Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 152 от 20.10.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 346/2026
Вид
Решение № 152
Подписан
20.10.2026
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 250 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл.80, ал.1 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500346 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 346/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Д. Й. М., подадена чрез адв.

Т., против решение №111/04.05.2026 г., постановено по гр.д. № 238/2025 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е уважен предявеният от Земеделски производител Св. Пл. Н. срещу него иск по чл. 108 ЗС като: е признато за установено, че Земеделски производител Св. Пл. Н. е собственик на колесен т р а к т о р LAMBORGHINI

CRONOIOO, с двигател

№KD3071TAOBR000168437, рама №ZKDEF302W0RL50013, per. № *******, на основанието по чл.77 пр.1 -во от ЗС по силата на договор от дата 20.10.2022 год. с нотариална заверка на подписите рег.№ 9354/20.10.2022 год. на Др. Б., нотариус с рег. №535 на НК и район на действие-РС Добрич от 20.10.2022 год., сключен с “ОТП ЛЗИНГ“ЕООД-клон Варна и Д. Й. М. е осъден да предаде на Земеделски производител Св. Пл. Н. владението му; и Д. Й. М. е осъден да заплати сумата 3 434,35 евро, съставляваща сторени съдебноделоводни разноски.

Въззивникът е настоявал, че решението е неправилно - постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му с уважаване на иска и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Навел е следните оплаквания: неправилно първоинстанционният съд приел, че „Агромашина БГ Добрич” ЕООД е предало на ЗП Св. Н. процесния трактор на 19.03.2020г., обосновавайки този 1 извод с протокол за предаване-приемане на нова машина, който имал несъществуваща и невъзможна дата -19.13.2020г., представлявал документ с невярно съдържание в частта на датата на съставяне и нямал доказателствена сила за нея и при положение, че този факт не бил приет за безспорен между страните и въпрос за наличие на техническа грешка в протокола не бил повдигнат по делото; съдът не съобразил твърдението на ответника, че фактическото предаване на вещта от лизингодателя на ищцата е 14.10.2019 г. и от същата дата самият той установил владение върху вещта, считайки я за своя съгласно уговорката му с ищцата, като съдът неправилно преценил гласните доказателства в тази връзка (игнорирал напълно показанията на свидетеля Й. М. С., който заявил, че процесният трактор е докаран и се намира в двора му от есента на 2019 г.; не съобразил показанията на всички свидетели на ищцата сочещи, че са виждали св. К. (съжителник на Н.) да ползва трактора, а не че ищцата го е ползвала; не отчел показанията на Й. С. (баща на ответника) и единствен свидетел, който дал категорични и подробни данни за трактора, че тракторът никога не бил ползван от друг, освен от него и сина му и че ищцата и К. не са имали претенции допреди 2025г.; не оценил показанията на свидетелите П. В. и М. Г., че ответникът упражнявал фактическата власт върху трактора необезпокоявано, грижил се за него като за свой и го възприемал като такъв пред всички); съдът не съобразил също, че и при неизтекъл в полза на ответника 5-годишен срок за придобиване на собствеността на вещта по давност, той имал основание да я държи по силата на твърдяното от ищцата предаване на трактора за ползване и съхранение, което представлявало облигационно правоотношение между страните по договор за заем за послужване (чл. 243 от Закона за задълженията и договорите - ЗЗД) или договор за влог (чл. 250 ЗЗД) и искът по чл.108 ЗС отново би бил неоснователен. Посочил е, че на 02.06.2026 г., на електронната си поща е получил документ – приемо-предавателен протокол от 14.10.2019 г., подписан от представители на продавача, лизингодателя и ищцата като лизингополучател, удостоверяващ предаването на трактора от доставчика – на лизингополучателя (ищцата) на посочената дата, с който се установявала и фактическата му власт (на ответника) върху трактора от този момент и изтичането на придобивната давност на 14.10.2024 г. (преди исковата молба), като е молил този документ като новооткрито писмено доказателство, заедно със справката от електронната му поща като новонастъпило доказателство да бъдат допуснати по делото на осн. чл. 266, ал.2, т.1 ГПК. Поискал е също по реда на чл. 192 ГПК съдът да изиска оригинала на документа от третото – неучастващо по делото лице „ОТП Лизинг“ ЕООД -клон Варна.

Въззиваемата Св. Пл. Н., чрез адв. Д., е подала писмен отговор, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и по такива за правилността на обжалваното решение, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на разноски. Противопоставила се е на искането за допускането на нови доказателства по съображения, че представеното копие от протокола от 14.10.2019 г. не е изпратено на 2 електронна поща на ответника от Мл. К. – представител на „Агромашина БГ Добрич” ЕООД, както и по такива, че датата на протокола от 19.03.2020 г. не е била оспорена от ответника своевременно и че по факта за датата на предаване на трактора от ищцата - в двора на ответника – твърдяна от ищцата като 20.03.2020 г., в съдебно заседание от 13.10.2025 г. на въпрос на съда, адвокатът на ответника изрично е заявил, че не спори за този факт. При евентуалното допускане до събиране на протокола от 14.10.2019 г. е поискала допускане на Мл. К. - представител на продавача „Агромашина БГ Добрич” ЕООД като свидетел, в режим на призоваване, за доказване датата на предаване на трактора и неговото съхраняване до 19.03.2020 г.

