Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4079 от 02.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69688/2024
Вид
Решение № 4079
Подписан
02.03.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4079 гр. София, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110169688 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба от ищците Й. П. И., ЕГН **********, и М. И. С., ЕГН **********, срещу **************, БУЛСТАТ *********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване със силата на пресъдено нещо спрямо ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр. ***** по КККР, одобрени със Заповед № ******09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 398 кв.м., с административен адрес гр. *****, **************, ************************, вид собственост – частна общинска, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ – 398 кв.м., стар номер – ***, кв. 26, както и на построената в същия поземлен имот Жилищна сграда с идентификатор ***********.1 по КККР на гр. ***** по КККР, одобрени със Заповед № ******09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на един етаж със застроена площ от 54 кв.м., вид собственост: частна общинска, функционално предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, застроена площ – 54 кв.м., при квоти от по ½ ид.ч., на основание давностно владение в периода от 11.02.1987 г. до настоящия момент.

Ищците Й. П. И., ЕГН **********, и М. И. С., ЕГН **********, твърдят, че в продължение на 37 години владеят процесния поземлен имот, както и построената върху него жилищна сграда. Сочи се, че първоначално процесното дворно място с къща е било придобито от майката – Г. И. Д., починала на 17.09.2019 г., по силата на възлагане по чл. 288 ГПК през 1962 г., след развода й със съпруга й – П. Н. П.. От своя страна, ищцата Й. И., считано от 1980 г., поддържала поземления имот и къщата, обработвала градината и 1 двора, насадила овощни дръвчета в периода 1980-1985 г. Сочи се, че градината била поддържана едновременно от Г. и ищците. Поддържа се, че ищцата М. С. е участвала в поддръжката на къщата, направила е разходи във връзка ремонта на покрива и фасадата. Били открити партиди за вода и ток на името на Г. Д., като редовно били погасявани задълженията по тях. Поддържа се, че ищците са установили непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 37 години, през който стопанисват, обработват и облагородяват имота с намерението да го своят. Сочи се, че имотът бил заграден с телена ограда. Поддържа, че ответникът е съставил Акт за общинска частна собственост № **** от 21.08.2009 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. 59 ЗОС, като съгласно посочения акт имотът бил предоставен за стопанисване на **************, ************, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ***** от 09.10.2009 г., Акт № **, том *****, им. партида: *****. В акта за общинска частна собственост имотът е описан като реална част с площ от 405 кв.м. от ПИ № *** и ПИ № ***, ведно с едноетажна жилищна сграда с площ 49 кв.м., построена през 1952 г., представляваща общинска собственост в съсобствен УПИ XXV-***,***,***, целият с площ от 565 кв.м. В акта било посочено, че попадат бивши отчуждителни имоти с планоснимачни номера *** и ***, като за собственик на ПИ № *** била записана Г. Д.. Излага, че твърденията за собственост на ответника произтичали от извършено в миналото отчуждаване на имота от ************************ по реда на ЗТСУ в полза на държавата за обществено мероприятие „за улица, озеленяване и спорт“, предвидено в ЗРП. Ищците твърдят, че нямало издаден акт за държавна собственост касателно процесния имот. Към момента на отчуждаването бил в сила ПУП, одобрен със Заповед № ***/16.09.1982 г., като имотът бил отреден за улица, поликлиника, общ. хранене и търговия, но планът не е приложен. Съгласно дворищна регулация, утвърдена с Решение № 121, т. 2 от Протокол № 24/3003.2001 г. имотът попадал в терен за жилищно строителство. В КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4.09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесният имот бил записан като частна общинска собственост. Сочи се, че в разписен лист към застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № ***/16.09.1982 г., действал до приемането на ПУП за местността ************* имот с пл. № *** е бил записан на името на Г. П., а в предходния регулационен план към плана от 1965 г. – на името на Г. И.. Поддържа се, че мероприятието, за което е бил отчужден поземленият имот, не е било реализирано и имотът не е бил завзет, поради което ответникът не е имал основание да издаде АЧОС. Ищците поддържат, че с молба – заявление с вх. № *************/08.03.2023 г. до кмета на СО са поискали отмяна на заповедта за отчуждаване и прекратяване на производството по отчуждаване на процесния имот на основание пар. 9, ал.

