Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 27.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Търговско дело 99/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
27.03.2023
В сила
13.04.2023
Състав
Ирена Колева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.141 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20а ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.365 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Велико Търново, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №

20214100900099 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от „Ф.К.” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град ..., чрез пълномощник – адвокат Л. М., срещу „А.“ ЕООД с ЕИК ..., Д. З. Д., „С.С.“ ЕООД с ЕИК ..., М. Т. М. и Д. Т. М.. Ищецът твърди, че по силата на Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег. № 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов, ответникът „А.“ ЕООД признал, че дължи на ищеца сумата от 444 719.45 лв., представляваща сбор от дължими и неплатени задължения по сключени между страните Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019г. със задължение в размер на 133 669.44 лв., Договор за търговска продажба на отложено плащане № 4/14.02.2018г. – 262 895.85 лв., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2018г. със задължения, заедно с начислената лихва, общо в размер на 48 154.16 лв., както и декларирал и признал извършените доставки на описаните в спецификациите към договорите за търговска продажба стоки, съответно в срок, количество, качество и опаковка, предоставените и получени в заем и невърнати в срок парични средства, към момента на подписване на споразумението. Излага, че съгласно същото споразумение ответното дружество поело задължение да заплати горната обща сума на две части – 200 000 лв., платима в срок до 30.05.2019г. и 244 719.45 лв. в срок до 20.06.2019г., ведно със законната лихва за забава, в случай на забава в плащането, считано от датата на забавата за всяка една от договорените погасителни вноски до окончателното 1 изплащане на сумата, а останалите ответници се задължили да отговарят солидарно за задълженията на „А.“ ЕООД, произтичащи от него. Посочва, че ответниците извършили частично плащане в размер на 48 154.16 лв. по договорената главница от 244 719.45 лв., поради което задължението им за заплащане на главница по чл.2 от споразумението, дължима до 20.06.2019г., възлиза на сумата от 196 565.29 лв. Твърди, че с изключение на сумата от 48 154.16 лв., ответниците не му заплатили уговорената по представеното споразумение парична сума при условията и срока, предвидено в него, поради което подал заявления по чл.417 ГПК за издаване на заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи, въз основа на които били образувани ч.гр.дело № 328/2020г. и ч.гр.д. № 341/2020г., и двете по описа на РС-Елена. По тях ищецът се снабдил със заповеди за изпълнение и изпълнителни листи за вземането по процесното споразумение, но в срока по чл.414 ал.2 ГПК ответниците подали възражение за недължимост на сумите. Поради това прави искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответниците му дължат солидарно сумата от 200 000 лв. – главница по Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег.

№ 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов, с падеж 30.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2020г. до окончателното плащане, и сумата от 28 722.22 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2019г. до датата на подаване на заявлението 28.10.2020г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 328/2020г. на Районен съд-Елена и че ответниците му дължат солидарно сумата от 196 565.29 лв. – главница по Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег.

№ 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов, с падеж 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.11.2020г. до окончателното плащане, и сумата от 28 119.76 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2019г. до датата на подаване на заявлението 16.11.2020г., за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 341/2020г. на Районен съд-Елена. Претендират направените в настоящото и заповедното производство разноски.

Съдът, след като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл. 422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. 365 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК ответниците са подали писмен отговор на ИМ, в който заемат становище за неоснователност на предявените искове. Правят възражения за погасяване на претендираното вземане чрез предоставяне на селскостопанска продукция на ищеца – ечемик реколта 2019г. и слънчоглед реколта 2019г., съгласно справка от 21.01.2021г., приложена по ч.гр.д. № 328/2020г. на РС-Елена, както и чрез извършване на доставки на ищеца на продукция в повече – ечемик и слънчоглед, които доставки били осчетоводявани неправилно в други търговски дружества на едноличния собственик на капитала на „Ф.К.” ЕООД - „Ф.К.“ ООД, „Е. БГ“ ЕООД и „Г.“ ЕООД. Ответниците, поематели по процесното споразумение, правят възражение за погасяване на поръчителството поради изтичане на 2 преклузивния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД към датата на подаване на заявленията по чл.417 ГПК.

Претендират разноски.

С подаденото писмено становище с вх. № 7213/10.11.2021г. /съответно допълнителна искова молба по т.д. № 100/21г./ ищецът е оспорил възраженията на ответниците, изложени в отговора на ИМ, за погасяване поръчителството на ответниците – поематели по процесното споразумение и за погасяване на претендираните вземания чрез предоставяне на селскостопанска продукция на ищеца „Ф.К.” ЕООД – ечемик реколта 2019г. и слънчоглед реколта 2019г., като е оспорил по съдържание приложената по ч.гр.д. № 328/2020г. на РСЕлена справка от 21.01.2021г.

С молба с вх. № 7714/29.11.2021г. ответниците поддържат направените правопогасяващи спорното право факти и в подкрепа на твърдението си за извършени доставки на земеделска продукция „в повече“, неправилно осчетоводявани в други свързани с ищеца търговски дружества, представят протоколи за прихващане на насрещни задължения от 18.12.2019г., от 15.07.2021г. и от 29.09.2021г. С допълнителна молба с вх. № 7950/06.12.2021г. представят 13 бр. фактури, издадени от ответника „А.“ ЕООД.

