Решение № 32 от 26.04.2023, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 31/2023
- Вид
- Решение № 32
- Подписан
- 26.04.2023
- В сила
- 17.10.2023
- Състав
- Светла Миткова Цолова, Гергана Желязкова Кондова, Даниел Нанев Марков
Други актове по делото
- Протокол № 51 от 23.03.2023 · Светла Миткова Цолова, Гергана Желязкова Кондова, Даниел Нанев Марков
Цитирани разпоредби
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.316 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 32 гр. Бургас, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла М. Цолова
Членове:
Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Е. П. Г.а в присъствието на прокурора И. Анг. К. като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600031 по описа за 2023 година С Присъда № 56/23.11.2022 г. постановена по НОХД № 468/2022 г.
Окръжен съд Бургас е признал подсъдимия Н. Т. М. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.04.2017 г., около 13:25 часа, в гр.Бургас, на ПП I -6, км.489+900 м., посока от гр.Бургас към гр.София, при условията на независимо съпричиняване с Р. С. Б. с ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № * **** **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/: чл.21, ал.2 от ЗДв.П “Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”, във връзка с чл.47, ал.3 от ППЗДв.П, пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост повисока от означената“ - при означена скорост 90 км/ч., като управлявал автомобила с превишена скорост, над опредЕ.та максимална стойност, а именно със 113 км/ч, в резултат на което допуснал ПТП с движещото се пред него друго превозно средство - товарен автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с peг. № * **** ** и по непредпазливост причинил смъртта на Й.
С. С.а с ЕГН ********** от гр.Каблешково, пътник на предна дясна седалка в товарния автомобил, настъпила в 18:00 часа на същата дата в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) при УМБАЛ - Бургас, поради което и на основание чл.343, ал.1, буква „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.21, ал.2 от ЗДв.П, вр. чл.47, ал.3 от ППЗДв.П и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66, 1 ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК, вр. с чл.37, т.7 от НК съдът лишил подсъдимия Н. Т. М. от правото му да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, Окръжен съд Бургас признал подсъдимата Р. С. Б. с ЕГН ********** за виновна в това, че на 06.04.2017 г., около 13:25 часа, в гр.Бургас, на ПП I-6, км.489+900 м., посока от гр.Бургас към гр.София, при условията на независимо съпричиняване с Н. Т. М. с ЕГН **********, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с peг. № * **** ** нарушила правилата за движение по пътищата, а именно чл.42, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/: чл.42, ал.1 - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, като от дясна пътна лента предприела маневра „изпреварване“ на движещия се пред нея в същата пътна лента лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с peг. № * **** **, без да се убеди, че не я изпреварва в лява пътна лента лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № * **** **, в резултат на което допуснала ПТП с лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Голф”, с peг. № * **** ** и по непредпазливост причинила смъртта на Й. С. С.а, ЕГН ********** от гр.Каблешково - нейна майка, пътник на предна дясна седалка в управлявания от нея товарен автомобил, настъпила в 18:00 часа на същата дата в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) при УМБАЛ - Бургас, поради което и на основание чл.343, ал.1, буква „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.42, ал.1, т.1 от ЗДв.П и чл.54 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК, вр. с чл.37, т.7 от НК съдът лишил подсъдимата Р. С. Б. от правото й да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, съдът се е произнесъл и досежно вещественото доказателство - 1 бр. плик, съдържащ 1 бр. диск марка „Kodak CD-R, 700 MB“, c надпис „10584р-927/18.04.2017 г.“, като е постановил същото да остане на съхранение по делото.
На последно място, на основание чл.189, ал.3 от НПК с присъдата подсъдимите Н. Т. М. и Р. С. Б. са осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от по 3 593,89 лв. всеки от тях, представляващи направени разноски по досъдебното производство, както и да заплати в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от по 215 лв.
2 всеки един от тях, представляваща разноски, направени в съдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда защитникът на подс.Н. М. е подал въззивна жалба, с която се релевират доводи за неправилност на присъдата като постановена в нарушение на материалния наказателен закон, както и за явна несправедливост на наложените с нея наказания. Счита се, че по делото са налице доказателства за приложение на привилегирования състав по чл.343а от НК и моли в този смисъл въззивният съд да отмени присъдата и признае подсъдимия М. за невинен по повдигнатото му по-тежко обвинение, като деянието бъде преквалифицирано по чл.343а от НК.
Алтернативно се иска изменение на обжалваната присъда чрез намаляване на наказанието лишаване от свобода чрез приложение на чл.55 от НК, намаляване продължителността на изпитателния срок и намаляване на размера на наказанието по чл.343г от НК. Приложението на чл.55 от НК се аргументира с наличие на изключително смекчаващо отговорността на подс.М. обстоятелство, а именно - изтеклия дълъг срок, през който делото е било разглеждано и което забавяне не е било по вина на подс.М. - от една страна, както и с наличие на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – направените от него пълни самопризнания, оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина, добрите му характеристични данни и огромната степен на съпричиняване на вредоносния резултат - от друга.
