Определение № 23713 от 30.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23713 гр. София, 30.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110169688 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

По делото е постъпила Молба – уточнение с вх. № 17490/20.01.2025 г. от ищеца, в която последният поддържа наличието на правен интерес за предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу ответника, обективно съединен с отрицателен установителен иск.

Съгласно т. 4 на ТР № 3/2015 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, изборът на способ за защита на накърненото право е предоставен на заинтересованото лице и то го упражнява с оглед на вида на засегнатото право, обема на търсената защита, както и възможността за посочване и доказване в процеса на релевантните за спора факти.

В съдебната практика е трайно прието, че съгласно прогласеният в чл. 6 ГПК основен принцип съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Следователно от волята на ищеца зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Изборът на способ на защита обаче принадлежи на ищеца, и когато съдът преценява, че е недопустимо предявяване кумулативно с една искова молба на положителен и отрицателен установителен иск за собственост за един и същи имот, между едни и същи лица, следва да даде указания на ищеца в подходящ срок, да избере с кой от двата иска за защити своя интерес, в изпълнение на вмененото на съда задължение и по чл. 7 от ГПК да следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните.

Едва след това, според поведението на ищеца, съдът може да преценява допустимостта на един от двата предявени искове за собственост за един и същи имот според обема на търсената защита и така да реши колизията между двата пътя на защита.

С оглед изложеното съдът счита, че следва да бъде указано на ищците по 1 настоящото дело да изберат с кой от двата иска желаят да защитят своя правен интерес / Определение № 4322 от 05.12.2022 г., постановено по гр.д. № 3883/2022 г. по описа на ВКС, 2-ро ГО, 1-ви състав/.

С цел процесуална икономия следва да се премине към насрочване на делото с даване на указания на ищеца.

По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с молба с препис за ответната страна да конкретизира с кой от двата иска – положителен установителен или отрицателен установителен иск за собственост, желаят да защитят своя правен интерес, като формулират надлежен петитум в тази връзка.

При неизпълнение – исковата молба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, по молба на ищеца, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около осъществяваното владение върху процесния имот от 1987 г. до настоящия момент, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на трети свидетел на осн. чл. 159, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА извършването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да изготви заключение, в което да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносим от ищците в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническа експертиза С.К., к а т о УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да формулира допълнителни въпроси към вещото лице по допуснатата СТЕ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.07.2025 г. от 10:40 часа, за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:

Производството е образувано по искова молба от ищците Й. П. И. , ЕГН **********, и М. И. С., ЕГН **********, срещу ***********, БУЛСТАТ ********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.

124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за установяване със силата на пресъдено нещо спрямо ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на гр. София по 2

КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 398 кв.м., с административен адрес гр. София, ***********, район Подуяне, ул. „565-та“ № 14-16, вид собственост – частна общинска, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ – 398 кв.м., стар номер – 240, кв. 26, както и на построената в същия поземлен имот Жилищна сграда с идентификатор *********.1 по КККР на гр. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, на един етаж със застроена площ от 54 кв.м., вид собственост: частна общинска, функционално предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи – 1, застроена площ – 54 кв.м., при квоти от по ½ ид.ч., на основание давностно владение в периода от 11.02.1987 г. до настоящия момент.

Ищците Й. П. И. , ЕГН **********, и М. И. С., ЕГН **********, твърдят, че в продължение на 37 години владеят процесния поземлен имот, както и построената върху него жилищна сграда. Сочи се, че първоначално процесното дворно място с къща е било придобито от майката – Г.И.Д., починала на 17.09.2019 г. по силата на възлагане по чл. 288 ГПК през 1962 г. , след развода й със съпруга й – П.Н.П.. От своя страна, ищцата Й. И., считано то 1980 г., поддържала поземления имот и къщата, обработвала градината и двора, насадила овощни дръвчета в периода 1980-1985 г. Сочи се, че градината била поддържана едновременно от Г. и ищците. Поддържа се, че ищцата М. С. е участвала в поддръжката на къщата, направила е разходи във връзка ремонта на покрива и фасадата. Били открити партиди за вода и ток на името на Г.Д., като редовно били погасявани задълженията по тях. Поддържа се, че ищците са установили непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период от 37 години, през който стопанисват, обработват и облагородяват имота с намерението да го своят. Сочи се, че имотът бил заграден с телена ограда. Поддържа, че ответникът е съставил Акт за общинска частна собственост № 2421 от 21.08.2009 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и чл. 59 ЗОС, като съгласно посочения акт имотът бил предоставен за стопанисване на ***********, район „Подуяне“, вписан в Служба по вписванията с вх.рег. № ******** от 09.10.2009 г., Акт № 86, том CXXIV, им. партида: 57168. В акта за общинска частна собственост имотът е описан като реална част с площ от 405 кв.м. от ПИ № 240 и ПИ № 241, ведно с едноетажна жилищна сграда с площ 49 кв.м., построена през 1952 г., представляваща общинска собственост в съсобствен УПИ *********, целият с площ от 565 кв.м. В акта било посочено, че попадат бивши отчуждителни имоти с планоснимачни номера 240 и 241, като за собственик на ПИ № 241 била записана Г.Д.. Излага, че твърденията за собственост на ответникА произтичали от извършено в миналото отчуждаване на имота от Столичен народен съвет, район „Кремиковци“ по реда на ЗТСУ в полза на държавата за обществено мероприятие „за улица, озеленяване и спорт“, предвидено в ЗРП. Ищците твърдят, че нямало издаден акт за държавна собственост касателно процесния имот. Към момента на отчуждаването бил в сила ПУП, одобрен със Заповед № 382/16.09.1982 г., като имотът бил отреден за улица, поликлиника, общ. хранене и търговия, но планът не е приложен. Съгласно дворищна регулация, утвърдена с Решение № 3

