Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1344 от 04.12.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1925/2024
Вид
Решение № 1344
Подписан
04.12.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Д. Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501925 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Банка ДСК“ АД срещу Решение № 118/17.05.2024 г., постановено по гр. д. № 656/2023 г. по описа на РС-Девня, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Д. Д. и И. М. М. искове за приемане на установено на основание чл. 422 ГПК, че ответниците, в качеството си на поръчители по договор за поръчителство от 12.07.2017 г. към споразумение за обединяване на кредити от 12.07.2017 г., дължат солидарно на ищцовото дружество следните суми: - 1255,73 лв. – главница; - 720,14 лв. – договорна лихва за периода 06.06.2022 - 06.02.2023 г.; - законната лихва върху главницата от 1255,73 лв., считано от 27.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена Заповед № 87/02.03.2023 г. за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 194/2023 г. по описа на РС-Девня, тъй като същите са били погасени в хода на процеса.

Жалбоподателят обосновава искането си за частична отмяна на първоинстанционното решение с довода, че районният съд погрешно не е съобразил обстоятелството, че всички суми, касаещи предмета на отхвърлените искове, са били заплатени в хода на образуваното изпълнително производство, въпреки правомощието му да отхвърли исковете единствено при плащания, извършени извън иницииран изпълнителен процес. Пояснява, че не следва да бъдат взимани предвид суми, събрани по принудителен ред, доколкото противното би довело до поставяне на кредитора в риск от връщане на длъжника на получените суми въз основа на обратен изпълнителен лист. Позовава се на релевантна тълкувателна практика.

Претендира и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от И. М. е постъпил отговор по жалбата, с който изразява становище за нейната допустимост, оспорва нейната основателност и респ. отправя 1 искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Въззиваемата страна поддържа, че процесните суми са били заплатени доброволно, а не по принудителен път, като счита, че е без значение дали погашенията са превеждани по изп. дело или са били заплащани по друг начин. Пояснява, че е заплатила сумите по сметка на съдебния изпълнител не само защото не е разполагала с имущество, от което те да бъдат събрани принудително, а и защото е нямала друг ред по който да го направи освен по образуваното изп. дело. Оспорва хипотетичната възможност за издаване на обратен изп. лист. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от М. Д. не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си представител моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложените във въззивната жалба съображения и за присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Въззиваемата М. Д. не се явява и не се представлява.

Въззиваемата И. М. чрез процесуалния си представител е представила писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба и моли за присъждане на разноски. Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от Банка ДСК АД срещу И. М. М. и М. Д. М. искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците в качеството им на поръчители дължат солидарно на ищеца следните суми по договор за поръчителство към споразумение от 12.07.2017г. за обединяване на кредити 11/17754382 от 26.10.2009г., 11/22913179 от 31.08.2015г., 11/22929303 от 04.09.2015г., 11/24008895 от 09.11.2016г. и 13/24432100 от 30.09.2015г.: главница в размер на 1255,73 лв.; договорна лихва от 720,14 лв. от 06.06.2022г. до 06.02.2023г.; обещетение за забава в размер на 42,96 лв. от 06.07.2022г. до 06.02.2023г., законната лихва от 27.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че с договор за поръчителство от 12.07.2017г. ответниците И. М. М. и М. Д. М. се задължили към ищеца да отговарят солидарно за изпълнение задълженията на кредитополучателя М. Р. С. по споразумение за обединяване на кредити от същата дата. М. Р. С. починала на 28.04.2022г., като след 08.08.2022г. липсвали погасявания по кредита. Банка ДСК АД не била упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Претендират се дължимите суми за падежирали до 06.02.2023 г. неиздължени месечни погасителни вноски за главница и лихви, ведно с обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 87/02.03.2023г. по гр. д. №194/2023г. на РС Девня и изпълнителен лист.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците не са депозирали писмен отговор, не са изразили становище и не са направили искания. Ответницата М. Д. М. не е взела участие в първоинстанционното производство. Ответницата И. М. М. в хода на устните състезания чрез процесуален представител е признала иска.

