и в чл. 175 от АПК, т. е. тези норми биха могли да намерят субсидиарно приложение в настоящия случай.

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

По настоящото дело Районен съд - Балчик се е произнесъл с Решение № 9/21.01.2026 г. като е потвърдил Наказателно постановление №*** г., издадено от Директора на ***, с 1 което на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закона за водите н а *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за водите.

Със същия съдебен акт ***, ЕИК *** е осъдена да заплати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 66.46 EUR, равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл.

37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съдът в мотивите си е формирал воля да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна в размер на 66.46 евро, с левова равностойност 130 лв. При обективирането на волята си в диспозитива на съдебния акт, съдът е неправилно е възложил разноските в тежест на въззиваемата страна ***, вместо на *** АД.

Настоящият състав приема, че е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение, доколкото е налице разминаване между волята на съда формирана в мотивите на решението и изражението й в диспозитива, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 9/21.01.2026 г., постановено по АНД № 286/2025 г. по описа на Районен съд - Балчик, като абзац втори от диспозитива на същото да се чете „ОСЪЖДА *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ***, ЕИК *** сумата от 66.46 EUR (шестдесет и шест евро и 46 евроцента), равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.“, вместо „ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 66.46 EUR (шестдесет и шест евро и 46 евроцента), равняваща се на 130 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН чл. 37 ЗПрП и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.“

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Добрич в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

2