Решение № 204 от 02.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3627/2022
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов
Други актове по делото
- Определение № 1437 от 05.06.2023 · Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.229,ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.293 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23,т.2 · Закон за закрила на детето
- чл.155а · Наказателен кодекс
- чл.155б · Наказателен кодекс
- чл.155в · Наказателен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл.59,ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове:
Владимир Йорданов
Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002103627 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Л. Р., чрез адв. Д. И. срещу решение № 140/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение 260656/17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен искът на В. Л. Р. за изменение на установения със споразумение, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и дъщеря й М. В. Т. в частта само за периода от първите три месеца след влизане на въззивното решение в сила и вместо това е определен режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за период от три месеца след влизане на решението в сила всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа без присъствие на бащата, като срещите се осъществяват под контрола на социален работник от Д”СП” Русе или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответен специалист/социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с майката. В посочения тримесечен период детето ще бъде предавано на майката от бащата В. Л. Р. в присъствие на служител на Д”СП” Русе и на определено от същата социална служба място в общността, а майката ще връща детето в 1 дома на бащата. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе и в частта с която е потвърдено решението по гр.дело № 6660/2019 г. на Районен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. Р. иск за изменение на установения със споразумение, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за периода след изтичане на три месеца от влизане на въззивното решение в сила.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се изменят мерките, определени с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС в частта на определения режим на лични отношения между майката и детето, като се определи същата да осъществява срещи с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствие на бащата В. Л. Р., както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа в присъствие на бащата В. Л. Р..
Ответницата по касационната жалба Р. А. Т., чрез адв. Л. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 1437/05.06.2023 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за преценка най-добрия интерес на детето М. В. Т. и с оглед определения режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за период от три месеца след влизане на решението в законна сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59,ал.9 СК.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Страните по делото ищецът В. Л. Р. и ответницата Р. А. Т. са родители на детето М. В. Т., [дата на раждане]
С решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе са изменени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето М. В. Т., постановени с решение № 1493/20.10.2014 г. по гр.дело № 4790/2014 г. на Районен съд Русе, като е утвърдено постигнато споразумение между родителите – сега страни по делото. Съгласно постигнатото споразумение съдът е постановил малолетната М. Т. да живее при своя баща В. Р., на когото е предоставено упражняването на родителските права. Със споразумението съдът е определил режим на лични отношения на майката Р. Т. с М. Т. всяка събота от 8 часа до неделя в 18 часа /с преспиване/, един месец през лятото по време, когато бащата не е в платен отпуск, първата половина на Коледната ваканция и втората половина на Великденската Ваканция. Според посоченото решение Р. Т. е осъдена да заплаща на детето М. Т., чрез нейния баща и законен представител В. Р. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.09.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи да изменение или прекратяване на издръжката.
2
От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебнопсихологична експертиза се установява, че детето М. Т. поведенчески и вербално изразява привързаност и по-силна емоционална близост към баща си. Към майката е налице емоционална ангажираност, но с известна дистанцираност. Въпреки всичко, според вещото лице, детето се стреми да запази балансирано отношение към родителите си и включва майка си в целосттта на семейство. Обективните данни от проведеното изследване на взаимоотношенията между детето и неговите родители не показват синдром на родителско отчуждение към нито един от тях. Според вещото лице проведеното психологична изследване показва Р. Т. като личност, която не притежава агресивни нагласи и не е опасна физически за обкръжението си. Към настоящия момент липсват обективни данни тя да е опасна в емоционален план за дъщеря си.
От заключението се установява, че детето М. Т. е общително, неагресивно и има добре установено понятие за граници. Налична е средна степен на тревожност, чиято тенденция при наличните семейни обстоятелства би била прогресивна. Предвид факта, че детето желае майката да е също основен фактор в семейството му, едно ограничаване на контактите с нея би било допълнителен стресогенен фактор и ще засили тревожността му. Според експертапсихолог необходими са пълноценни контакти с майката. Поради проблемните взаимоотношения между родителите е необходима системна психотерапевтична работа в посока нормализирането им до степен да не рефлектират върху детето.
Като свидетели от първоинстанционния съд са разпитани Л. М. и П. А.. Същите са изложили твърдения относно злоупотреба на ответницата с алкохол и относно родителските й качества. Показанията се отнасят за период отпреди постановяване на съдебното решение от 02.08.2018 г., чието изменение е поискано с исковата молба. Поради това съдът не ги обсъжда и преценява същите за неотносими към предмета на делото. По същите съображения са неотносими към предмета на делото и показанията на свидетелката Е. Е..
Относими към предмета на спора са показанията на посочената свидетелка само в частта й, с която твърди, че миналата година – т.е. 2019 г. е видяла ответницата да излиза тихомълком от дома си във видимо нетрезво състояние, но баща й излязъл и я прибрал. Свидетелката е заявила, че избягва да се среща с Р. Т., че я вижда само отдалеч и по нейна преценка тя се облича и държи неприлично.