2 ПЗР от ЗУТ поради незавършила отчуждителна процедура до влизане в сила на ЗУТ и тъй като имотът не е бил завзет до 30.10.1998 г., но ответникът е отказал отмяната. Сочи се, че отказът бил обжалван по реда на АПК пред АССГ, като жалбата била оставена без уважение, а впоследствие и касационната жалба била отхвърлена, а актът на ************* – потвърден.

В тази връзка ищците обосновават правен интерес за предявяване на 2 положителен установителен иск за установяване правото им на собственост върху имота, придобито въз основа на давностно владение, продължило в период над 10 години, считано от 1987 г. Моли се за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************, БУЛСТАТ *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. К. З., с който оспорва исковете като неоснователни. Заявява се, че ************** е придобила процесния имот на основание извършено отчуждаване на имот с бивш планоснимачен

№

***, кв.

**-** по плана на

******************************, с административен адрес: гр. София, ул.

„565-та“ № 14, и имот с планоснимачен № ***, кв. **-** по плана на ******************************, с административен адрес:

************************, ведно с разположената в границите му жилищна сграда. Сочи се, че двата имота попадат в състава на поземлен имот с идентификатор № *********** по КККР на **************. Във връзка извършеното отчуждаване на имот с планоснимачен № *** била съставена регулационна преписка № ***/1986 г., от която се установявало, че имот с пл.

№ *** бил отчужден от лицето Г. И. Д., сочена от ищците за техен наследодател. Със Заповед № ********/26.10.1989 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет било определение равностойно обезщетение – ******************************* както и обезщетение в размер на 12913 лв., изплатено на Г. И. Д.. Във връзка извършеното отчуждаване на имот с планоснимачен № *** била съставена регулационна преписка № ***/1986 г. от която се установявало, че имот с пл.

№ *** бил отчужден от лицето А. Н. К.. Със Заповед № *******/26.01.1987 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет било определение равностойно обезщетение

–

******************************** за

А.

К., и

Апартамент

***************************** за сина му Б. К.. Сочи, че между страните е воден административен спор касателно отказа на кмета на ************** да отмени Заповед № ********/26.10.1989 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет, с която е отчужден имот с пл. № ***, като жалбата на ищците била оставена без уважение и в касационното производство. В тази връзка поддържа, че проведената процедура за отчуждаване на имота е била законосъобразна. Оспорва твърдението на ищците да са станали собственици на имота въз основа на давностно владение, доколкото не били налице признаците на владението. Още повече с молба № **********/07.07.2008 г., подадена от Г. И. Д., изрично било отправено искане за закупуване или замяна на имота, което по своята същност представлявало признание, че имотът е собственост на ответника и че наследодателят на ищците се самоопределя като държател на същия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Установява се от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, 3 том 7, дело № ****/1949 г., че А. А. А. К. и П. П. придобиват право на собственост върху ливада, находяща се в *************************** Съгласно решение № ****- II по г.д. № 7053/1962 г., съдът на осн. чл. 288 ГПК/ отм./ възлага в дял на Г. И. П. имот – дворно място от 236 кв.м. с постройки върху него, представляваща част от ливада в землище на ***********************************, със задължение последната да заплати на П. Н. П. стойността на припадащата му се част. От махленско свидетелство се установява, че къщата на ************ е построена през 1952 г.

