Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 842 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 784/2026
Вид
Решение № 842
Подписан
28.07.2026
В сила
09.09.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.79 · Закон за собствеността
  • §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 842 гр. В., 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова

Ива Бл. Благоева при участието на секретаря П. П. П.а като разгледа докладваното от Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500784 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№15837/25.02.2026г., подадена от Д. А. А. срещу Решение №425/06.02.2026г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №429/08.02.2026г., постановени по г.д.№2094/2024г. по описа на ВРС, 46 състав, с което e признато за установено, в отношенията между П. Д.

М., ЕГН **********, и Д. А. А., ЕГН **********, че ответникът Д. А. А., ЕГН **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобР. със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., район „***“, м-ст „***“, с площ от 734 кв.м, стар номер ***, при със***: поземлени имоти с идентификатори: ***, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ищецът не е съумял да докаже твърденията си, че е собственик на спорния имот на твърдяното в исковата молба правно основание. Изтъква се, че в хода на първоинстанционното производство за доказване на твърденията на ответника са разпитани общо 6 свидетели. Конкретизира се, че от показанията им еднозначно се установява, че с извършените от Е. А. действия в периода от 2012г. до 2023г., същият е придобил процесния имот на основание осъществено от него давностно владение. С оглед горното се достига до извод, че извършената от него впоследствие разпор***телна сделка в полза на ответника, легитимира същия като собственик на процесния имот.

Претендират се разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна П. Д. М., в който се оспорва основателността на подадената въззивна жалба и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изтъква се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът М. е доказала, че нейната наследодателка е придобила процесния имот по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Сочи се, че същият й е бил предоставен за ползване, а след което тя е заплатила и съответната цена по съставения оценителен протокол. Обобщава се, че доколкото ответникът не е съумял да докаже, че неговият праводател е упражнявал спокойно, явно, трайно, несъмнено и непрекъснато владение, то следва, че същият не е придобил имота на оригинерно придобивно основание, поради което и извършената от него разпор***телна сделка в полза на ответника, не може да легитимира същия като собственик.

С Определение №2404/18.05.2026г., настоящият съдебен състав е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца М., да уточни и изложи обстоятелства, с които да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск и по отношение на разликата над 600 кв.м идеални части до 734 кв.м от процесния имот. С уточняваща молба с вх.№17912/03.06.2026г., ищецът М. е уточнила, че обосновава правния си интерес по отношение на разликата от 600 кв.м идеални части от спорния имот до пълната площ от 734 кв.м, с обстоятелството, че ответникът се легитимира за собственик на целия имот. Сочи се, че по отношение на разликата от 600 кв.м идеални части до 734 кв.м, е инициирана административна процедура за придобиването им по реда на §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че в случай, че бъдат отхвърлени със сила на пресъдено нещо, правата на ответната страна, то ищецът ще има правната възможност да придобие посочената разлика в площта от спорния имот на основание §4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба, подадено от П. Д. М. срещу Д. А. А. с искане да бъде прието за установено между страните, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобР. със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., район „***“, м-ст „***“, с площ от 734 кв.м, стар номер ***, при със***: поземлени имоти с идентификатори: ***, на основание 2 чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на Д.ХР.М. (Г.), която през 1993г. на основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ е придобила 600 кв.м и.ч. от спорния имот, а през 1998г. е бил съставен и констативен нотариален акт.

Твърди се, че имотът е стопанисван от семейството на М., а след смъртта й през 2011г. от ищеца. Сочи се, че през 2023г. ищецът М. е разбрала, че Е. А. А. е започнал административна процедура за съставяне на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за спорния имот. Акцентира се, че въпреки предприетите от страна на ищеца действия, а именно да подаде жалби и сигнали до нотариалните кантори и органите на реда, на 04.10.2023г. в полза на лицето Е. А. А. е съставен КНА, а впоследствие на 13.10.2023г. същият продава спорния имот на своя брат и ответник в настоящото производство – Д. А. А.. Обобщава се, че през годините никой освен ищеца М. и нейния наследодател не са имали претенции спрямо имота, нито са упражнявали фактическа власт спрямо него.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от Д. А. А., в който се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че ответникът е собственик на процесния имот на основание договор за продажба, обективиран в Нотариален акт №188, том II, рег.№680/13.10.2023г., а негов праводател е Е. А.

А., който се е легитимирал като собственик по давностно владение и издаден в негова полза КНА. Твърди се, че братът на ответника е завладял спорния имот през 2012г., като към този момент същият е бил безстопанствен, запустял, обрасъл, неограден. Сочи се, че при установяване на владението от страна на Е. А. А., същият е разчистил имота, оградил го с мрежа на бетонни колове, както и монтирал метална портална врата, която се заключвала с катинар.

Допълва се, че през 2016г. Е. А. А. е закупил съседния застроен имот и ползвал процесния като част от своя двор. Обобщава се, че до 02.10.2023г., същият е упражнявал явно, непрекъснато и спокойно владение. В условията на евентуалност се твърди, че процесният имот е собственост на ответника на оригинерно придобивно основание - осъществено давностно владение в периода от 13.10.2023г. до 21.02.2024г. (датата на предявяване на исковата молба в съда), към което владение е присъ***нено и владението на Е. А. А. за периода от 2012г. до 2023г.

