Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2 от 13.01.2026, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
Гражданско дело 626/2024
Вид
Решение № 2
Подписан
13.01.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Мартина Иванова Кирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Елхово, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Мара Ив. Демирева като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20242310100626 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.124 ал.1 от ГПК вр.с чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.с чл.10, ал.1 вр.с чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр.с чл. 22 от ЗПК вр.с чл.146, ал.1 от ЗЗП и по чл.55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр.с чл.23 вр.с чл.22 от ЗПК.

Ищецът – Б. С. Б. от гр.Елхово, обл.Ямбол, действащ чрез пълномощника си по делото – адв.П. С. П. от САК, с исковата си молба против „НЕТКРЕДИТ“ООД, с ЕИК 201253421, представлявано от Управителя И. Н. Х. - С., претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 202111231244360058, сключен между него и "Неткредит" ООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребители, както и да бъде осъден ответника на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД да му заплати сума в размер на 50.00 лв. като частичен иск от сумата 4 788.00 лв., представляваща недължимо платената сума във връзка с Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

Обстоятелствата, въз основа на които ищецът обосновава исковите си претенции, са следните: Твърди се, че на 23.11.2021 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 202111231244360058, по силата на който е усвоена главница в размер на 2 100.00 лв. Срокът на договора е 24 месеца, при лихвен процент в размер на 40.45 % и годишен процент на разходите в размер на 48.85 %. Общата сума, дължима от потребителя, е уговорена в чл.11, ал.5 от Договора и възлиза на 3 096.00 лв.

В иск.молба се сочи, че съгласно чл.4, ал.3 от Договора, потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да предостави обезпечение под формата на гаранция от небанкова финансова институция или банкова гаранция, а в случай че такива не бъдат осигурени в чл.6 от договора се предвижда 1 неустойка за кредитополучателя в размер на 3792.00 лв. В резултат на това за усвоена сума в размер на 2100.00 лв., от кредитополучателя се изисква заплащането на сума в общ размер на 6888.00 лв., от които главница – 2100.00 лв., договорна лихва – 996.00 лв. и неустойка – 3792.00 лв.

В иск.молба са изтъкнати доводи, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като противоречащ на нормите на - чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и 20 от ЗПК, както и на чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради следните съображения: процесният договор е сключен в нарушение на правилата на чл.10, ал.1 от ЗПК, т.е. в разрез с правилата за форма на договора за кредит, тъй като не е сключен нито на хартия, нито на „друг траен носител“, като в същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. Соченото обстоятелство води до нищожност на целия договор на основание чл.10, ал.1 във вр.с чл.22 от ЗПК; съдържанието на клаузите на чл.6 във връзка с чл.4, ал.3 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество, те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита (в нарушение па чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК) и към годишния процент на разходите (ГПР) (в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК), като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК. Освен това се акцентира и на това, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Договорът за потребителски кредит е нищожен и на друго основание, а именно клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 40.45 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор.

Клаузата на чл.6 от процесния договор е нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Неустойката за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. В случая за главница по договора в размер на 2100.00 лв. за потребителя е предвидена неустойка в размер на 3792.00 лв., която няколко пъти надвишава размера на договорната лихва, която би следвало да бъде и възнаграждението за кредитора от сключената кредитна сделка.

Клаузата на чл.6 от договора нарушава и изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл.147, ал.1 от ЗЗП, предвид което се явява нищожна на 2 основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така уредената клауза от договора противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрира директно уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП). Наред с изложеното се сочи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП.

Клаузите на чл.6 във връзка с чл.4, ал.3 от процесния договор целят заобикаляне и на чл.33, ал.1 от 3ПК, който предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Клаузата за заплащане на неустойка е нищожна и на основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл. 2 от ЗЗД, като нарушаваща и заобикаляща изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Уговорката за заплащане на такава неустойка поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитава правата му като по-слаба страна в правоотношението и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение.

Договорът за потребителски кредит с нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит следва да се съдържа приложимия лихвен процент на ден при отказ от кредит, какъвто лихвен процент не се съдържа в процесния договор.

В процесният случай според изтъкнатото в иск.молба на ищеца, се явява неприложима хипотезата на чл.26, ал.4 от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за съдържанието в договора на дори и един от горепосочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.

С иск.си молба ищецът, позовавайки се на разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, обосновава всъщност правният си интерес от предявяване на осъдителния си иск срещу ответното дружество с правно основание чл.23 във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 50.00 лв. като частичен иск от 4788.00 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и главницата по кредита, възлизаща на 2100.00 лв.

С тези си съображения ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на исковите си претенции, насочени против ответника. С иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените в настоящото производство разноски, ведно с адвокатско възнаграждение. Съобразно процесуалните правила с исковата си молба ищецът е 3 представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане.

Ответникът – „НЕТКРЕДИТ“ООД, с ЕИК 201253421, представлявано от Управителя И. Н. Х. - С., чрез пълномощника си по делото – младши юрисконсулт Д. Д., с посочен ел.адрес за връчване – чрез профила на ответното ООД в ССЕВ, се е възползвал от предоставената му процесуална възможност и е депозирал чрез ССЕВ подписан с КЕП от пълномощника, в законоустановения 1-месечен срок писмен отговор по иск.молба. Със същия ответника е изразил становище „за нередовност на депозираната иск.молба“, без да конкретизира в какво се състоят пороците й, а в същото време е посочил, че иск.претенции се явяват допустими. Според изразеното становище ответникът счита предявените с иск.молба искове за неоснователни и прави искане за отхвърлянето им, като в тази насока в писмения си отговор излага своите съображения и доводи по възведените в обстоятелствената част на иск.молба възражения за нищожност на договорните клаузи като се изтъкват аргументи, че процесният договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски, включително 360.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и е направено искане същото да бъде определено по справедливост, като се има предвид, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба №1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи такова в зависимост от правната и фактическа сложност на делото. С отговора си, на основание чл.175 от ГПК ответникът е признал следните факти, които моли да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото, а именно: - сключването на 23.11.2021г. на Договор за кредит № 202111231244360058 между страните по делото, по силата на който на кредитополучателя е предоставен заем в размер на 2 100.00 лева. Оспорват се следните твърдения на ищеца: недействителността на процесния договор поради противоречие със ЗПК, ЗЗД и ЗЗП; нищожност на неустоечната клауза поради нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона; и – заплащане на сумата в размер на 4 788.00 лева по процесния договор. С писмения си отговор ответникът е взел становище по доказателствата и доказателствените искания на ищеца и е заявил свои доказателствени искания.