Определение № 1064 от 14.11.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1064

Бургас, 14.11.2018г.

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Окръжен съдия : Иво Добрев като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 193 по описа за 2018 година, на основание чл.140 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на А.Б.К. и И. Григорьиевна С., чрез пълномощник адвокат И.Г. от ВАК против „Свети Йоан

Ризорт“ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Дружба 2“, бл.316,вх.А, с която е предявена претенция да бъде обявен за окончателен, сключеният между страните на 30.05.2015г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот- подробно индивидуализиран.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

На 02.07.2018г., ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище по предявената срещу него искова молба.

Страните са упражнили правата си да депозират допълнителна искова молба и допълнителен отговор на исковата молба, поради което и книжата по делото са разменени редовно.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.140, вр. чл.146 , ал.1 от ГПК.

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че считано от 2014г. ищците се намирали в договорни отношения с ответника като първоначално сключили два договора за придобиване на недвижими имоти, по които били извършени плащания, а впоследствие тези имоти били заменени за един общ. Посочва се, че през месец май 2014г. с помощта на посредник избрали да закупят недвижими имоти от ответника като в тази връзка провели среща с управителите на „Свети

Йоан Ризорт“ЕООД. В деня на разговора им всяка от двете ищци внесла депозит за закупуване на обект в строяща се сграда в гр.Созопол с инвеститор дружеството-ищец. На 09.07.2014г. ищците сключи два отделни предварителни договори за строителство и продажба на отделни апартаменти- подробно индивидуализирани. Дружеството- продавач се задължио срещу заплащане на договорената цена да изпълни строителство на сградата съгласно одобрените инвестиционни проекти, да я въведе в експлоатация и да прехвърли правото на собственост върху конкретните самостоятелни обекти. В деня на подписване на предварителните договори, след приспадане на внесения от всяка от ищците депозит били заплатени съответно и сумите 18 469 евро за апартамент 301 и сумата от 16 875 евро за апартамент 209 и това било отразено в същите документи. Впоследствие след проведени между ищците и ответника разговори за замяна на посочените по-горе два апартамента предварителните договори били прекратени по взаимно съгласие и на 30.05.2015г. страните подписали нов договор за строителство за друг обект в същата сграда на апартхотел „Свети Йоан Ризорт“, разположен на четвъртия етаж. В т.7 от договора бил уговорен краен срок за прехвърляне на собствеността, който бил определен в зависимост от плащането на пълния размер на продажната цена, като завършването на сградата и въвеждането и в експлоатация било предвидено да се случи до 30.04.2017г. В деня на подписване на последния договор ищците заплатили общо сумата от 90 515 евро, от които сумата от 46 515 евро чрез прихващането и с вече заплатените суми по прекратените предварителни договори.

Сумата от 44 000 евро била предадена срещу разписка на управителя П.

С. още при пристигането на двете в България, като при подписване на договора разписката е върната на управителя, а плащането отразено като извършено в подписания на 30.05.2015г. документ. Остатъчната сума от 9872 евро била заплатена предсрочно на 14.01.2017г. на територията на Руската Федерация на лице, посочено от управителя на дружеството –ответник. За направеното плащане ищците получили разписка. По този начин А.Б.К. и И. Григорьиевна С. изпълнили напълно задълженията си по договора.

През август 2017г. ищците били поканени за сключване на окончателен договор, но до подписване на такъв не се стигнало, тъй като сградата все още не била въведена в експлоатация. Управителите на ответника уверили К. и С., че ще изпълнят този си ангажимент до края на 2017г. След средата на януари 2018г. П. С. не си вдигал телефона, от което пък станало ясно, че въвеждането на сградата в експлоатация се забавя. Тази забава довела като последица до невъзможност ищцата С. да получи компенсация от работодателя си. Окончателен договор обаче не бил подписан, като при проведения през месец март 2018г. разговор с ищците управителя Николай Ламбуров отказал да обсъжда с тях причината за забавата, както и да се ангажира с конкретен срок за прехвърляне собствеността на имота.

В края на месец март 2018г. служител на ответника им обяснил по телефона, че управителят на дружеството отказва да прехвърли собствеността на имота. Казаното обосновавало наличие на правен интерес от предявяване на настоящата претенция.

За установяване на горните обстоятелства се моли да бъдат допуснати двама свидетели в режим на довеждане.

Дружеството ответник е депозирало отговор на исковата молба. Излагат се аргументи за нередовност на исковата молба, като в тази връзка се твърди, че ищците следвало да посочат размера на идеалните части и дяловете, в които всяка от тях иска да придобие собствеността върху процесния имот. Не се оспорва наличието на договорни отношения, които са възникнали по силата на първоначално сключените два предварителни договора, впоследствие прекратени по взаимно съгласие. Не се оспорва и подписването на предварителен договор от 30.05.2015г., както и обстоятелство, че собствеността на процесния апартамент не е прехвърлена на ищците. Твърди се обаче, че това е станало по причина, за която К. и С. отговарят. Не се оспорва и факта на заплащане от двете ищци на сумата от 46 515 евро, формирана като сбор от сумите, дадени по първоначалните два предварителни договора.

