Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 03.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 688/2025
Вид
Решение № 217
Подписан
03.11.2025
В сила
03.11.2025
Състав
Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева, Красимир Стефанов Комсалов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пазарджик, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Д. П. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600688 по описа за 2025 година С Присъда №18 от 01.07.2025 година,постановена по НОХД № 97/2025 година на Районен съд - Велинград,е признат подс.А. Х. Б. за виновен в това,че на 19.12.2023 година в град ***************** е управлявал лек автомобил марка и модел *****, собственост на „************“ ***, след употреба на наркотични вещества - тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред с химикотоксилогична експертиза, като деянието е извършено повторно, след като е осъден за друго такова престъпление с одобрено споразумение по НОХД № 260/2022г. по описа на Велинградския районен съд, влязло в сила на 19.08.2022 година,като на основание чл. 343б, ал.4 във връзка с ал.3 във връзка с чл.28 НК е осъден на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА.

Осъден е подс.Б. на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да изтърпи наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от 19.12.2023 година.

Определен е на основание чл.57, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, буква „б“ ЗИНС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА.

Определено е на основание чл.58, т.3 от ЗИНС изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА от подс.Б. в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, т.1 от НК е приспаднато времето от 1 ден, през което 1 подс.Б. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице рег. № ********** на РУ на МВР - Велинград.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК при изпълнението на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343г,вр. чл.

343б, ал. 4 от НК, е приспаднато времето, през което подс.Б. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано 19.12.2023 година.

Постановено е вещественото доказателство тестова касета „***********“, с фабричен № ********, да се унищожи като вещ без стойност.

Присъдена е в полза на държавата, за сметка на подс.А. Б. паричната равностойност от МПС - лек автомобил марка и модел *****, собственост на „************ ***“ ЕООД, ***********, седалище и адрес на управление: ********************, представлявано от Д.Д., в размер на 7 410,00 лева /седем хиляди четиристотин и десет лева/, които да се заплатят по сметка на РС-Велинград.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК на подсъдимия Б. се възлагат съдебно-деловодните разноски, сторени по делото, в размер на 777.66 /седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и шест/ лева за експертиза, платими в полза на ОДМВР-Пазарджик.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.А. Х. Б.-адв.И. К. от АК-Пазарджик.В жалбата се твърди,че присъдата е неправилна и необоснована,постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.Твърди се,че съдът не е преценил правилно събраните гласни и писмени доказателства,които доказателства са внесли съмнения в обвинителната теза.Счита се,че не е спазен редът за установяване употреба на наркотично вещество от подсъдимия.Твърди се,че първоинстанционният съд е отказал да положи усилия да изясни обективни факти,като не е установен по категоричен и несъмнен начин нито механизма на извършеното деяние,нито участието на подсъдимия в извършването му и вината му.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда.Твърди се,че присъдата не се подкрепя от събраните по делото доказателства,а почива на предположения.Не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв.К.,в което доразвива оплакванията си.Твърди,че е нарушен редът по чл.26,ал.4 от Наредба №1/2017 година относно срока за съхранение на пробите.Счита,че е налице съмнение,че изследваните биологични проби не са дадени от подсъдимия и отказът на съда да назначи ДНК-експертиза е нарушил правото на защита на подсъдимия.Относно срока на съхранение и годността на пробите счита,че съдът е следвало да допусне и експертиза в областта на хематологията.Прави се искане да се допуснат ДНК-експертиза - с описана в допълнението задача,както и съдебно-биологична експертиза - с описана в допълнението задача.

По делото е постъпило и допълнително изложение към въззивната жалба от адв.С. М. от АК-Пазарджик-защитник на подс.Б..В него се поддържа,че в хода на досъдебното 2 производство са допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения,които създават съмнение в доказателствената годност на взетата кръвна проба от подс.Б..Твърди се,че е допуснато нарушение на чл.17,ал.4,изреч.последно от Наредба №1 от 19.07.2017 година,като е налице съществен пропуск в Протокола за медицинско изследване-не бил посочен и записан серийния номер на стикера,което пораждало основателно съмнение в корелационната връзка между дадените кръвни проби с този протокол.Твърди се също,че е налице дописване/допълване на този протокол,което не е извършено по съответния процесуален ред.Счита се,че е компроментирана доказателствената стойност на този протокол и същият следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност,като се постанови оправдателна присъда.Твърди се,че е налице съмнение относно количеството взета кръв за изследване,което също създава съмнение за доказаността на вината на подсъдимия.Твърди се,че и в хода на съдебното производство са допуснати процесуални нарушения относно приобщаване на част от доказателствената съвкупност от досъдебното производство,като същевременно тези доказателства са коментирани от съда в мотивите на присъдата му-липсва прочитане и приема на съдебно-химикотоксикологичната експертиза и повторна такава.Твърди се,че е налице нарушение при прочитане показанията на св.М.,както и не било отбелязано в протокола от съдебното заседание,че присъдата е била обявена публично и че е било разяснено правото на страните да я обжалват/протестират.Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда,с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делотоза ново разглеждане на първоинстанционния съд-поради допуснати процесуални нарушения.

