Определение № 1437 от 05.06.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1437 гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002103627 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Л. Р., чрез адв. Д. И. срещу решение № 140/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Окръжен съд Русе.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се изменят мерките, определение с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС в частта на определения режим на лични отношения между майката и детето, като се определи същата да осъществява срещи с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствие на бащата В. Л. Р., както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа в присъствие на бащата В. Л. Р..

В изложението са поставени въпросите:1. При установена готовност от страна на родителя, на когото са предоставени родителските права, да работи и съдейства за преодоляване на настъпилото отчуждение между детето и другия родител следва ли да се приеме, че той следва да присъства 1 поне за определен период от време на срещите между детето и другия родител, за да спомогне за преодоляване на отчуждението, или това непременно следва да бъде социален работник, или психолог? 2. Кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се изменят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца? 3. Как следва да се преценява желанието на детето и интересът на детето при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права? 4. При определяне, респективно-изменяне на режима на контакти между родителя и детето, съдът следва ли да вземе предвид готовността на родителя, който упражнява родителските права да бъдат осъществявани контакти между детето и другия родител и желанието му да съдейства за премахване на синдрома на родителско отчуждение? 5. Следва ли при наличие на силно и трайно влошаване на отношенията между детето и родителя, при когото то не живее, това да бъде основание за определяне на такъв режим на лични отношения, който да е щадящ за детето и който да доведе до нормализиране на контактите и евентуалното присъствие на тези срещи на другият родител, който е готов да подпомага детето да преодолее негативната си нагласа спрямо другия родител, би ли било в интерес на детето и би ли бил този вариант по-малко стресиращ за детето от присъствието на чуждо за детето лице – социален работник? 6. Следва ли поведението на майката, изразяващо се във въвличане на детето в нейни кореспонденции със сексуално и еротично съдържание да бъде оценено като поставяне на детето в риск и следва ли съда да вземе предвид, че наличието на синдрома на родителско отчуждение е в резултат на преживяванията на детето в следствие на неговите наблюдения по отношение на поразкрепостеното сексуално поведение на майката. Горните обстоятелства следва ли да се отчетат като новонастъпили обстоятелства, водещи до значителна промяна в обстоятелствата, влияещи неблагоприятно върху детето, което да даде основание за промяна на режима на контакти между детето и майката? 7. Налице ли е влошаване на положението на детето/живеещо при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права/, което да засяга ефикасността на постановените преди това мерки и режим на контакти с майката, поради наличието на синдром на родителско отчуждение, развит у детето впоследствие, вследствие 2 поведението на майката, установени по делото и настъпили след първоначално определения режим на контакти поради поведението на майката? 8. Най-добрият интерес на детето включва ли и въпроса относно необходимостта да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителски права, като това да се случва в присъствието на близък за детето човек – другият родител, който е изразил готовност да съдейства за подобряване на отношенията майка-дете и възстановяване на връзката между тях? 9.Следва ли съдът да обсъди поотделно всяко едно от доказателствата по делото и в тяхната съвкупност с оглед направените фактически и правни изводи по делото? Въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационната жалба Р. А. Т., чрез адв. Л. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство по гр.дело № 6660/2019 г. на Русенския районен съд е образувано по предявен иск от В. Л. Р. против Р. А.

Т. с правно основание чл.59,ал.9 СК, вр.чл.51,ал.4 СК за изменение на определения с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения на ответницата с детето М. В. Т., като бъде постановено майката да го осъществява всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствието на бащата, както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа отново в присъствие на бащата.

С обжалваното решение е отменено решение № 260656/17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на РРС, с което е отхвърлен искът на В. Л. Р. за изменение на установения със споразумението, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и дъщеря й М. В. Т. в частта само за периода от първите 3 месеца след влизане на решението в сила и вместо това е определен 3 режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. Т. за период от 3 месеца след влизане на решението в законна сила всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа без присъствие на бащата, като срещите се осъществяват под контрола на социален работник от Д”СП” Русе или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответен специалист/социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с майката. В посочения тримесечен период детето ще бъде предавано на майката от бащата В. Р. в присъствие на служител на Д”СП” Русе и на определено от същата социална служба място в общността, а майката ще връща детето в дома на бащата. Със същото решение е потвърдено решението от 17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на РРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. Р. иск за изменение на установения със споразумението, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. Т. за периода след изтичане на три месеца от влизане в сила на въззивното решение.

От фактическа страна е прието за установено, че страните са родители на детето М., което към датата на подаване на исковата молба е било на 7 г. и 5 м., а към постановяване на въззивното решение е на почти 10 години.

