Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 04.06.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 101/2021
Вид
Решение № 21
Подписан
04.06.2021
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Варна , 04.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500101 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба, насрещна въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от ЗК „Лев Инс“АД, гр.София чрез процесуалния му представител адв.И.Р., против решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на М. Д. С. сумата от 84 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от загубата на майка й – Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главница от 100 000 лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната лихва върху главница от 86 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите/в тази част на решението е допусната поправка на очевидна фактическа с влязъл в сила в тази му част съдебен акт-определение №260040/04.02.2021г., постановено по т.д.№ 17/20г. по описа на СОС, съгласно което последният израз следва да се чете „законната лихва върху главница от 84 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите“; 2 / ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на А. Д. А. сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него морални болки и страдания от загубата на майка му – Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главница от 100 000лв., начислена за периода от 27.12.2019г. до 1

03.06.2020г., и законната лихва върху главница от 86 000лв. от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите/в тази част на решението е допусната поправка на очевидна фактическа с влязъл в сила в тази му част съдебен акт-определение №260040/04.

02.2021г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС, съгласно което последният израз следва да се чете „законната лихва върху главница от 84 000лв. от 04.06. 2020г. до окончателното събиране на сумите“; 3/ ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати на адвокат В.

В. О. сумата от 3 012лв. с ДДС, адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска и направена компенсация; 4 / ЗК "Лев Инс"АД е осъдено да заплати в приход на държавния бюджет, по сметката на ОС-Силистра, сумата от 8 266, 67лв., деловодни такси и разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.

Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени.Претендират се разноски.

Въззиваемите М. Д. С. и А. Д. А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния им представител адв.В. О. поддържат становище за нейната неоснователност и молят решението на СОС в обжалваните му от дружеството части да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Насрещна въззивна жалба, подадена от М. Д. С. и А. Д. А., двамата чрез процесуалния им представител адв.В.О., против решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС, гр.о., в частите му, с които исковите претенции са отхвърлени в останалата им част/в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа грешка, като съдът е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, че искът на всеки от ищците, съответно М. Д. С. и А. Д. А., се отхвърля за разликата над 84 000лв. до 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените морални болки и страдания от загубата на майка им – Ф. Р. Г., ведно със законна лихва/. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.3 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И.Р. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на СОС в обжалваните му от М.С. и А.А. части да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от адвокат В. В. О., процесуален представител на М. Д. С. и А.Д. А., против определение №260040/04.02.2021г., постановено по т.д.№17/20г. по описа на СОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение подадената от адв.В.О. молба по чл.248 от ГПК за изменение на решение №260035/03.12.2020г., постановено по т.д.№17/20г. по 2 описа на СОС, гр.о., в частта му относно разноските.В жалбата се твърди, че определението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което подадената молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, касаеща присъденото на адв.В.О. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, бъде уважена като се измени решението в частта за разноските и му се присъди допълнително възнаграждение в размер на 1 224, 36лв. с включен ДДС.

Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“АД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И.Р. поддържа становище за нейната неоснователност и моли определението на СОС в обжалваната му част да бъде потвърдено За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците М. Д. С. и А.Д. А. излагат, че са наследници по закон, низходящи, на Ф. Р. Г., починала на 28.08.2019г. в резултат от получени увреждания при ПТП на 21.08.2019г., виновно причинено от Е.И. Х..На 21.08.2019г. в с.Черник, ул.“Тимок“, пред дом №37 и дом №26, Е.И. Х., управлявала микробус Мерцедес Спринтер с рег.№ СС4788АН.Предприела маневра „движение на заден ход“, при която нямала видимост в страничните огледала за намиращите се зад микробуса обекти.Предприемайки тази маневра, без да провери лично или с помощта на друг човек дали зад микробуса не се намира пешеходец, водачът Х. нарушила правилата за движение и станала причина за настъпване на ПТП с намираща се зад МПС Ф. Г.След произшествието пострадалата е настанена с множество тежки травматични увреждания в МБАЛ-Силистра, където е починала на 28.08.2019г.Образувано е ДП №259 ЗМ-148/19г. по описа на РУ-Дулово, пр.пр.№1018/19г. по описа на СОП. Към момента на настъпване на ПТП за микробус Мерцедес Спринтер с рег.№ СС4788АН, с което МПС е причинено ПТП, е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица №BG/22/11900109 8098 със срок от 21.04.2019г. до 20.04.2020г. с ответника ЗК„Лев инс”АД.