По предварителните въпроси, съдът се е произнесъл с определение № 425 от 10.08.2026 г., с което е оставил и без уважение исканията по доказателствата поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.2, т.1 от ГПК по следните съображения: Поисканият за събиране протокол от 14.10.2019 г. е съставен между продавача „Агромашина БГ Добрич” ЕООД, лизингодателя „ОТП Лизинг“ ЕООД - клон Варна и ищцата като лизингополучател и с него е декларирано получаването на лизинговата вещ от лизингополучателя. Този протокол не представлява доказателство, с което страната - ответник, при полагане на дължимата грижа за събиране на доказателства и доказване на твърдяните от нея факти, да не е могла да се снабди, още повече, че понастоящем се иска представянето му по реда на чл. 192 ГПК от лизингодателя, който на ответника е бил известен в целия ход на делото. При положение, че искането на въззиваемата за допускане на свидетел е било заявено в евентуалност при допускане на доказателствата на въззивника, то същото не е разгледано.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно възивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, прецени обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед оплакванията на въззивника и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от ЗП Св. Пл. Н. против Д. Й. М. иск по чл. 108 ЗС за установяване правото й на собственост върху колесен трактор LAMBORGHINI CRONO 1OO, с двигател №KD3071TAOBR000168437, рама №ZKDEF302W0RL50013, per. № *******, на основание договор от 20.10.2022 г. за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг №19 4599642244/08.10.2019 г., сключен с “ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД и за предаване владението му. Ищцата е изложила, че по договора за финансов лизинг, сключен с “ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООДлизингодател, последният придобил от “АГРОМАШИНА БГ Добрич“ процесния трактор и й го предоставил в качеството й на лизингополучател за ползване при условията на договора. По уговорка с ответника и с партньора й 3

С. К., след получаване на трактора, на 20.03.2020 г. той бил транспортиран за съхранение в двора на ответника в село с.П. М., ул.“*****“ №** и след това ползван от всички тях в общата им и в индивидуалната им земеделска дейност. След като погасила предсрочно лизинговите вноски, с договора от 20.10.2022 г. лизингодателят й прехвърлил собствеността на трактора. Дни преди завеждане на делото ищцата поискала да прибере трактора от двора на ответника, но той отказал да й го върне.

Ответникът е подал писмен отговор на иска, с който е оспорил същия и е молил за отхвърлянето му. Сочил е, че придобил трактора по силата на петгодишно давностно владение. Евентуално е навел възражение, че има право да задържи трактора по силата на устен договор за залог, сключен с ищцата за обезпечаване на дадени й в заем средства, включително сумите за първоначална вноска по договора за лизинг от 11 000 лв. и за последващи вноски от по 4 000 лв. месечно за времето от месец август 2021 год. до месец септември 2022 год., които не му били върнати и до момента. Настоявал е: че тракторът бил платен изцяло с негови средства; че уговорката му с ищцата била той да го придобие и затова още от получаването тракторът бил оставен в неговия двор и само той го ползвал; че тракторът обезпечавал дадените на ищцата заеми и тя не ги е платила.

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.108 от ЗС, а възраженията на ответника от разпоредбите на чл.80, ал.1 от ЗС и чл. 157, ал.1 от ЗЗД.

Установено с писмените доказателства по делото е, че на 08.10.2019 год. ищцата като лизингополучател е сключила с “ОТП ЛЗИНГ“ЕООД -клон Варна като лизингодател договор за финансов лизинг № 194599642244 с предмет избрана от лизингополучателя лизингова вещ: трактор LAMBORGHINI CRONO 1OO с посочените индивидуализиращи го белези и доставчик “АГРОМАШИНА БГ Добрич“ ЕООД. На 11.10.2019 г. „ОТП Лизинг“ ЕООД закупил трактора от продавача „Агромашина БГ Добрич” ЕООД, представлявано от Мл. К.. По договора за лизинг, ищцата платила първоначална вноска и поела задължение да заплаща останалите лизингови вноски. Не е било спорно по делото, че Св. Н. и дългогодишният й партньор свидетелят С. К. са развивали земеделска дейност, както и че с такава се е занимавал и ответникът Д. М.. В процесния период тримата са имали и обща дейност по добив на маточина. Не е било спорно също така, че съжителникът на ищцата – свидетелят К. и ответникът са били близки, тъй като майката на К. живеела на семейни начала с чичото на ответника. Процесният трактор е бил закаран в двора на ответника в с. П. М. на 20.03.2020 г., като това се установява от следните доказателства: датата е заявена като твърдение от ищцата и на изричен въпрос на съда в съдебно заседание от 13.10.2025 г. процесуалният представител на ответника – адвокат Г. (л.104) изрично е заявил, че не спори за този факт; представен е по делото протокол за предаване – приемане на нова машина между „Агромашина БГ Добрич” ЕООД и ищцата Св. Н. от дата 19.03.2020 г. (очевидно е допусната техническа 4 грешка в месеца на изписаната в протокола дата 19.13.2020 г., като действителната дата е 19.03.2020 г.), който е подписан само ден преди предаването на трактора в двора на ответника; от същата дата 19.03.2020 г. е и издадената гаранционна карта на трактора; от свидетелските показания на св.

К., който е посочил, че трактора са го платили по-рано, но нямало къде да го държат и затова стоял в самата фирма- продавач. Няма спор, че ответникът е знаел, че ищцата е лизингополучател и е получила трактора по договора за лизинг. Процесният трактор от момента на предаването му и към настоящия момент е в двора на ответника в с. с.П. М.. Установено е с показанията на свидетелите С. К. К., В. С. С. и Е. С. С., че процесният трактор е бил ползван в земеделската дейност на семейството на ищцата, а с показанията на свидетелите Й. М. С., П. В. В. и М. В. Г., че ответникът също е използвал трактора. Установено с писмените доказателства по делото е, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора за лизинг и е заплатила изцяло всички лизингови вноски предсрочно, както и че на 20.10.2022 г. с договор за прехвърляне на собственост към договор за финансов лизинг №19 4599642244/08.10.2019 г., лизингодателят-собственик “ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД й е прехвърлил собствеността на трактора.