Посочено е за безспорно, че с Решение от 02.08.2018 г., постановено по гр. д.

№ 5287/2018 г. на РРС са изменени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, като на майката Р. Т. е определен режим на лични отношения с дъщеря й всяка събота от 8 ч до неделя в 18 ч /с преспиване/, един месец през лятото по време, когато бащата не е в платен отпуск, първата половина на Коледната ваканция и втората половина на Великденската ваканция.

Прието е, че според изслушаната и приета съдебно-психологическа експертиза детето поведенчески и вербално изразява привързаност и по-силна емоционална близост към баща си. Към майката е налице емоционална ангажираност, но с известна дистанцираност. Въпреки всичко, според експерта, детето се стреми да запази балансирано отношение към родителите си и включва майка си в целосттта на семейство. Обективните данни от проведеното изследване на взаимоотношенията между детето и неговите родители не показват синдром на родителско отчуждение към нито един от тях. Според вещото лице, към настоящия момент липсват обективни данни майката да е опасна в емоционален план за дъщеря си. Проведеното й психологическо изследване я показва като личност, която не е агресивна и не е опасна физически за обкръжението си.

Прието е, че според вещото лице детето М. е общително, неагресивно и има добре установено понятие за граници. Налична е средна степен на 4 тревожност, чиято тенденция при наличните семейни обстоятелства би била прогресивна. Предвид факта, че детето желае майката да е също основен фактор в семейството му, едно ограничаване на контактите с нея би било допълнителен стресогенен фактор и ще засили тревожността му. Според експерта-психолог са необходими пълноценни контакти с майката. Поради проблемните взаимоотношения между родителите е необходима системна психотерапевтична работа в посока нормализирането им до степен да не рефлектират върху детето.

Въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелите, посочени от всяка от страните.

Прието е, че показанията на св. Л. М. и св. П. А. относно злоупотреба на ответницата с алкохол и относно родителските й качества се отнасят за период отпреди постановяване на съдебното решение от 02.08.2018 г., чието изменение се иска и поради това се явяват неотносими към предмета на делото. Приел е, че в преимуществената си част неотносими по същата причина се явяват и показанията на св. Е. Е.. За относимия към настоящото дело период е прието, че следва да бъде ценено единствено изнесеното от нея, че миналата година /2019 г./ я видяла да излиза тихомълком от дома си във видимо нетрезво състояние, но баща й излязъл и я прибрал. Свидетелката изрично заявила, че избягва да се среща с Р., че я вижда само отдалеч и по нейна преценка тя се облича и държи неприлично.

Съдът е приел, че свидетелката на ищеца Д. К., която понастоящем живее с него на семейни начала изнася данни, че бащата се грижи безупречно за детето, не препятства срещите му с ответницата, като често и сам ги инициира. Свидетелства, че знае от детето, че когато е било при майка си тя го е запознавала с различни мъже - нейни партньори. Не дошла на първия учебен ден на детето, нито на родителските срещи преди това, независимо, че я уведомили. Изнася данни за конфликт на ответницата е класната поради това, че нарушила учебния процес на децата. Свидетелства, че когато с ищеца взели от дома на Р. багажа на детето /след промяната на местоживеенето му/ открили в компютъра достъпни порнографски снимки на ответницата и други хора. Изнася данни, че М. често се връща от срещите с майка си неизкъпана, мръсна, гладна, несресана, болна. Веднъж се върнала със синина от паднал буркан върху нея, веднъж нахапана ог бълхи, а друг път със счупен зъб ог вратата. Свидетелства, че веднъж ищецът си изпуснал нервите и дръпнал ухото на детето, но тя лично не присъствала. Било й споделено от него, че това било провокирано от безотговорното и незаинтересовано поведение на детето към домашните му. Други такива случаи нямало. Според свидетелката, М. прекарвала времето при майка си в забавления и без отговорност.

Прието е, че свидетелката на ответницата Д. И. изнася данни, че знае, че ответницата в миналото е имала проблеми с алкохола и храненето, наложили влизането й в психодиспансера, но заявява, че към настоящия момент няма такива слабости. Р. била психически здрава и в състояние да обгрижва детето си. Според св. И., майката и дъщерята имали специални отношения, общували с лекота. Говорели си за сериозни неща със закачка, забавлявали се и учели заедно. В дома на Р. имало снимки на тримата, подредени в детската стая. Майката говорела хубави неща пред М. за баща й, не го нагрубявала.