Решение № 156 от 12.05.2022, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 179/2022
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 12.05.2022
- В сила
- 20.06.2022
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Други актове по делото
- Разпореждане № 280 от 24.03.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Протокол № 195 от 14.04.2022 · Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
- Разпореждане № 484 от 06.06.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 566 от 24.06.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
- Разпореждане № 647 от 13.07.2022 · Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 и 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193 и 195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.122, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 156 гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение №260216 от 29.10.2021г., постановено по гр.д.№4928/2019г. по описа на РС- Пазарджик е осъдена ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, ул. „Г.Б.“ №24, да заплати на ищеца „Ф.М.“ ЕООД- гр. Пазарджик, ЕИК 112623579, сумата 2000лв., представляваща неплатен остатък от цената на лек автомобил „Ф.Т.“ по договор за продажба, за който е издадена фактура №1142/21.02.2018г., заедно с лихва за забава за периода от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 315лв. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 2000лв. до 6000лв. за главницата и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихвата за забава.
Осъдена е ответницата Г. АНГ. Ч., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.„Г.Б.“ №24, да заплати на ищеца „Ф.М.“ ЕООД- гр.Пазарджик, ЕИК 112623579, сумата 4900лв., представляваща цена на лек автомобил „Ф.Т.“ по договор за продажба, за който е издадена фактура №1143/21.02.2018г., заедно с лихва за забава за периода от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 771,74лв. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до пълното 1 изплащане на главницата.
Осъдена е Г. АНГ. Ч., да заплати на „Ф.М.“ ЕООД сумата 319,47лв., представляваща разноски за държавна такса по делото.
Осъден е „Ф.М.“ ЕООД, да заплати на Г. АНГ. Ч. сумата 844,04лв., представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. АНГ. Ч., чрез пълномощника й адв.М. в частта, в която е осъдена ответницата да заплати сумата от 2000лв. за лек автомобил „Ф.Т.“, ведно със законната лихва за забава в размер на 315лв. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г., както и сумата от 4900лв. за лек автомобил „Ф.Т.“, ведно с лихва за забава в размер на 771,74лв. и законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019г. до изплащане на главницата.
Счита се, че от събраните по делото доказателства се установява неоснователност на претенцията на ищеца към Ч. по отношение на целия претендиран размер.
Твърди се, че правилни съдът приема, че при правилата на чл.193 от ЗЗД и сл. се прилагат на общо основание в конкретния случай. Счита обаче, че от събраните по делото доказателства не се установява приложението на чл.193, ал.2 от ЗЗД, с което продавачът се освобождава от отговорност.
Визира се, че след като купувачът е имал възражения относно изправността на конкретния автомобил, който му е бил предоставен след като вече е заплатил цената и е оспорил годността му за обичайното употребление, следва, че собствеността върху вещта не е преминала върху купувача. В този случай, рискът от повреждането на вещта е бил за продавача и последният е бил длъжен или да предаде вещ от същия род, но без недостатъци или да върне получената сума по договора за продажба. При това положение, вземането на търговеца не е изискуемо, а претенцията му не е основателна, тъй като самия той се явява неизправна страна по договора.
Твърди се, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стока и се прояви до две години след доставянето, дори и да не е знаел, за несъответствието. Проявеното бездействие от търговец и мълчаливия отказ /чрез бездействие/ рекламацията да бъде удовлетворена противоречи на изискването за добросъвестност и професионална 2 компетентност. Визира се, че с това, ищецът е ограничил правата на потребителя и е увредил неговите икономически интереси. Следователно е осъществен общия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Търговецът не само, че не е предприел действия по удовлетворяване на рекламацията, но е предявил претенция към потребителя чрез граждански съд.
Сочи се, че ако е знаел, че рекламация за скрити дефекти на автомобила няма да бъде уважена, потребителят е можел и да не закупи автомобила.