Жалбата и допълнията към нея се поддържат в съдебно заседание.

Прокурорът поддържа становище,че присъдата страда от липса на мотиви,от които да е ясно,каква е била волята на съда.Сочи се,че съдът се е позовал на доказателства,които не е събрал по съответния ред,което е съществено процесуално нарушение,като дава основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.Не сочи нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционния съд по внесения против подс.А. Б. обвинителен акт е протекло по общия ред.След провеждане на разпоредителното заседание първоинстанционният съд е насрочил открито съдебно заседание за 01.07.2025 година,за което са били призовани свидетелите по списъка към обвинителния акт,но не са били призовани петте вещите лица,изготвили експертни заключения в хода на досъдебното производство,за да бъдат изслушани.Вещите лица С. и М. от ВМА-София са изготвили заключение в хода на досъдебното производство по назначена съдебна химикотоксикологична експертиза/л.73-75 от ДП/; вещите лица Е. и И.ов от ВМА-София са изготвили заключение в хода на досъдебното производство по назначена повторна съдебна 3 химикотоксикологична експертиза/л.121-124 от ДП/; вещото лице Т. е изготвил заключение в хода на досъдебното производство по назначена финансово-счетоводна експертиза/л.84-86 от ДП/.

В проведеното съдебно заседание на 01.07.2025 година,освен че те не са били призовани и изслушани, не са били прочетени и техните заключения в отсъствие на вещите лица със съгласие на страните по делото - по реда на чл.282,ал.3 от НПК,като експертните заключения по трите назначени експертизи,посочени по-горе, не са били приети по делото.

Въпреки това в мотивите си към присъдата си първоинстанционният съд е коментирал и кредитирал изцяло заключенията по съдебните химикотоксикологични експертизи,като е приел за установена възприетата от него фактическа обстановка въз основа на всичките експертни заключения/стр.2-6 от мотивите/.Базирал е правните си изводи за доказаност на обвинението по отношение на подс.Б. и на двете съдебни химикотоксикологични експертизи,приемайки ги за обосновани и правилни, и от резултатите на които се установявало според съда по категоричен начин наличието на наркотични вещества в тялото на подсъдимия на инкриминираната дата/л.6 от мотивите/.

С диспозитива пък на присъдата подс.Б. е осъден да заплати паричната равностойност на управлявания от него автомобил,собственост на дружество,в размер на 7410 лева,която стойност е посочена като пазарната стойност на автомобила на страница последна на заключението по назначената финансово-счетоводна експертиза.

При това положение,без да е приобщил по надлежния процесуален ред по чл.282 от НПК към доказателствата по делото трите експертни заключения, първоинстанционният съд ги е кредитирал,обосновавайки и с тях осъдителната си присъдата по отношение на подс.Б..По този начин съдът е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка със събирането,проверката и оценката на доказателствата,което е довело и до съществено ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд е осъдил подс.Б. на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да изтърпи наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от 19.12.2023 година.Липсват мотиви обаче,защо считано от тази дата следва да търпи това наказание подсъдимият.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд е определил на основание чл.57, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, буква „б“ от ЗИНС първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА от подс.Б.. Липсват мотиви обаче,защо съдът е определил този режим за изтърпяване на наказанието,а и законът,по който се определя режима,е ЗИНЗС,а не ЗИНС.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд е определил на основание чл.58, т.3 от ЗИНС изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОДОБА от подс.Б. да е в затворническо общежитие от открит тип.Следва да се посочи,че съдът не е компетентен да определя,къде подсъдимият да изтърпява наказанието си.Освен това 4 липсват мотиви и тук,как съдът е определил това място на изтърпяване,но поради липсата генерално на компетентност на съда за определянето му такива не е необходимо да се излагат.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд на основание чл.

59, ал. 1, т.1 от НК е приспаднал времето от 1 ден, през което подс.Б. е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице рег. № ********** на РУ на МВР Велинград.Липсват мотиви обаче за това приспадане в присъдата.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд на основание чл.

59, ал. 4 от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК при изпълнението на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 343г,вр. чл. 343б, ал. 4 от НК, е приспаднал времето, през което подс.Б. е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано 19.12.2023 година. Липсват мотиви обаче за това приспадане в присъдата.

Видно е от диспозитива на присъдата,че първоинстанционният съд е присъдил в полза на държавата, за сметка на подс.А. Б. паричната равностойност от МПС - лек автомобил марка и модел *****, собственост на „************ ***“ ЕООД, ***********, седалище и адрес на управление: ********************, представлявано от Д.Д., в размер на 7 410,00 лева /седем хиляди четиристотин и десет лева/, които да се заплатят по сметка на РС-Велинград. Липсват мотиви обаче в присъдата за това осъждане на подсъдимия да заплати паричната равностойност на посочения автомобил.