Недоволен от постановената присъда е останал и защитникът на подс.Р. Б., който е подал въззивна жалба, с която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на оспорената присъда, както и за явна несправедливост на наложените с нея наказания. Сочи се, че присъдата почива на предположения, тъй като фактическата обстановка по делото не е изяснена по безспорен начин. Изтъква се, че събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не може да се направи еднозначен и категоричен извод относно виновността на подсъдимата. В резултат, се твърди недоказаност на повдигнато на подс.Б. обвинение. Претендира се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимата Б. за невиновна.
Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване размера на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на двете въззивни жалби, като намира атакуваната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, поради което предлага въззивният съд да я потвърди изцяло. Излага съображения, че производството по делото е протекло по общия ред, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите. Счита, че обжалваната присъда и мотивите към нея изцяло съответстват на разпоредбата на чл.305 от НПК, като първоинстанционният съд е изложил детайлно в мотивите на 3 съдебния си акт причините, поради които е приел, че всеки от подсъдимите е извършител на престъплението, за което го е осъдил, като е анализирал задълбочено и подробно доказателствения материал и е изтъкнал правни аргументи в тази насока. Посочва, че липсват доказателства, които да опровергаят правилността на направените от първоинстанционния съд фактически констатации, както и обосноваността на присъдата. Поддържа възприетата от решаващия съд правна квалификация на деянието. По отношение на възраженията на защитата на подс.М. и на подс.Б. за явна несправедливост на наложените им наказания дава становище, че съдът правилно е определил за всеки от подсъдимите наказанието лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, правилно е приложил института на условното осъждане, както и правилно е определил размера на наказанието по чл.343г от НК. Намира, че окръжният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на всеки един от двамата подсъдими обстоятелства и правилно е определил наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно – 2 години лишаване от свобода с приложение на чл.66, ал.1 от НК като е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години. Намира, че правилно е отмерено и определено по размер и кумулативното наказание по чл.343г от НК спрямо всеки от подсъдимите. Изразява становище, че съдът обстойно е мотивирал отказа да приложи разпоредбата на чл.55 от НК и за двамата подсъдими, като споделя изложените от окръжния съд мотиви и в тази им част. Пледира за неоснователност на довода на защитата на подс.М. за наличие на предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл.343а от НК, т.к. извън твърденията на подсъдимия за оказана от него помощ на пострадалата, по делото липсвали конкретни доказателства за това.
Отделно, прокурорът посочва, че за приложението на правната норма на чл.343а от НК се изисква помощта да бъде своевременно обективно оказана за спасяване живота на пострадалото лице, което в случая не е налице, с оглед твърдението /единствено/ на подсъдимия, че помощта е оказана в един момент, когато вече на местопроизшествието се е намирал екипът на спешната медицинска помощ, който е оказал необходимата към този момент помощ и е превозил пострадалата за оказване на допълнителна квалифицирана помощ в медицинско заведение. Т.е. според прокурора твърдението на подсъдимия касае помощ, оказана в един последващ момент на вече оказаната спешна помощ. В тази връзка счита, че дори да бъде прието за доказано единствено от обясненията на подс.М., че същият е оказал помощ на пострадалата, то неговото поведение изразяващо съпричастие, следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не покрива изискванията за приложение на разпоредбата на чл.343а от НК. Претендира потвърждаване на оспорваната присъда като правилна, обоснована и справедлива.
Частните обвинители Ж. С. С., С. И. Б., К. И. Б. и Й. Ж. Б., чрез своя повереник – адвокат от АК Бургас, заявяват, че не поддържат обвинението, 4 повдигнато от държавното обвинение спрямо подсъдимата Р. Б. и поддържат обвинението, повдигнато срещу подсъдимия Н. М.. Повереникът сочи, че подкрепя изцяло становището на прокурора по отношение на въззивната жалба на подс.М. и също изразява становище за неоснователността й, като счита, че по делото не са налице доказателства, които да мотивират приложението на разпоредбата на чл.343а от НК.
Защитникът на подсъдимия Н. М. поддържа депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Поддържа искането си за приложение на разпоредбата на чл.343а от НК, т.к. според него по делото са налице доказателства, а именно – обясненията на подсъдимия, които по своя процесуален характер са и доказателство, за това, че М. е оказал помощ на пострадалата и то своевременна такава, защото пострадалата към този момент е била жива, като смъртта й е настъпила в доста по-късен момент в МБАЛ Бургас. Заявява, че поддържа и тезата за явна несправедливост на наложеното наказание и изложените във въззивната жалба аргументи за това. Счита казуса за изяснен от фактическа страна.
Намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като основание за приложение на чл.55 от НК, както и изключително такова – продължилият необосновано дълго време наказателен процес и то не по вина на двамата подсъдими. С оглед всичко това, защитникът претендира за изменение на присъдата чрез преквалифициране на престъплението в такова по чл.343а от НК. Алтернативно моли за изменение на постановената присъда чрез приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - по отношение на наказанието лишаване от свобода и разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК - по отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Разпечатката съдържа 26 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0b5c77f-fe34-457e-8e14-301ac343fb1a