Починалата е майка на ищците.Семейството им било много сплотено, всички си помагали, били силно привързани един към друг, неразделни.Ищците преживяват много тежко внезапната й и ненавременна загуба.Тя била единственият човек, на когото имали пълно доверие и от когото очаквали подкрепа във всяка житейска ситуация.Търпели и търпят морални болки и страдания от преждевременната, трагична и нелепа смърт на тяхната майка.За изплащане на обезщетение за така търпените неимуществени вреди подали писмена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ до ответника ЗК „Лев Инс“АД, получена от последния на 26.09.2019г. Понастоящем не са получили застрахователно обезщетение от ответника.

Предвид гореизложеното претендират ЗК „Лев Инс“АД да бъде осъдено да заплати, както следва: 1/ на М. Д. С. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на нейната майка Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2019г. до окончателното 3 изплащане; 2/ на А. Д. А. сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-морални болки и страдания от загубата на неговата майка Ф. Р. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът ЗК„Лев инс”АД, гр.София в депозираните писмени отговори в срока по чл.367 и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за т.а.

„Мерцедес Спринтер”, с рег.№СС4788АН.Сочи, че след подаване на исковата молба е постановена присъда №5/26.02.2020г. по НОХД №6/ 20г. по описа на СОС, понастоящем влязла в сила, с която Е.И. Х. е призната за виновна за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК.Твърди съпричиняване от страна на пострадалата Ф. Г. в размер поне на 90%.Така, защото именно тя е била натоварена от страна на водача Е. Х. при движението на микробуса назад/извършвано със скорост от 4, 72 км/ч./ да й сигнализира при опасност, въпреки което тя е съсредоточила вниманието си в друга посока - да събира от пътното платно разпиляната селскостопанска продукция и така съвсем безконтролно се е озовала в зоната за движение на микробуса назад, поради което и не е била възприета от водача и се е стигнало до фаталното съприкосновение.Сочи, че починалата е била на 70 години, съответно всеки от ищците е имал свой собствен живот, отделно семейство.Ищецът и живее в чужбина, няма данни да се прибира често в България, съответно да поддържа близък контакт с майка си.Не оспорва получаването на подадената от ищците претенция по чл.380 от КЗ, като твърди, че по образуваната щета им е изплатено обезщетение на всеки от тях в размер от по 16 000лв., съобразено с приетия от комисията процент съпричиняване.Оспорва претенцията на ищцата за мораторна лихва от 27.12.2019г.

В допълнителната си искова молба ищците не оспорват получаването на всеки от тях на сумата от по 16 000лв., но сочат, че това е станало след подаване на исковата молба, съответно след изтичане на 3 месечния доброволен срок за плаща -не, т.е. ответникът е дал повод за завеждане на иска.

С молба от 10.07.2020г. уточняват, че лихва за забава върху сумата от 32 000лв. /сбора от двете платени обезщетения/ претендират от 27.12.2019г. до 03.07.2020г.-датата на плащане.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №6/20г. по описа на СОС, се установява, че с влязла в сила на 13.03.2020г. присъда Е.И. Х. е призната за виновна в това, че на 21. 08.2019г., в с.Черник, общ. Дулово, 4 обл.Силистра, по ***, при управление на МПС - товарен автомобил марка „Мерцедес", модел „Спринтер", с per.№ СС 4788 АП е нарушила правилата за движение по ЗДвП, а именно: - по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП: преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; - чл.40, ал.2 от ЗДвП: по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, и когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което допуснала пътно - транспортно произшествие с пешеходец Ф. Р. Г. от с.Черник, общ. Дулово, на която по непредпазливост причинила смъртта, настъпила на 28.08.2019г. в МБАЛ-Силистра, като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.„б“, във връзка с чл.343, ал.1, б."в", предложение първо, във връзка чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и чл.36 от НК е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като е оправдана в това да е извършила нарушенията по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, и на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години.