Оспорва се обаче твърдението, че ищците са заплатили сумата от 44 000 евро и за това е издадена разписка, която впоследствие била върната на управителя, както и , че в клаузите на договора за строителство се съдържала изрична уговорка, според която подписването му има силата на разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД.

Ответникът изразява несъгласие и с твърдението, че ищците са заплатили третата последна вноска по договора на трето лице в Русия, тъй като представената за това разписка нямала достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК. Лицето, посочено като подписало същата не било служител на ответника, нито негов пълномощник. В тази връзка се иска ищците да представят документа в оригинал.

В отговора се оспорва и твърдението, че на проведени срещи през 2017 и 2018г. ответникът е отказвал неоснователно сключване на окончателен договор. Заявява се в тази връзка, че не било изпълнено задължението за заплащане пълната цена на имота.

Изразена е готовност за прехвърляне собствеността върху апартамента при положение, че от ищците бъде заплатена сумата от 53 872 евро, представляваща сбор от дължимите втора и трета вноска по договора. Неизпълнението на задължението на купувачите по предварителния договор било съществено, като същото се явявало предпоставка за изпълнение на задължението на продавача.

В отговора се заявява също така, че дружеството ответник отправя покана до ищците за разваляне на договора, поради неизпълнение от тяхна страна, като в тази връзка предоставя възможност за изпълнение на насрещното и посочено по-горе задължение в месечен срок.

Формулирано е искане да се задължат ищците да представят разписките, свидетелстващи за извършени от ищците плащания, първата от които изписана на руски в оригинал, като се оспорва достоверността на датата на последния документ. Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане, както и съдебно счетоводна експертиза с поставени към вещото лице въпроси.

В допълнителната искова молба ищците заявяват, че са избрали да упражняват потестативното си право съвместно, така както са заявили волята си да придобият заедно имота при сключване на договора, като за процесуалното им участие не е необходимо да заявяват в какви дялове на съсобственост желаят да придобият имота.

Посочва се също така, че търговска практика на ответника е да иска и получава суми в брой, като именно поради тази причина в договорите / и трите приложени към ИМ предварителни договори/ липсва посочена банкова сметка. ***, че за приетото плащане по договора от 30.05.2015г. няма издадена разписка, но получаването на сумата от 46 515 евро не се оспорвало. Поначало паричните отношения между страните се развивали на основата на доверие и при писменото им отразяване в договорите- така било процедирано при получаване на сумите по първите два предварителни договора. Твърди се освен това, че към датата на подаване на исковата молба процесната сграда не е била въведена в експлоатация.

Сумата от 44 000 евро ищците предали на управителя на ответника П. С. още в деня на пристигането си в България. За получаване на сумата последният им издал разписка, която при подписване на споразуменията за прекратяване на първите два договора и на договор D401/30.05.2015г. била зачетена като плащане за апартамент401. Получаването на посочената сума било изрично отбелязано в договор № D401/30.05.2015г.

Така направеното отбелязване в договора, подписан от управителя на ответника представлявало признание за получената вноска и установявало погасено парично задължение по конкретния договор. Горната разписка била върната на представляващия дружествотго- ответник. По изложените съображения тази разписка не са намирала у ищците. Според ищците установената практика на съдилищата приемала, че няма пречка самият договор да се счита за разписка и да се ползва с доказателствена сила относно това обстоятелство. Договорът в настоящия случай съдържал задължителните реквизити на разписка. Ищците посочват освен това, че осчетоводяването на сделките от страна на ответника не е в техен контрол, като до настоящия момент последните не са получили фактури, дори за признатите от него плащания. В тази връзки не са им представяни протоколи за прихващане или кредитни известия към издадени фактури.

Разписката, издадена за извършено плащане на последната сума не била заверена, но тъй като е изхожда от името на дружеството ответник и не се противопоставя на трето за спора лице, същата следвало да се приеме като издадена най-късно на датата на подаване на исковата молба. Въпросната разписка била представена на ответника в копие най-късно на проведената среща между страните през месец март 2018г. Пълномощник на ответника в случая била Жанна Евлентиева, която в интернет пространството предлагала за продажба обекти от името на дружеството-ответник. При получаване на сумата Евлентиева се легитимирала пред ищците като пълномощник на ответника и представила копие от пълномощното си. Срещата с последната се състояла в гр.Москва, като на нея присъствал и заемодателя на ищците. Паричните средства Евлентиева предала на управителя П. С. С него ищците провели телефонен разговор веднага след предаване на парите, като последният потвърдил устно получаване на същите.

Предвид казаното ищците твърдят, че сумата от 9 872 евро е получена от С. в качеството му на управител на ответника. В случай, че ответника оспорва получаването на сумата и издадената за това разписка се моли на основание чл.219 ГПК П. Л. С. да бъде конституиран като трето лице-помагач и съответно призован на основание чл.176 ал.1 ГПК да даде обяснения за спорните обстоятелства по делото като му бъдат зададени конкретно посочени въпроси.

В условията на евентуалност се иска да бъде счетено, че последната вноска е с ненастъпил падеж и съдът да постави с решението си едновременно изпълнение на страните по договора.

Оспорва се твърдението на ответниците към ищците да са отправяни претенции, свързани с тяхно неизпълнение. Такива писмени претенции срещу ищците не били насочвани, като това не било направено да датата на подаване на отговора включително и в устна форма.