Според показанията на свидетелката на ищеца Д. К., която понастоящем живее с него на семейни начала бащата се грижи безупречно за детето, не препятства срещите му с ответницата и често и сам ги инициира. Свидетелката твърди, че знае от детето, че когато е било при майка си тя го е запознавала с различни мъже - нейни партньори. Не дошла на първия учебен ден на детето, нито на родителските срещи преди това, независимо, че я уведомили. Излага твърдения за конфликт на ответницата с класната ръководителка на детето, поради това, че нарушила учебния процес на децата. Свидетелката твърди, че когато с ищеца взели от дома на Р. багажа на детето /след промяната на местоживеенето му/ открили в компютъра достъпни порнографски снимки на ответницата и други хора. Изнася данни, че М. често се връща от срещите с майка си неизкъпана, мръсна, гладна, несресана, болна. Веднъж се върнала със синина от паднал буркан върху нея, веднъж нахапана ог 3 бълхи, а друг път със счупен зъб ог вратата. Излага твърдения, че веднъж ищецът си изпуснал нервите и дръпнал ухото на детето, но тя лично не присъствала. Било й споделено от него, че това било провокирано от безотговорното и незаинтересовано поведение на детето към домашните му. Други такива случаи нямало. Според свидетелката, М. прекарвала времето при майка си в забавления и без отговорност.
От показанията на свидетелката на ответницата Д. И. се установява, че същата знае, че ответницата в миналото е имала проблеми с алкохола и храненето, наложили влизането й в психодиспансера, но е заявила, че към настоящия момент няма такива слабости. Р. била психически здрава и в състояние да обгрижва детето си. Според показанията на свидетелката И., майката и дъщерята имали специални отношения, общували с лекота.
Говорели си за сериозни неща със закачка, забавлявали се и учели заедно. В дома на Р. имало снимки на тримата, подредени в детската стая. Майката говорела хубави неща пред М. за баща й, не го нагрубявала. Твърди, че детето е в сигурни ръце, когато е с майка си, тъй като тя е разумна, умерена и уверена, всеотдайна и грижовна и М. се отнасяла с обич към нея.
От показанията на свидетелката на ответницата В. К. се установява между майката и детето има силна връзка, че детето обожава майка си, че времето за срещите им никога не им стигало. Момиченцето жадувало да е с майка си. Според свидетелката М. е щастливо дете, със силен характер, което обожавало ответницата, но според нея било потиснато.
Свидетелства, че е кръстница на детето и го познава от едногодишна възраст. Според свидетелката, М. се чувствала потисната от това, че баща й ще се сърди, ще й се кара и не се чувствала добре. Дава показания, че имало случаи, когато бащата отказвал да даде детето на ответницата. Свидетелства, че тя била психически стабилна, не употребявала алкохол към настоящия момент.
От показанията на свидетеля А. Т. - баща на ответницата се установява, че дъщеря му имала булимия и проблеми поради невъзможността да разгражда алкохол, заради които лежала 4 пъти в психодиспансера, но от 5.03.2019 г. започнала работа и се чувствала добре. Тези проблеми били вследствие на психическия тормоз, на който била подложена от ищеца. След раздялата им в началото на 2018 г. била стабилна, започнала да качва килограми, не употребявала алкохол. Свидетелства, че взаимоотношенията между дъщеря му и внучката му са чудесни. Детето било щастливо, когато е при тях. Никога не говорили нищо лошо пред детето за баща му. Свидетелят установява и факти, които касаят период, неотносим към настоящото производство, поради което съдът не ги обсъжда.
От първия приет по делото социален доклад, изготвен на 17.01.2020 г. се установява, че е проведена среща на 16.01.2020 г. с детето М., което пожелало и бащата да присъства. Детето е споделило, че се чувства добре, както в дома на баща си, така и по време на гостуванията си в дома на майка си. Според социалния доклад след постановяване на решението на районен съд Русе от август 2018 г., съгласно което родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, последният полага грижи за детето. Същото е записано в пациентската листа на д-р В. Н. в [населено място]. Посочено е, че ищецът, заедно със съжителката му К., с детето на ищеца и с детето на съжителката живеят в двустаен 4 апартамент в [населено място], [улица]. Една от стаите е обзаведена с две единични легла, голям гардероб и телевизор, с обособен кът за учене с бюро и компютър за децата, че те разполагат с много играчки. В доклада е отразено, че втората стая е с обособен кухненски кът, че жилището е с добри хигиенно битови условия. Посочено е, че ответницата Р. Т. заедно със родителите си живее в къща, семейна собственост, находяща се в [населено място], [улица]. Жилището се състои от антре, вестибюл, три стаи, кухня със столова.
Разпечатката съдържа 32 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9bfaa3b1-a4e5-4271-ae49-f900758f0d95