Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1698 от 02.11.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2144/2022
Вид
Протокол № 1698
Подписан
02.11.2022
В сила
02.11.2022
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1698 гр. Варна, 02.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502144 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:27 часа се явиха:

Въззивната страна П. А. Й., редовно и своевременно призована, явява се лично и се представлява от адв. А. Б., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата страна Ж. И. З., редовно и своевременно призован, явява се лично и се представлява от адв. П. Х., редовно преупълномощена от адв. Д. Ч. и приета от съда от днес.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА , редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А.

1

Й. чрез адвокат А. Б. срещу решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 447 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й. малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а именно: до всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, придружавано от своя баща Ж. И. З., за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой на пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в режима на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в сила на решението, както и за издаване на необходимия паспорт за това, на основание член 127а, алинея 2 от СК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че детето е прекалено малко, за да пътува извън страната и да създава трайни впечатления от чужди култури и езици, още повече в отсъствието на майка си. С оглед отсъствието на бащата поради естеството на работата му детето е прекалено привързано към майката и търси непрекъснато нейното присъствие, което не би било възможно да се осъществи, ако детето е в чужбина. Набляга, че не е постигнато съгласие между родителите относно срок на пътуване от тридесет дни, а най-дългият срок, за който детето ще престоява при баща си е петнадесет дни. Поради това се иска решението в тази му част да бъде отменено и молбата да бъде отхвърлена.

Въззиваемият Ж. И. З. чрез адвокат Д. Ч. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Излага, че страховете на майката са в сферата на фантазиите, а интересът на детето е да открива нови светове.

Производството не предполага обсъждане дали са налице належащи обстоятелства за пътуване в чужбина. Сочи, че тридесетдневният период е общ за цялата година, а не еднократен, и може да се ползва на няколко пъти.

Желае потвърждаване на решението в обжалваната му част. Възразява против исканото събиране на доказателства.

АДВ. Б.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам 2 депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора. Нямам доказателствени искания.

АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам отговора. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.

АДВ. Б.: В съдебно заседание пред първа инстанция З. е изразил становище, че е съгласен, че детето е още малко и е посочил възраст от 6-7 години, която би била по-адекватна за пътувания извън страната. Предлагам да помислят дали са съгласни на споразумение от такава възраст за пътуване извън страната.

АДВ. Х.: Доверителят ми заминава за пет месеца в чужбина и нямаме възможност да преговаряме повече, след два дни заминава. Ние нямаме нищо против, но отношението на майката е детско и напук. Не си е изпълнила режима на лични отношения, говорила е на бащата с насмешка по отношение на това кога може да си вижда детето. Той работи в чужбина от 12 години и тя от 12 години знае, че той работи в чужбина, пътувала е с него, не е имало опасни ситуации, той си познава детето, обича го, нормален мъж е. Може да се погрижи за детето в каквато и да е ситуация. Смешно е да се твърди, че може да отиде на почивка в България, а ще е по-опасно да отиде на почивка в чужбина.

АДВ. Б.: Склонни сме да постигнем споразумение.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ З.: Не съм съгласен на споразумение, на първото дело можехме да сключим такова споразумение.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Б.: Моля да постановите решение, с което да отмените първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърде тенденциозно още пред първа инстанция, както и днес, бащата и неговите процесуални представители изразяват едно отношение спрямо майката, което е абсолютно неправилно, твърдените от тях факти и обстоятелства са неверни. Има действително нарушение на режима на лични контакти, но и двамата 3 родители го нарушават, така е и последната седмица, но и двамата родители по някакъв начин успяват да постигнат някакво споразумение помежду си по отношение на детето. Единственото нещо, за което не успяха да постигнат споразумение, е пътуването на детето извън страната. Обръщам внимание на това, че детето миналата седмица отново беше болно, което може да бъде потвърдено и от двамата родители, и точно тогава се получи разногласието между тях. В тази връзка е желанието ни детето да не пътува извън страната, за да може майката също да полага в такива моменти своевременно грижи за него. Отношенията между майката и детето са по-различни от тези на детето и бащата. Детето има нужда от бащата в своя живот, но като силната мъжка фигура. Когато едно малко дете е болно, то търси закрилата и подкрепата на майката, това е естествен природен инстинкт. От тази гледна точка ние смятаме, че детето в момента е малко, за да се отделя на по-голяма дистанция от майката.

АДВ. Х.: Изключително в интерес на детето е да поддържа пълноценни, пълнокръвни отношения с баща си. То е достатъчно голямо за това, на тричетиригодишна възраст е, започва само́ да търси баща си, да има изключителна нужда от него. Тъй като доверителят ми работи в чужбина и би имал възможност да заведе детето си на по-интересни места, той би искал свободно да може да пътува с него. Моля да приемете, че режимът, който Районният съд е определил, е в интерес на детето и да не допускате ограничения, които са в стила на хиперболизираното майчинство и българската култура.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:36 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4