Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 24.02.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1786/2025
Вид
Решение № 213
Подписан
24.02.2026
В сила
14.07.2026
Състав
Димитър Чардаков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.41 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
  • чл.38, ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пазарджик, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело № 20255220101786 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 4800.60 лв., представляваща припадащата се на ответника 1/3 част от направените от ищеца необходими разноски в общ размер на 14401.82 лв. с вкл. ДДС за поправката на съсобствена вещ, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.04.2025 г. до плащането.

Ищецът СНЦ „Б*з“, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: * твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, със застроена площ от 140 кв.м., с предназначение: за офис, разположен на 2-ри етаж в двуетажна сграда със смесено предназначение с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: *, ведно със следните прилежащи части: 2/3 ид. части от избения етаж и целия тавански етаж с площ 145 кв.м. Твърди, че ответникът е собственик на другия самостоятелен обект в същата сграда *** с площ от 140 кв.м., а общите части на сградата се притежават съвместно от страните при дялове 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответника.

Ищецът твърди, че през месец февруари на 2025 г. е извършил авариен ремонт на покрива на сградата поради възникнал теч, включващ: демонтаж на 1 стара коминна обшивка и монтаж на нова; демонтаж на стара обшивка на покривни дерета и монтаж на нова; почистване на улуци и монтаж на надулучни поли; цялостно претърсване на ската на покрива; коване на двойна скара и боядисване на свода; демонтаж на ламарината на капандурата и монтаж на нова обшивка; демонтаж на изкъртени улуци и скоби и монтаж на нови; подмазване на капаците на билото. Твърди, че е възложил ремонта на изпълнителя фирма „*“ ЕООД, на която е заплатил общо 14401.82 лв. с вкл.

ДДС. Поддържа, че е уведомил ответника за предприетия ремонт, включително с представяне на издадените фактури и снимков материал за състоянието на покрива. Поради отказа на ответника да му възстанови припадащата се 1/3 част от разноските в размер на 4800 лв., иска от съда последният да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира и присъждането на съдебни разноски.

Ответникът Р. В. Т. с ЕГН ********** от г* счита исковата молба за нередовна и за недопустима, поради ненадлежно процесуално представителство на ищеца от неговата териториална структура * „р“, гр.

Пазарджик, което не е персонифициран субект, както и поради липса на яснота относно вида на направените от ищеца разноските /необходими или полезни/.

Оспорва правото на собственост на ищеца върху самостоятелния обект и общите части на сградата. Оспорва извършването на ремонта и размера на разноските, както и тяхното заплащане от ищеца. Твърди, че дружеството не разполага с достатъчно средства за заплащането на посочената сума в исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на съдебни разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до следните фактически и правни изводи:

Искът е допустим.

Съдът не споделя аргументите на ищеца за недопустимост на исковата молба. Не е налице ненандлежно упражняване на правото на иск, макар в исковата молба да е посочено, че ищецът „Б*з“ се представлява по делото от * „р“ – гр. Пазарджик, което е териториално подразделение на съюза и не е персонифициран субект. Касае се до неточност, която е допусната от пълномощника на ищеца – адв. С. М., който е изготвил исковата молба. От представеното адвокатско пълномощно от 16.04.2025 г. е видно, че адвокатът е 2 упълномощен от инж. б.г., действащ като председател на управителния съвет и законен представител на „Б*з“ към момента на упълномощаването.

Следователно пълномощникът адв. М. извършва процесуалните действия по делото от името на съюза, а не от името на есперантското дружество „р“, което няма никакви правомощия да представлява ищеца. Независимо, че след упълномощаването инж. б.г. е бил освободен от поста председател на управителния съвет на „Б*з“, което е станало на 09.06.2025 г., пълномощното е запазило своето действие на основание чл.41 ЗЗД, тъй като не е било оттеглено.

Разгледан по същество искът е основателен.

За уважаването на иска ищецът следва да установи наличието на съсобственост между страните и при какви дялове върху вещ, за чието запазване е направил необходими разноски, размера на разноските и това, че те са предпазили вещта от развала, без значение дали са увеличили нейната стойност.

При доказване на горното, ответникът следва да установи положителния факт на изпълнението /плащането на припадащата му се част от разноските/, ако твърди такова.

За присъждането на необходими разноски, направени във връзка с обща вещ, е без значение дали те са увеличили стойността на вещта. Необходими са тези разноски, които са запазили вещта от погиване или повреда или са условие за нейното запазване или използване, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им. За тяхното извършване не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на частта от разноските, съразмерна на техния дял – чл.30, ал.3 ЗС. При евентуален спор съдът следва да прецени до каква степен същите са били необходими и дали материалите и труда са заплатени по средните пазарни цени или са изразходвани повече от необходимите средства, защото съсобственикът, който ги е направил, трябва да е сторил това с грижата на добър стопанин.

Между страните няма спор, че ответникът Р. В. Т. е собственик на целия партерен етаж и на една изба в процесната сграда, както и на 1/3 ид. части от общите части на сградата. Неговото право на собственост се установява и от представения нот. акт за дарение на недвижим имот №22, том V, дело №1488 от 20.04.1994 г.

