Решение № 1381 от 09.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. Варна, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502144 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А. Й. чрез адвокат А. Б. срещу решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 447 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й. малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а именно: до всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, придружавано от своя баща Ж. И. З., за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой на пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в режима на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в сила на решението, както и за издаване на необходимия паспорт за това, на основание член 127а, алинея 2 от СК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и 1 необоснованост на решението. Сочи се, че детето е прекалено малко, за да пътува извън страната и да създава трайни впечатления от чужди култури и езици, още повече в отсъствието на майка си. С оглед отсъствието на бащата поради естеството на работата му детето е прекалено привързано към майката и търси непрекъснато нейното присъствие, което не би било възможно да се осъществи, ако детето е в чужбина. Набляга, че не е постигнато съгласие между родителите относно срок на пътуване от тридесет дни, а най-дългият срок, за който детето ще престоява при баща си е петнадесет дни. Поради това се иска решението в тази му част да бъде отменено и молбата да бъде отхвърлена.

Въззиваемият Ж. И. З. чрез адвокат Д. Ч. в писмен отговор е оспорил жалбата като неоснователна. Излага, че страховете на майката са в сферата на фантазиите, а интересът на детето е да открива нови светове.

Производството не предполага обсъждане дали са налице належащи обстоятелства за пътуване в чужбина. Сочи, че тридесетдневният период е общ за цялата година, а не еднократен, и може да се ползва на някалко пъти.

Желае потвърждаване на решението в обжалваната му част. Възразява против исканото събиране на доказателства.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Ж. И. З. е депозирал и иск по реда на член 127а от СК за даване на разрешение, заместващо съгласието на майката, за пътуване на детето Д.

Ж. З.а ЕГН **********, придружено от неговия баща, до всички държави от всички държави от ЕС, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация, за срок на престояване до 30 дни, за неограничен брой на пътуванията и до навършване на 10 годишна възраст на детето, само в режима на лични отношения между детето и бащата, считано от влизане в сила на решението, и за издаване на необходимия паспорт за това. В тази връзка излага твърдения, че има приятели и близки извън страната, като иска да има възможността да пътува с детето на почивка и да гостуват заедно на 2 близките през празничните дни. Сочи, че това е невъзможно, тъй като майката категорично отказва да даде съгласието си детето да пътува извън страната.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се излага по отношение на иска с правно основание член 127а от СК, че доколкото й е известно бащата има само един приятел, който живее в Норвегия. Намира, че детето е прекалено малко, за да пътува на дълго разстояние без майка си, както и да може да натрупа впечатления и спомени, респективно да оцени пътуване в чужбина.

Предвид това изрично се противопоставя на това да бъде издадено разрешение, заместващо съгласието й, за издаване на задграничен паспорт на детето Д. З.а, както и на бащата Ж. З. да бъде разрешено да пътува с детето извън пределите на Република България. Счита, че решението за издаване на задграничен паспорт на детето следва да бъде взето заедно от двамата родители, а пътуванията в чужбина да се случват след изрично и конкретно разрешение от майката, след обсъждане между двамата родители на причината и/или желанието за това и то еднократно, за определен период от време за всяко пътуване.

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са родители на детето Д. Ж. З.а, родено на *** г.; че родителските права са предоставени на майката, при която е определено местоживеенето на детето и, че на бащата е определен режим на лични отношения.

Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на България.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.

Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция 3 по § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, а различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето.

Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че на детето следва да бъде осигурена възможност да пътува със своя баща до посочените от него държави с изключение на САЩ, Доминиканска република, ОАЕ /Дубай/, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд и Руската федерация. Последното е обусловено от обстоятелството, че Министерство на външните работи е определило индекс на риска за тези държави на ниво 4, тоест предупреждение за преустановяване на пътуванията в цялата страна /освен при крайна необходимост/. Разрешението следва да бъде издадено за срок до навършване на десетгодишна възраст на детето. За да се гарантира в най-голяма степен изпълнението на решението и за да не се допуска злоупотреба с предоставеното право, детето следва да пътува единствено придружено от своя баща.

С оглед частично различните крайни изводи, до които достигна въззивния съд, то решението на първоинстанционния такъв в обжалваната му част следва да бъде частично отменено и вместо него да 4 се постанови друго в посочения по-горе смисъл.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2534 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 447 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, петдесет и трети състав, в частта, с която се дава разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й. малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН **********, да пътува извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до определени държави, а именно: САЩ, Обединени арабски емирства /Дубай/, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд и Руската федерация, на основание член 127а от СК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. И. З. ЕГН ********** от *** за даване разрешение, заместващо съгласието на майката П. А. Й. ЕГН ********** малолетното дете Д. Ж. З.а ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до следните държави:

САЩ, Обединени арабски емирства /Дубай/, Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд и Руската федерация, на основание член 127а от СК.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 280 , алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5