Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2955 от 10.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1136/2026
Вид
Определение № 2955
Подписан
10.06.2026
В сила
10.06.2026
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Геновева Илиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2955 гр. Варна, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100501136 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 22165/18.03.2026 г. на „Стинекс Инвест“ ЕООД срещу Решение № 503/12.02.2026 г. по гр. д. № 14620/2024 г. на ВРС, с което ответникът, настоящ въззивник, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е осъдено да заплати на ищеца, настояща въззиваема страна, Ю. Б. Ю. сумата от 2 812,11 евро – частичен иск от 10 800 евро, представляваща платен при начална липса на основание задатък по нищожен Предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот от 10.07.2023 г., сключен между ответника, в качеството му на продавач, и ищеца, в качеството му на купувач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение, респ. за постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен в цялост. На първо място, противно на становището на ВРС, жалбоподателят счита, че срокът на договора не е част от съществените му елементи, доколкото такива съгласно чл. 258 от ЗЗД са резултатът (работата) и възнаграждението, като при липса на посочен срок счита, че приложима е разпоредбата на чл. 69, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Поддържа, че предварителният договор за продажба на жилищен имот, съчетан с договор за изграждане на имота, сключен между търговец и физическо лице, какъвто е настоящият, не попада в обхвата на потребителската защита, предоставена със ЗЗП. Дори да бъде прието обратното, жалбоподателят твърди, че неправилно ВРС е приложил разпоредбите на ЗЗП. В тази връзка, на първо място, подчертава, че в решението не е посочено коя конкретна договорна клауза се приема за неравноправна, като срокът, макар и несъществен елемент от договора, би бил основание за приемане, че договорът е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, а не на база разпоредбите на ЗЗП. На следващо място, заявява, че с оглед нормата на чл. 145 от ЗЗП, от ВРС е следвало да бъде съобразено, че към датата на сключване на договора, сградата е била напълно завършена от строителя, като по тази причина, с оглед уговорките в чл. 16, ал. 1 и чл. 24 от договора, за жалбоподателя е неясно как са нарушени правата на потребителя и кое обстоятелство създава неравновесие между неговите права и тези на потребителя. Твърди и че сроковете за изграждане са премахнати именно, защото сградата е било завършена към момента на сключване на договора. Отделно, счита и че 1 съобразно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП договорът е можел да бъде изпълнен и без разпоредбите за неустойка и продължаване на срока, поради което съдът незаконосъобразно е приел, че е нищожен. По тези съображения излага, че искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на първоинстанционното решение.

Поради липсата на предпоставките по чл. 87 от ЗЗД и неупражняването на правото на извънсъдебно разваляне на договора, жалбоподателят счита и евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за неоснователен. Твърди, че в противоречие с чл. 28 от договора, от изправната на неизправната страна не е бил даден допълнителен срок за изпълнение на уговореното помежду им. Отделно, счита, че по делото не се е установило кое точно задължение жалбоподателят не е изпълнил, за да бъде счетено, че се е породило право на ищеца за разваляне на съглашението. Твърди и че се касае за необоснован отказ от страна на купувача да придобие правото на собственост върху обекта, поради което за него съществува правото да задържи задатъка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК постъпва отговор, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Излага се, че в процесния договор липсва уговорен срок за въвеждане в експлоатация на сградата, тъй като в съглашението не фигурират чл. 6 и чл. 7, в които трябва да се съдържат уговорки в тази насока.

Същевременно в чл. 16, продавачът е запазил правото си да продължи едностранно срока за изграждане и завършване на обекта съгласно чл. 6, а в чл. 24 е уговорена дължимост от негова страна на неустойка в случай на неизпълнение, но на практика тя също не може да бъде осъществена поради несъществуването на чл. 6. По тези причини въззиваемият счита, че договорът е нищожен поради отсъствие на съществени елементи. Въззиваемият пояснява и че липсата на уговорен срок за изпълнение е самостоятелно основание за нищожност на предварителния договор – чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 19, ал. 2 от ЗЗД. Неограничената възможността на жалбоподателя за едностранно продължаване на срока на договора, въззиваемият счита за съществено нарушение на неговите права като потребител, вкл. и такова, водещо до извод за наличието на уговорки в негова вреда по смисъла на чл. 144, ал.

2, т. 2 от ЗЗП. Въззиваемият счита и че коректно ВРС е приел, че при липса на съществен елемент от предмета на договора се създава значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца, позволяващо на последния да се освободи от отговорност, а това само по себе си води до нищожност на договора поради неравноправност на съответна част от неговото съдържание.

При извършване на служебна проверка за редовност и допустимост на първоинстанционното производство, съдът констатира, че по делото на ВРС е представено единствено пълномощно от ищеца към адвокатско дружество „И. и Минчева“, но липсва пълномощно от дружеството към адвокат Т. И. в съответствие с чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв.

Такова липсва и в кориците на въззивното дело. По тази причина на ищцовата страна следва да бъде дадена възможност да предостави такова с дата съвпадаща или предхождаща исковата молба, респ. съдържащо и правомощие за депозиране на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство във въззивното производство, а в случай не липса на учреден мандат в полза на адвокат И. – на молба, изходяща лично от ищеца, с която се потвърждават всички извършени без представителна власт действия.

В случай че по делото, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение указанието не бъде изпълнено, то исковата молба ще бъде оставена без движение за отстраняване на същата нередовност с оглед указанията по т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, като при неизпълнение и в този случай, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено в конкретната част и производството ще бъде прекратено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на 2 останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 22165/18.03.2026 г. на „Стинекс Инвест“ ЕООД, ЕИК 203936907 срещу Решение № 503/12.02.2026 г. по гр. д. № 14620/2024 г. на ВРС, с което ответникът, настоящ въззивник, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е осъдено да заплати на ищеца, настояща въззиваема страна, Ю. Б. Ю., ЕГН ********** сумата от 2 812,11 евро - частичен иск от 10 800 евро, представляваща платен при начална липса на основание задатък по нищожен Предварителен договор за изграждане и продажба на недвижим имот от 10.07.2023 г., сключен между ответника, в качеството му на продавач, и ищеца, в качеството му на купувач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

УКАЗВА на Ю. Б. Ю. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи пълномощно от адвокатско дружество „И. и Минчева“ към адвокат Т. И. в съответствие с чл. 71, ал. 1, изр. 2 от ЗАдв с дата, съвпадаща или предхождаща депозирането на исковата молба, вкл. и за подаване на отговор по въззивна жалба. В случай че мандат от адвокатското дружество към адвокат Т. И. не е бил учредяван, вкл. и за депозиране на отговора по въззивната жалба, всички действия извършени без представителна власт да бъдат потвърдени изрично лично от Ю. Б. Ю..

ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. Б. Ю., че в случай че по делото, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение не постъпи пълномощно от адвокатското дружество към адвокат Т. И. или молба, с която се потвърждават изрично и лично всички извършени без представителна власт действия, то исковата молба ще бъде оставена без движение за представяне на същите, като при неизпълнение и в този случай първоинстанционното решение ще бъде обезсилено в конкретната част и производството ще бъде прекратено.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.09.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивната страна – „Стинекс Инвест“ ЕООД се връчи и препис от отговора на Ю. Б.

Ю. по въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищцовата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3