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира от фактическа страна следното:

Установява се от Препис извлечение №1588/29.04.1969г. на общинския народен съвет, издадено в полза на Д.ХР. (М.), че с Протокол от №20, Решение №4 от 04.11.1968г. на ИК на ОНС, й е предоставена безвъзмездно за вечно ползване, пустееща земя от ДЗС/ТКЗС/ДПФ, в местността „***“ от 0,8 д., при граници: път, храсти, Й.Ф.М.. Горното се потвърждава и от УдостовеР.е, издадено от Община В., кметство „***“, в което е посочено, че Д. Г. е ползвател на 600 кв.м общинска земя, получена по 21 ПМС/УдостовеР.е №1588, находящо се в местността „***“, за което място е заплатила чрез Община В., стойността на земята в размер на 39 825 лева. От оценителен протокол №1601/24.09.1993г. се извежда, че общата цена на имота е била коригирана в размер на 41 325 лева, за които суми са представени платежни нареждания, съставени от Д. Г. в полза на Община В..

Извежда се, че с молба от 1978г., Д. М. е подала искане до ГНС да бъде узаконена изградена без позволителен билет барака с отпадъци в притежавания от нея имот в местността „***“. А с молба от 22.01.1995г. Д. М.

3 е отправила искане за бъдат оценени останалите 150 кв.м над притежаваните от нея 600 кв.м ид.ч. земя. Установява се още от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4 ЗСПЗЗ, №72, том IV, дело 1377/1998г., че на 17.03.1998г., Д.ХР. Г. е призната за собственик на 600 кв.м ид.ч. от 700 кв.м земя, в зона за земеделско ползване, находящо се в град В., кв. „В.“, м. „***“, съставляващ имот с пл.№662 от КП „***“, по плана на град В., В., представляващ земя с трайни насаждения, V категория, при следните граници: изток – пл.№663, запад – път, север – пл.№665, юг – II.XXX община.

Видно от удостовеР.е за наследници, Д.ХР.М. е починала на ****г. и за свои наследници е оставила – П. Д. М. (дъщеря). От удостовеР.е за идентичност на лице с различни имена се извежда, че Д.ХР.М. и Д.ХР. Г. са едно и също лице.

Установява се от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №158, том III, рег.№6084, дело 491 от 2016г., че на 02.09.2016г. Т. Ж. Х. е продала на Е. А. А. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град В., одобР. със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в град В., район ***, с.о. „***“, местност „***“, с площ 600 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, номер по предходен план – *** при със*** – ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него сгради.

На следващо място се доказва, че на 11.09.2023г. П. Д. М. е подала жалба до ОДМВР-В., в която е посочила, че непознато за нея лице, предявява неоснователни претенции към наследствения й имот с пл.№662, по плана на с.о. „***“, а на 12.09.2023г. е изпратила писмена молба до РНК – В., с предупреждение, че лицето Е. А. А. е предприело неправомерни действия за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за притежавания от нея имот.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност №171, том II, рег.№6575, дело №371/2023г., на 04.10.2023г. по реда на чл.587, ал.2 и ал.3 ГПК, се установява, че Е. А. А. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобР. със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с площ 734 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за ниско застрояване до 10 м, пр***шен идентификатор – няма, номер по предходен план – ***, при със***:

10***, ***, ***. А от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №188, том II, рег.№6804, дело №388 от 2023г., се извлича, че на 13.10.2023г. Е.

А. А. продава на Д. А. А. описания имот.

В хода на първоинстанционното производство са изготвени две съдебнотехнически експертизи, заключенията, на които съдът цени като пълни, обективни и компетентно изготвени, поради което и използва същите при изграждане на изводите си за фактите в настоящото производство.

От експертното заключение на вещо лице инж. Р. П. се установява, че пр*** колективизацията процесният имот е бил земеделска земя, включена в баланса на ТКЗС и отбелязван в картите, като зони за земеделско ползване, включен в баланса на АПК –В.. Потвърждава се и гореизложеното, че същият е бил предоставен за безвъзмездно вечно ползване през 1969г. на Д.ХР.М. – Г., а след което 600 кв.м и.ч. от общата площ от 750 кв.м е била оценена и закупена от ползвателя. В хода на въззивното производство бе приобщена към 4 материалите по делото Заповед №210/18.06.2026г., издадена от кмета на район ***, Община В., с която на основание чл.46 ЗМСМА вр.§4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ и Заповед №293/02.02.2024г. на кмета на Община В., въз основа на влязъл в сила ПНИ на с.о. „***“, одобрен със Заповед №РД-08-7706178/05.06.2008г. на областния управител на област с административен център град В., скица изх.№1921/27.03.2025г. на отдел „Земеделие“ – Община В., нотариален акт №72, том IV, дело 1377/1998г., извършено плащане, съгласно влязла в сила заповед №359/16.09.2025г. на кмета на район „***“ е наредено наследниците на Д.ХР. Г. – М. (Д.ХР.М.) – П. Д. М. да придобие правото на собственост върху следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот в с.о. „***“, с идентификатор *** с площ 734 кв.м, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници – имоти с номера ***.