Ищецът „Б*з“ е собственик на втория и на таванския етаж, както и на 3

2/3 ид. части от общите части на сградата. Неговите вещни права се установяват от представения нот. акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №28, том І, рег. №1049, дело №94 от 17.02.1999 г. В него е посочено, че собственик на имота е * „р“, гр. Пазарджик, като редовно звено на „Б*з“. Изявлението на нотариуса обаче следва да се тълкува в смисъл, че правата са придобити от юридическото лице – съюза, в чиято структура е включено неперсонифицираното * „р“, гр. Пазарджик. Това е така, тъй като дружеството не е правоспособен субект и не може да притежава субективни права, както и да поема задължения. При това положения за собственик следва да се счита ищеца Б*з“, който като юридическо лице с нестопанска цел притежава необходимата за целта правоспособност.

От показанията на свидетеля Р. Д. В. се установява, че в началото на 2025 г. фирма „*“ ЕООД е извършила частичен ремонт на покрива на процесната сграда поради наличието на течове. Възложител на ремонта е бил ищеца „Б*з“, като офертата на фирмата - изпълнител е приета от тогавашния управител инж. б.г.. Установява се, че ремонтът е бил наложителен, тъй като наемателите на помещенията на втория етаж в сградата, които са собственост на ищеца, са се оплакали от теч вътре в помещенията, които идва от покрива.

За поправянето на покрива било необходимо претърсване и частична подмяна на керемидите, подмяна на обшивките на комина, уламата, улуците и надулучните поли, както и подмазване на капаците. Свидетелят твърди още, че наемателката на партерния етаж – св. М. Н., е споменала пред него, че преди ремонта от покрива са падали парчета керемиди, които застрашавали сигурността на преминаващите покрай сградата. Св. М. Н. отрича да е споменавала пред работниците за падащи предмети от покрива. Това противоречие не е отстранено и след очна ставка между свидетелите.

Съдът кредитира показанията на св. Р. В. в частта относно наложителността на ремонта, от кого е възложен същия и вида на извършените СМР, тъй като в тази част те почиват на лични впечатления и се подкрепят от останалите доказателства по делото. В останалата част /относно падащите предмети от покрива/ показанията не са от съществено значение, тъй като наличието на теч в помещенията, които идва от покрива, е достатъчна причина за извършване на неотложен ремонт на покрива с цел запазването на сградата.

От приетите писмени доказателства – оферта за ремонт на покрив, допълнителен труд към дадената оферта, фактура №454 от 24.02.2025г., преводно нареждане към същата от 25.02.2025 г., фактура №458 от 4

01.03.2025г., преводно нареждане към същата от 04.03.2025 г., фактура №459 от 04.03.2025г. и преводно нареждане към същата от 07.03.2025 г. се установява, че ищецът е заплатил на изпълнителя „*“ ЕООД за процесния ремонт общо 14401.82 лв. с вкл. ДДС. Отразяването на фактурите в счетоводството на двете дружества, както и заплащането на сумата се установява и от приета ССЕ.

От заключението на СТЕ се установява, че включените във фактурите СМР са изпълнени на място, като тяхната пазарна цена е 14000 лв., която се доближава до платеното от ищеца възнаграждение на строителя. При огледа на място вещото лице е констатирало следи от стари течове в подпокривното пространство на сградата, което потвърждава твърдението на ищеца за необходимост от неотложен ремонт на покрива. Следи от течове след ремонта не са установени. ВЛ е констатирало отклонения при монтажа на уламата, които не водят до появата на нов теч.

При така установените обстоятелства е видно, че направените от ищеца разноски за поправка на покрива са били наложителни, тъй като са спрели течовете и са запазили сградата от повреждане и освен това са условие за нейното ползване по предназначение. При възлагането на ремонта и неговото заплащане ищецът е положил дължимата грижа, тъй като е изискал оферта, предоставил я е своевременно на ответника /вж. представеното на хартия електронно съобщение до последния/, а договореното и заплатено възнаграждение за извършените СМР е съобразено с пазарните цени към момента на направата на разноските.

Ответникът притежават 1/3 ид. част от общите части на сградата, към които принадлежи и покрива, съгласно чл.38, ал.1 ЗС, на която съответстват 4800.60 лв. от направените от ищеца необходими разноски. Ищецът претендира същата сума, поради което искът следва да се уважи в предявения размер.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца съдебни разноски. Същите са в размер на 1792.03 лв., от които 192.03 лв. – държавна такса, 800 лв. – адвокатско възнаграждение и 800 лв. – възнаграждение на вещи лица.

Всички суми следва да се присъдят в евро с оглед автоматичното превалутиране на суми от лева в евро на основание чл.11, ал.2 ЗВЕРБ.

По изложените съображения съдът

5

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответника Р. В. Т. с ЕГН ********** от г* да заплати на ищеца СНЦ „Б*з“, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, сумата 2454.51 евро – припадаща се част от необходими разноски за извършен от ищеца през м. февруари, 2025 г. частичен ремонт на покрива на съсобствена сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: *, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.04.2025 г. до плащането.

ОСЪЖДА ответника Р. В. Т. да заплати на ищеца СНЦ „Б*з“ съдебни разноски в размер 916.25 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6