Навеждат се доводи, сочещи некоректност в отношенията между страните, във връзка с продажбата на лек автомобил БМВ Х5 от ответницата на брата на ищеца с договор за покупко- продажба на МПС с нотариална заверка на подписите №1608/04.06.2018г. от Г.Ч. за сумата от 1000лв.
Твърди се, че в приетата по делото автотехническа експертиза, пазарната цена на този автомобил е определена на 9857лв,. към датата на продажбата- 04.06.2018г. или 10 пъти по- висока. Според практиката на ВКС, нееквивалетността на престациите винаги е основание за нищожност на договорите. В случая е налице размяна на автомобилите, чрез подставено лице и симулация на действително уговореното.
Сочи се, че за уговорките на страните да се приспадне сумата от 8000лв.от покупната цена на двата автомобила са събрани доказателства от показанията на свидетеля Д.М. и обясненията на ответницата.
Твърди се, че реално договореното и възникнало облигационно отношение е за замяна на автомобилите с прехващане и цената до размера на по- малкото задължение, а причината за липса на документалното му оформяне е изцяло по вина на ищеца- търговско предприятие. С приспадане на сумата, претенцията на ищеца остава недоказана.
По отношение на процесния автомобил Т. се визира, че правилно съда приема показанията на с.М. за предполагаемата цена на ремонта на двигателя.
Визира се, че последния сочи обаче, сумата от 4000лв., като допълва, че поне 5000лв. са платени за отстраняване на повредите, като последното не е взето под внимание и не е коментирано от съда. Вещото лице в устния си разпит на 06.07.2021г. също говори за ремонт на двигателя на стойност 5000лв. по данни от ответната страна, макар и да не може да установи с точност. Приема се, че така или иначе, експертът по приетата по делото СТЕ констатира 3 установената с констативен протокол от 26.03.2021г. от сервизна фирма „Н.К.“ ЕООД, разлика в данните от километража на този автомобил от почти 300000км. на показанията на километража и показанията в моторния компютър в резултат на превъртане на километража. Вещото лице потвърждава посоченото в протокола, че разликата може да се дължи на превъртане на километража, като по негово лично мнение, визуално автомобилът е на повече километри от сочените в километража. Сочи се, че това само се отбелязва от съда, без да се вземе предвид при крайните изводи в решението.
Твърди се, че с оглед на изложеното и при наличие на данни за манипулиране на двигателя на автомобила /няма мотив това да е направено от ответницата при положение, че още ползва този автомобил/, претенцията за заплащане на каквато и да е сума по договора за продажба следва да се остави изцяло без уважение, като неоснователна и недоказана с арг. от чл.26 и 27 от ЗЗД.
Моли се, решението в неговата обжалвана част да се отмени, а претенцията спрямо жалбоподателката Ч., да се отхвърли, като неоснователна изцяло.
Моли се за присъждане на разноски.
Постъпила е в срока за писмен отговор от другата страна в процеса „Ф.М.“ ЕООД, насрещна въззивна жалба, чрез процесуалния му представител адв.П.Т. от АК- Пловдив. Със същата се обжалва цитираното по- горе решение, в частта в която предявения иск е отхвърлен за разликата над 2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихва за забава.
Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон.
Счита се, че изложените от съда изводи са неправилни.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че Ч. е уведомила продавача незабавно за констатираните недостатъци. В този аспект се сочи, че едва с отговора на исковата молба /януари 2020г./, ответницата прави възражения за състоянието и дефектите на закупените от нея два броя автомобили през февруари 2018г.
Визира се, че не може да се приеме, че почти две години след 4 осъществяване на продажбата и приемане на автомобилите е разумен срок, в които може да се предявяват претенции относно състоянието на автомобилите. Не се доказани наличието на причини довели до соченото забавяне, т.е. приема се, че правата на ответницата са преклудирани.
Относно приетата сума необходима за извършване на ремонт на двигателя на Т. за сумата от 4000лв. се твърди, че св.М. не притежава специални знания, въз основа на които да даде експертна оценка за стойността на един предполагаем ремонт и не е следвало да се кредитират свидетелските показания в тази им част.