В първото съдебно заседание по делото ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли за уважаването им по съображения за тяхната основателност. Поддържа претенцията си за разноски в исковото и заповедното производство.

Ответните страни, чрез своя пълномощник – адвокат А. Ч., поддържат фактическите възражения, релевирани с отговора на ИМ, включително възражението си за погасяване на вземането по процесното споразумение чрез извършени от „А.“ ЕООД на ищеца доставки на земеделски култури на датите на издаване на представените 13 бр. фактури, неправилно осчетоводявани в други дружества на едноличния собственик на ищцовото дружество „Ф.К.“ ООД, „Е. БГ“ ЕООД и „Г.“ ЕООД. Позовават се на погасителния ефект на прихващането, материализирано в представените протоколи. Считат исковите претенции за неоснователни и молят за отхвърлянето им. Поддържат искането си за разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че на 26.03.2019г. между тях, включително и търговско дружество „Л.С.“ ЕООД и Т. М. Т., било сключено споразумение с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., с район на действие РС-Свищов, с което купувачът „А.“ ЕООД декларирал и признал, че на основание сключените с „Ф.К.” ЕООД Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019г., Договор за търговска продажба на отложено плащане № 4/14.02.2018г., Договор за заем от 13.12.2017г. и Договор за заем от 19.07.2018г., извършените по първите два договора доставки на описаните в спецификациите стоки, съответно в срок, количество, качество и опаковка, предоставените и получени в заем и невърнати в срок парични средства по договорите за заем, е налице негово парично задължение към ищеца към момента на подписване на 3 споразумението в общ размер от 444 719.45 лв., от която 48 154.16 лв. – задължение по договорите за заем, ведно с начислената лихва, 262 895.85 лв. по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 4/14.02.2018г. и 133 669.44 лв. по Договор за търговска продажба на отложено плащане № 15/26.03.2019г., която обща сума се задължил да заплати на ищеца по делото на два пъти – сума в размер на 200 000 лв. в срок до 30.05.2019г. и сума в размер на 244 719.45 лв. в срок до 20.06.2019г. Съгласно чл.3 от споразумението, в случай на забава на плащането на дължимата сума в посочения срок, купувачът се задължил към продавача и за законната лихва за забава върху нея, считано от датата на забавата до окончателното плащане. Същият е поел задължението да заплати уговорените суми чрез средства от продажбата на засетите от него към момента на подписване на споразумението селскостопански култури в землището на село ..., община ... /чл.5 от договора/. В чл.6 от същия е посочено, че поемателите / поръчители – останалите ответници по делото, поемат задължението на купувача солидарно с него и в случай, че той не плати на падежа, същите отговарят солидарно за задължението по това споразумение.

Видно от материалите по ч.гр.дело № 328/2020г. по описа на РС-Елена, образувано по подадено от „Ф.К.” ЕООД срещу „А.“ ЕООД, Д. З. Д., „Л.С.“ ЕООД, „С.С.“ ЕООД, М. Т. М., Т. М. Т. и Д. Т. М. заявление, първото дружество се снабдило със Заповед № 223/04.11.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег. № 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., вписана под № 295 в регистъра на НК, с район на действие РС-Свищов, солидарно срещу посочените длъжници, с изключение на длъжника „Л.С.“ ЕООД, срещу когото заявлението било отхвърлено, за сумата от 200 000 лв. - главница с падеж 30.05.2019г., представляваща част от общо дължима и неплатена сума по посоченото споразумение и за сумата от 28 722.22 лв. – лихва за забава върху посочената главница за периода от 31.05.2019г. до 28.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 8774.44 лв. С определения на ВТОС в производство по чл.419 ал.3 ГПК е било потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение срещу длъжниците, ответници в настоящото производство. В срока по чл.414 ал.2 ГПК същите подали възражение за недължимост на сумите по издадената заповед.

Видно от материалите по ч.гр.дело № 341/2020г. по описа на РС-Елена, образувано по подадено от „Ф.К.” ЕООД срещу „А.“ ЕООД, Д. З. Д., „С.С.“ ЕООД, М. Т. М., Т. М. Т. и Д.

Т. М. заявление, първото дружество се снабдило със Заповед № 229/18.11.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК – Споразумение от 26.03.2019г. с нотариална заверка на подписите на страните по него – рег. № 1789/26.03.2019г. на нотариус И.А., вписана под № 295 в регистъра на НК, с район на действие РС-Свищов, солидарно срещу посочените длъжници, за сумата от 196 565.29 лв. главница с падеж 20.06.2019г., представляваща част от общо дължима и неплатена сума по посоченото споразумение в размер на 444 719.45лв., и за сумата от 28 119.76 лв. – лихва за 4 забава върху посочената главница за периода от 21.06.2019г. до 16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сторените в заповедното производство разноски в размер на 4 493.71 лв. за заплатена държавна такса и в размер на 3 770 лв. за адвокатско възнаграждение. В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжниците по издадената заповед подали възражение за недължимост на сумите по нея. С определение № 465/17.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 280/2021г. на ВТОС е било потвърдено Разпореждане № 459/18.11.2020г., с което е уважена молбата за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 229/18.11.2020г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.3 от ГПК срещу „А.“ ЕООД и същото разпореждане отменено в частта, в която е допуснато незабавно изпълнение срещу ответниците в настоящото производство Д. З. Д., М. Т. М. и Д. Т. М., като е обезсилен издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист срещу последните.