Установява се от приложени преписки за отчуждаване: рег. пр. -***/1986 г. и рег. пр. № ***/1986 г., че процесният имот е отчужден. Имот пл. № *** от квартал **-** по плана на гр. **************** е отчужден в периода от 1989 г. – 1990 г. предвид приложена заповед № ********* от 14.11.1989 г. въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 от ЗТСУ № ********/26.01.1987 г., с която са обезщетени А. К. и Б. К., сметка за стойността на отчуждения имот.

Имот с пл. № №***, ******************************* е отчужден от Г. Д. за улица, озеленяване и спорт. Съгласно заповед № ******** от 26.10.1989 г. въз основа на влязла в сила заповед по чл. 98 ЗТСУ от 11.02.1987 г. е пределен начина на обезщетение за отчужден имот пл. № *** на осн. чл. 100 ЗТСУ , а именно апартамент № ** на ******************************, с площ от 47,85 кв.м. Приложена е сметка и жалба от 1987г. от Г. Д. срещу размера на оценката и оценителен протокол. Приобщено е писмо от Общински народен съвет – ******************“ с изх. № 04.05.1990 г., с което уведомяват ************* , че на 04.05.1990 г. е изплатена на Г. И. Д. сумата от 12 913 лева за отчуждения имот на ***************, парцел № *** , местност р.пр.

№ ***/86 г.

По делото е представена и молба с рег. № *******/2008 г. на ************** и рег . № ********** от 07.07.2008 г. на НАГ -***** от Г. Д. чрез пълномощник Й. И. до **************, която бе оспорена по автентичност от ищеца. При липсата на оригинал на молбата, правилото на разпоредбата на чл.193, ал.3, изр. първо ГПК е неприложимо, доколкото страната, която се позовава на него, не може да го представи в оригинал по извинителни за нея по смисъла на чл.165, ал. 1 ГПК причини /акт за унищожаване от 10.09.2020 г. на **************, ************ по Номенклатура на делата със срокове на съхраняване на ************** – ************/. Ето защо, доказателствена тежест е за ползващата се от документа страна. В този смисъл Решение № 79/ 10.09.2010 г., постановено по т.д. № 628/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Решение от 01.04.2015 г. по гр.д. № 5960/2014 ВКС. От представените писма от 30.07.2008 г. и от 17.07.2009 г. от ********************* с копие до ************** на техен № *******/2008 г. /същият изписан ръкописно в горната част на оспорената молба/ в производството по чл. 193 ГПК от ответника с молба от 08.12.2025 г. се установява в действителност, че между страните Г. Д. чрез пълномощник Й.

И., с посочен същия адрес, като в оспорената молба – ************************* е водена кореспонденция от името на Г. Д. до *************** с искане да си изкупи бившия имот пл. № *** или да й бъде 4 разрешена замяна. Все в тази връзка за учредената представителна власт в полза на Й. И. е представено пълномощно с неоспорена формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК от Г. Д. за предприемане на действия за възстановяване на отчуждения недвижим имот по реда на отменения ЗТСУ за имот пл . № ***, в ****************.

В унисон с горното са и последващите действия на ищеца – Й. И., дори и след смъртта на майка й Г. Д., починала през 2019 г. , доколкото на 08.03.2023 г. същата е подала искане до кмета на ************** да отмени отчуждаването на имота пл. № *** , кв. 14, по плана на ***********************************, позовавайки се на незавършено отчуждително производство до влизане в сила на ЗУТ, тъй като имотът не бил завзет до 30.10.1998 г., по което е постановен отказ от кмета. Срещу отказа на кмета, Й. И. е подала жалба, но с решение № 2563 от 17.04.2024 г. гр.д. № 4406/2023 г, Административния съд София град е отхвърлил жалбата, като е приел, че обезщетението е платено в цялост, включително обезщетението в увеличения от съда размер с решение по гр.д. № 341 / 1987 г. е изплатено, поради което отчуждителната преписка е приключила. Първоинстанционното решение е потвърдено в цялост с решение № 12225 от 13.11.2024 г. по адм.д.