ВРС е приел, че към момента на приключване на съдебното дирене са изплатени изцяло претендираните с исковете суми за главница и за договорна лихва и исковите претенции за същите следва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащания в хода на делото, а претенцията за заплащане на обезщетение за забава следва да се уважи до размер на 36,64 лева, а за разликата до претендирания размер от 42,96 лева – да се отхвърли.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените 2 въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните във въззивното производство не спорят по възприетата от ВРС и установена от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, с изключение на въпроса дали плащанията за погасяване на задълженията след 24.02.2023 г., извършени от ЧСИ З. Д. с основание образуваното изп. дело № 234/2024 г., следва да се считат за принудително събрани суми или представляват доброволни плащания. В тази връзка спорен пред настоящата въззивна инстанция е въпросът дали извършените в хода на процеса плащания за погасяване на задължението следва да се вземат предвид от съда на осн. чл.

235, ал. 3 ГПК, респ. искът по чл. 422 от ГПК да се отхвърли до размера на извършените плащания.

Отговор на този въпрос се съдържа в даденото с т. 9 на Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. разрешение, съгласно което в производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

В случая всички суми за погасяване на задължението по процесния кредит са преведени на банката от съдебния изпълнител, при който е образувано изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Следователно се касае за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, по отношение на който факт, съгласно цитираната по-горе т. 9 от ТР 4/2013 г., нормата на чл.

235, ал. 3 ГПК не намира приложение.

Възражението на въззиваемата И. М. М., че сумите били доброволно заплатени чрез съдебния изпълнител не променя факта, че вземането е удовлетворено в рамките на производството по изпълнителното дело, образувано за принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист. Съгласно дадените в т. 13 от ТР 4/2013 г. разяснения под „доброволно погасяване на вземането” се имат предвид плащания от длъжника на кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/, както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи – прихващане, даване вместо изпълнение, опрощаване.

При това положение съдът не следва да взема предвид извършените плащания по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, което води до извод за основателност на предявения иск.

Предвид несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и искът следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени 3 разноски за заплатена държавна такса и процесуално представителство пред въззивната инстанция от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100,00 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 118/17.05.2024 г., постановено по гр.д. № 656/2023 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която са отхвърлени предявените искове с основание чл.

422 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че И. М. М. с ЕГН ********** и М. Д. Д. с ЕГН **********, в качеството си на поръчители по договор за поръчителство от 12.07.2017 г. към споразумение за обединяване на кредити 11/17754382 от 26.10.2009г., 11/22913179 от 31.08.2015г., 11/22929303 от 04.09.2015г., 11/24008895 от 09.11.2016г. и 13/24432100 от 30.09.2015г., сключено на 12.07.2017 г. между Банка ДСК АД, ЕИК 121830616, и кредитополучателя М. Р. С. с ЕГН **********, дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, следните суми: сумата от 1255,73 лева /хиляда двеста петдесет и пет лева и 73 стотинки/, представляваща главница и сумата от 720,14 лева /седемстотин и двадесет лева и 14 стотинки/, представляваща договорна лихва от 06.06.2022 г. до 06.02.2023 г., за които суми в производството по ч.гр.дело № 194/2023 год. на ДРС е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, като погасени поради плащане в хода на процеса, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. М. М., ЕГН **********, и М. Д. Д., ЕГН **********, в качеството си на поръчители по договор за поръчителство от 12.07.2017 г. към споразумение за обединяване на кредити 11/17754382 от 26.10.2009г., 11/22913179 от 31.08.2015г., 11/22929303 от 04.09.2015г., 11/24008895 от 09.11.2016г. и 13/24432100 от 30.09.2015г., сключено на 12.07.2017 г. между „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, и кредитополучателя М. Р. С. с ЕГН **********, дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, следните суми: сумата от 1255,73 лева /хиляда двеста петдесет и пет лева и 73 стотинки/, представляваща главница и сумата от 720,14 лева /седемстотин и двадесет лева и 14 стотинки/, представляваща договорна лихва от 06.06.2022 г. до 06.02.2023 г., за които суми в производството по ч.гр.дело № 194/2023 год. на РС – Девня е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК.

ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, **** и М. Д. Д., ЕГН **********, ****, да заплатят на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр.