Решение № 161 от 24.04.2019, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 193/2018
- Вид
- Решение № 161
- Подписан
- 24.04.2019
- В сила
- 27.11.2020
- Състав
- ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 934 от 19.04.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1204 от 22.05.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1534 от 03.07.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Разпореждане № 1866 от 21.08.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
- Определение № 1064 от 14.11.2018 · ИВО ВАСИЛЕВ ДОБРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.176 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.181 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.362 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.364, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.77 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3 ал.1 · Закон за ограничаване на плащанията в брой
- чл.115 ал.2 · Закон за собствеността
- чл.2 · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е №145 гр. Бургас, 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев при секретаря Тодорка С. като разгледа докладваното от съдията Добрев гражданско дело № 193 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на А.Б.К., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр. М, **, дом *, корпус * кв. 50 и И. * С., род. на ***г., гражданка на Р Ф, с адрес: гр.М, ул.**, дом *, корпус *, кв.*, чрез пълномощник адвокат Ирена Георгиева от ВАК против „Свети Йоан Ризорт“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Дружба 2“, бл.316,вх.А, с която е предявена претенция да бъде обявен за окончателен, сключеният между страните на 30.05.2015г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- апартамент
№ D401 /лат. буква D четиристотин и едно/, разположен на 4-ти етаж в сграда - А „ в ПИ *** по КККР на гр. С, общ.
С, обл. Бургас, с обща площ на апартамента от 105,67 кв.м., включваща застроена площ от 87,56 кв.м. и 18,11 кв.м. идеални части от общите части на сградата, състоящ се от антре, дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, две тераси, представляващ самостоятелен обект в сграда № ***, с адрес: гр.
С, п.к. 8130, м. Ачмалъци. бл. D, ет. 4, an. D401, с предназначение: жилище, апартамент, с плош: 87,56 кв.м. и прилежащи части 18,11 кв.м. от общите части на сграда № 1, разположена в ПИ ***, при граници на обекта: на етажа- с.о. № *** и
***, под обект с.о.№ ***, ***,
*** и ***, над обекта - с.о. № ***.
Твърди се в исковата молба, че считано от
2014г. ищците се намирали в договорни отношения с ответника като първоначално сключили два договора за придобиване на недвижими имоти, по които били извършени плащания, а впоследствие тези имоти били заменени за един общ.
Посочва се, че през месец май 2014г. с помощта на посредник избрали да закупят недвижими имоти от ответника като в тази връзка провели среща с управителите на „Свети Йоан Ризорт“ЕООД. В деня на разговора им всяка от двете ищци внесла депозит за закупуване на обект в строяща се сграда в гр.С с инвеститор дружеството-ищец. На 09.07.2014г. ищците сключи два отделни предварителни договори за строителство и продажба на отделни апартаменти-подробно индивидуализирани. Дружеството- продавач се задължило срещу заплащане на договорената цена да изпълни строителство на сградата съгласно одобрените инвестиционни проекти, да я въведе в експлоатация и да прехвърли правото на собственост върху конкретните самостоятелни обекти. В деня на подписване на предварителните договори, след приспадане на внесения от всяка от ищците депозит били заплатени съответно и сумите 18 469 евро за апартамент 301 и сумата от 16 875 евро за апартамент 209 и това било отразено в същите документи. Впоследствие след проведени между ищците и ответника разговори за замяна на посочените по-горе два апартамента предварителните договори били прекратени по взаимно съгласие и на 30.05.2015г. страните подписали нов договор за строителство за друг обект в същата сграда на апартхотел „Свети Йоан Ризорт“, разположен на четвъртия етаж. В т.7 от договора бил уговорен краен срок за прехвърляне на собствеността, определен в зависимост от плащането на пълния размер на продажната цена, като завършването на сградата и въвеждането и в експлоатация било предвидено да се случи до 30.04.2017г. В деня на подписване на последния договор ищците заплатили общо сумата от 90 515 евро, от които сумата от 46 515 евро чрез прихващането и с вече заплатените суми по прекратените предварителни договори. Сумата от 44 000 евро била предадена срещу разписка на управителя П С още при пристигането на двете в България, като при подписване на договора разписката е върната на управителя, а плащането отразено като извършено в подписания на 30.05.2015г. документ. Остатъчната сума от 9872 евро била заплатена предсрочно на 14.01.2017г. на територията на Р Ф на лице, посочено от управителя на дружеството –ответник. За направеното плащане ищците получили разписка. По този начин А.Б.К. и И. Г С. изпълнили напълно задълженията си по договора.
През август 2017г. ищците били поканени за сключване на окончателен договор, но до подписване на такъв не се стигнало, тъй като сградата все още не била въведена в експлоатация.
Управителите на ответника уверили К. и С., че ще изпълнят този си ангажимент до края на 2017г. След средата на януари 2018г. П С не си вдигал телефона, от което пък станало ясно, че въвеждането на сградата в експлоатация се забавя.
Тази забава довела като последица до невъзможност ищцата С. да получи компенсация от работодателя си. Окончателен договор обаче не бил подписан, като при проведения през месец март 2018г. разговор с ищците управителят Н Л отказал да обсъжда с тях причината за забавата, както и да се ангажира с конкретен срок за прехвърляне собствеността на имота. В края на месец март 2018г. служител на ответника им обяснил по телефона, че управителят на дружеството отказва да прехвърли собствеността на имота.
Дружеството ответник е депозирало отговор на исковата молба. Излагат се аргументи за нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че ищците следвало да посочат размера на идеалните части и дяловете, в които всяка от тях иска да придобие собствеността върху процесния имот. Не се оспорва наличието на договорни отношения, които са възникнали по силата на първоначално сключените два предварителни договора, впоследствие прекратени по взаимно съгласие. Не се оспорва и подписването на предварителен договор от 30.05.2015г., както и обстоятелство, че собствеността на процесния апартамент не е прехвърлена на ищците. Твърди се обаче, че това е станало по причина, за която К. и С. отговарят. Не се оспорва и факта на заплащане от двете ищци на сумата от 46 515 евро, формирана като сбор от сумите, дадени по първоначалните два предварителни договора.
Ответникът се противопоставя на твърдението, че ищците са заплатили сумата от 44 000 евро и за това е издадена разписка, която впоследствие била върната на управителя, както и, че в клаузите на договора за строителство се съдържала изрична уговорка, според която подписването му има силата на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД.
Ответникът изразява несъгласие и с твърдението, че ищците са заплатили третата последна вноска по договора на трето лице в Русия, тъй като представената за това разписка нямала достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. Лицето, посочено като подписало същата не било служител на ответника, нито негов пълномощник. В тази връзка се иска ищците да представят документа в оригинал.
В отговора се оспорва и твърдението, че на проведени срещи през 2017 и 2018г. ответникът е отказвал неоснователно сключване на окончателен договор. Заявява се в тази връзка, че не било изпълнено задължението за заплащане пълната цена на имота.
Изразена е готовност за прехвърляне собствеността върху апартамента при положение, че от ищците бъде заплатена сумата от 53 872 евро, представляваща сбор от дължимите втора и трета вноска по договора. Неизпълнението на задължението на купувачите по предварителния договор било съществено, като същото се явявало предпоставка за изпълнение на задължението на продавача.
В отговора се заявява също така, че дружеството ответник отправя покана до ищците за разваляне на договора, поради неизпълнение от тяхна страна, като в тази връзка предоставя възможност за изпълнение на насрещното и посочено по-горе задължение в месечен срок.
Формулирано е искане да се задължат ищците да представят разписките, свидетелстващи за извършени от тях плащания, първата от които изписана на руски в оригинал, като се оспорва достоверността на датата на последния документ. Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, както и съдебно счетоводна експертиза с поставени към вещото лице въпроси.
В допълнителната искова молба ищците заявяват, че са избрали да упражняват потестативното си право съвместно, така както са заявили волята си да придобият заедно имота при сключване на договора, като за процесуалното им участие не е необходимо да заявяват в какви дялове на съсобственост желаят да придобият имота.
Посочва се също така, че търговска практика на ответника е да иска и получава суми в брой, като именно поради тази причина в договорите /и трите приложени към ИМ предварителни договори/ липсва посочена банкова сметка. ***, че за приетото плащане по т.1.1 от договора от 30.05.2015г. няма издадена разписка, но получаването на сумата от 46 515 евро не се оспорвало. Поначало паричните отношения между страните се развивали на основата на доверие и при писменото им отразяване в договорите- така било процедирано при получаване на сумите по първите два предварителни договора. Твърди се освен това, че към датата на подаване на исковата молба процесната сграда не е била въведена в експлоатация.
Сумата от 44 000 евро ищците предали на управителя на ответника П С още в деня на пристигането си в България. За получаване на сумата последният им издал разписка, която при подписване на споразуменията за прекратяване на първите два договора и на договор D401/30.05.2015г. била зачетена като плащане за апартамент 401. Получаването на посочената сума било изрично отбелязано в договор № D401/30.05.2015г. Така направеното отбелязване в договора, подписан от управителя на ответника представлявало признание за получената вноска и установявало погасено парично задължение по конкретния договор.
Горната разписка била върната на представляващия дружествотго- ответник. По изложените съображения тази разписка не са намирала у ищците. Според ищците установената практика на съдилищата приемала, че няма пречка самият договор да се счита за разписка и да се ползва с доказателствена сила относно това обстоятелство.
Договорът в настоящия случай съдържал задължителните реквизити на разписка.
Ищците посочват освен това, че осчетоводяването на сделките от страна на ответника не е в техен контрол, като до настоящия момент последните не са получили фактури, дори за признатите от него плащания. В тази връзка не са им представяни протоколи за прихващане или кредитни известия към издадени фактури.
Разписката, издадена за извършено плащане на последната сума не била заверена, но тъй като изхождала от името на дружеството ответник и не се противопоставяла на трето за спора лице, същата следвало да се приеме като издадена най-късно на датата на подаване на исковата молба.
Въпросната разписка била представена на ответника в копие най-късно на проведената среща между страните през месец март 2018г. Пълномощник на ответника в случая била Ж Е, която в интернет пространството предлагала за продажба обекти от името на дружеството-ответник. При получаване на сумата Евлентиева се легитимирала пред ищците като пълномощник на ответника и представила копие от пълномощното си. Срещата с последната се състояла в гр.М, като на нея присъствал и заемодателя на ищците. Паричните средства Е предала на управителя П С. С него ищците провели телефонен разговор веднага след предаване на парите, като последният потвърдил устно получаване на същите. Предвид казаното ищците твърдят, че сумата от 9 872 евро е получена от С в качеството му на управител на ответника. В случай, че ответникът оспорва получаването на сумата и издадената за това разписка се моли на основание чл.219 ГПК П Л С да бъде конституиран като трето лице-помагач и съответно призован на основание чл.176 ал.1 ГПК да даде обяснения за спорните обстоятелства по делото като му бъдат зададени конкретно посочени въпроси.
В условията на евентуалност се иска да бъде счетено, че последната вноска е с ненастъпил падеж и съдът да постави с решението си едновременно изпълнение на страните по договора.
Оспорва се твърдението на ответниците към ищците да са отправяни претенции, свързани с тяхно неизпълнение. Такива писмени претенции срещу ищците не били насочвани, като това не било направено да датата на подаване на отговора включително и в устна форма.
Разпечатката съдържа 35 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9caf59d9-5be1-40ab-8de1-054f87b30fee