121, т. 2 от Протокол № 24/3003.2001 г. имотът попадал в терен за жилищно строителство. В КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4.09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК процесният имот бил записан като частна общинска собственост. Сочи се, че в разписен лист към застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № 382/16.09.1982 г., действал до приемането на ПУП за местността „ж.к. Левски – ********** е бил записан на името на *********, а в предходния регулационен план към плана от 1965 г. – на името на Г. И.. Поддържа се, че мероприятието, за което е бил отчужден поземленият имот, не е било реализирано и имотът не е бил завзет, поради което ответникът не е имал основание да издаде АЧОС. Ищцитве поддържат, че с молба – заявление с вх. № СОА23-ГР94-1155/08.03.2023 г. до кмета на СО са поискали отмяна на заповедта за отчуждаване и прекратяване на производството по отчуждаване на процесния имот на основание пар. 9, ал. 2 ПЗР от ЗУТ поради незавършила отчуждителна процедура до влизане в сила на ЗУТ и тъй като имотът не е бил завзет до 30.10.1998 г., но ответникът е отказал отмяната. Сочи се, че отказът бил обжалван по реда на АПК пред АССГ, като жалбата била оставена без уважение, а впоследствие и касационната жалба била отхвърлена, а актът на Столична общиан – потвърден. В тази връзка ищците обосновават правен интерес за предявяване на положителен установителен иск за установяване правото им на собственост върху имота, придобито въз основа на давностно владение, продължило в период над 10 години, считано от 1987 г. Моли се за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********, БУЛСТАТ ********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. К. З., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че е недопустимо съединяването на положителен установителен с отрицателен установителен иск за собственост в условията на кумулативност. Твърди, че за ищците липса правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск при заявен вече положителен иск за собственост. Заявява се, че *********** е придобила процесния имот на основание извършено отчуждане на имот с бивш планоснимачен № 240, кв.

14-15 по плана на гр. София, местност „Левски – Зона В“, с административен адрес ********, и имот с планоснимачен № 241, кв. 14-15 по плана на гр.

София, местност „Левски – Зона В“, с административен адрес ********** ведно с разположената в границите му жилищна сграда. Сочи се, че двата имота попадат в състава на поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на ***********. Във връзка извършеното отчуждаване на имот с планоснимачен № 241 била съставена регулационна преписка № 231/1986 г., от която се установявало, че имот с пл. № 241 бил отчужден от лицето Г.И.Д., сочена от ищците за техен наследодател. Със Заповед № РД-411957/26.10.1989 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет било определение равностойно обезщетение – Апартамент *********, както и обезщетение в размер на 12913 лв., изплатено на Г.И.Д..

Във връзка извършеното отчуждаване на имот с планоснимачен № 240 била съставена регулационна преписка № 245/1986 г. от която се установявало, че имот с пл. № 240 бил отчужден от лицето А.Н.К.. Със Заповед № РД-404 93/26.01.1987 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет било определение равностойно обезщетение – *********** за А.К., и Апартамент ********* за сина му Б.К.. Сочи, че между страните е воден административен спор касателно отказа на кмета на *********** да отмени Заповд № РД-41-1957/26.10.1989 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Софийски народен съвет, с която е отчужден имот с пл. № 241, като жалбата на ищците била оставена без уважение и в касационното производство. В тази връзка поддържа, че проведената процедура за отчуждаване на имота е била законосъобразна. Оспорва твърдението на ищците да станали собственици на имота въз основа на давностно владение, доколкото не били налице признаците на владението. Още повече с молба № РА-94-00-248/07.07.2008 г., подадена от Г.И.Д., изрично било отправено искане за закупуване или замяна на имота, което по своята същност представлявало признание, че имотът е собственост на ответника и че наследодателят на ищците се самоопределя като държател на същия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.