Твърди се, че по делото не са ангажирани доказателства от които да е видно, каква е сумата необходима за извършване на ремонт на двигателя и поради това се приема, че заявената претенция е неоснователна и недоказана.
Искането е да се отмени решението в частта, в която предявения иск е отхвърлен за разликата над 2000лв. до 6000лв. и за разликата над 315лв. до 945,01лв. за лихвата за забава и се постанови друго с което се уважат изцяло предявените искове.
Моли се за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В срок на така подадената насрещна въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Г. АНГ. Ч., чрез пълномощника й адв.М..
Твърди се в същия, че подадената насрещна въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Счита се, че решението в обжалваната му част е правилно.
В този смисъл се излагат подробни съображения неоснователност на изложените в нея възражения. в насока
Искането е да се остави в сила решението в неговата обжалвана част с насрещната въззивна жалба.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ищец „Ф.М.“ ЕООД, редовно призован не се явява законен представител. От страна на пълномощникът на последния- адв.Т. е постъпила молба, в която се моли да се уважи подадената насрещна въззивна жалба. Не взима становище по подадената въззивна жалба от другата страна. Моли за присъждане на разноски по делото- платена ДТ в 5 размер на 105лв.
Жалбоподателят- ответник Г. АНГ. Ч. се явява лично и с адв.П.М., редовно упълномощена. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба. Съответно се оспорва подадената насрещна такава от другата страна в процеса. Искането е за уважаване на подадената въззивна жалба от нейна страна и се отмени решението в обжалваната му част, като се остави в сила в останалата му част.
Моли се за присъждане на направените разноски в производството, за по приложен списък.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от страна на „Ф.М.“ ЕООД- гр.Пазарджик срещу Г. АНГ. Ч. от гр.Пазарджик за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата 10900лв., представляваща остатък от цената на два автомобила, които тя купила от него, заедно с лихва за забава за времето от 22.05.2018г. до 09.12.2019г. в размер 1716,75лв.
Твърди се в исковата молба, че дейността на дружеството ищец е търговия с употребявани леки автомобили. На 21.02.2018г. страните сключили писмени договори за продажба на два автомобила марка „Фолксваген“, модел „Т.“- единият за цена 15000лв., а другият- за цена 4900лв.
Сочи се, че ищцата приела автомобилите без забележка, като цената следвало да бъде заплатена до три месеца от сключването на договора. Тя обаче заплатила само 9000лв. по първия договор, а останалите 6000лв., както и 4900лв. по втория договор останали незаплатени. Претендират се тези суми, ведно с лихвите за забава от падежа.
В срок е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Г. АНГ. Ч..
В него последната чрез процесуалния й представител оспорва иска. В тази насока се твърди, че между страните съществуват други уговорки за начина на плащане, различни от отразеното в писмените договори. Страните в действителност се били споразумели, част от цената да се покрие със стойността на друг автомобил, марка БМВ, определена на 8000лв., като 6 ответницата следвало да прехвърли собствеността на автомобила на М. М., брат на управителя на дружеството Ф.М.. След приспадане на тази стойност от 8000лв. за плащане оставали 2900лв. В замяна Ф.М. следвало да захрани сметката на дружеството със сумата 8000лв. Самият Ф.М. инициирал оформянето на сделките по този начин, т.е. без те да се документират като частична замяна, защото иначе било „много сложно“. Освен това малко покъсно се оказало, че автомобилите имат сериозни дефекти, единият /модел „Т.“/- в автоматичната скоростна кутия, а другият, който бил модел „Т.“- в двигателя. И двете повреди били от естество да са били налице още по време на продажбите. Ремонтът на скоростната кутия бил прогнозно оценен в сервиз на около 5500лв., а на двигателя- на около 3000лв. Ищецът, информиран от купувачката- ответницата, обещал да замени автомобилите с други, изправни, които щял да внесе в кратък срок. Тя обаче започнала преговори за намаляване на цената.
Разпечатката съдържа 51 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a022009f-39ab-4990-90a8-a1ee37e1d49f