Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7198 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 51096/2025
Вид
Решение № 7198
Подписан
20.04.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7198 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110151096 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца Б. Х. Ш., ЕГН **********, срещу ответника *************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв. / увеличен размер на иска с молба с вх. № ******/19.11.2025 г./, с еврова равностойност 5112,92 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на протИ.законно поведение на делинквента И. К. К., изразяващо се в предизвикване на ПТП на 11.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.11.2025 г., и сумата от 1018,46 лв. с еврова равностойност 520,73 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 10.02.2025 г. до 05.11.2025 г.

Ищецът Б. Х. Ш., ЕГН **********, основава претенцията си на твърдения, че на 11.12.2024 г. в района на паркинга на магазин „***********“, находящ се в ****************, се е движел като пешеходец от ляво надясно по посока на движение, при което бил ударен от лек автомобил „*****“, с рег.

№ ********. В резултат на процесното ПТП за ищеца настъпили телесни увреждания, изразяващи се контузия на рамото, контузии на рамeнен пояс и дясна мишница. Сочи, че периодът на физическо възстановяване било в рамките на един месец, през който период ищецът твърди да е изпитвал затруднения при движение на рамото, изпитвал е болки в травмираната зона, както и неудобства и затруднения в ежедневието си и при изпълнение на трудовите си задължения. Поддържа, че в резултат на преживения стрес изпитва душевни болки и притеснения, изразяващи се в страх, притеснение и безпокойство да не настъпи друг такъв инцидент, вкл. – повишено кръвно налягане, които продължават и към настоящия момент. Също така ищецът е имал проблеми със съня, затворил се е в себе си, спрял е да излиза навън.

1

Поддържа, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „*****“, с рег. № ********, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП. Сочи, че на 10.02.2025 г. до ответника била изпратена покана за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, като не последвало плащане. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И. Ц., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва иска за главница като необосновано завишен. Оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва протИ.правния характер на поведението на водача на лек автомобил „*****“, с рег. № ********, чиято отговорност е била застрахована при него към датата на ПТП. Счита за недоказани описаните в исковата молба физически увреждания поради липсата на приложени медицински документи. Релевира възражение за съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищеца, който, преди да предприеме пресичане на пътното платно, не се е уверил в липсата и на други участници в движението и не е взел мерки за собствената си безопасност. Поддържа, че ищецът е изскочил пред процесния автомобил в т.нар. опасна зона за спиране. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:

Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е допустим по арг. от чл. 498, ал. 3 КЗ, доколкото по делото е приложена застрахователна претенция от ищеца с вх. № *** от 10.02.2025 г., като в срока по чл. 496 КЗ ответникът не се е произнесъл с предложение за размер на застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което обуславя допустимост на исковата му претенция.

За уважаване на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, като в срока на действие на договора, вследствие на протИ.правното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е претърпял неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет. Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД вината се предполага и на основание чл. 154, ал. 2 ГПК не подлежи на доказване от ищеца. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на претендираните суми, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти. С оглед твърденията за съпричиняване- в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия/ бездействия, с които ищецът е допринесъл за настъпване на вредите. За уважаване на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да 2 докаже погасяване на дълга на падежа. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлението на лек автомобил „*****“, с рег. № ********, при ответното дружество.

Настоящият състав приема, че по делото са доказани елементите: ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като е доказано, че в срока на действие на договора, вследствие на виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил е настъпило процесното ПТП. За да стигне до този извод, съдът съобрази писмените доказателства по делото: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ****, съставено от мл. инспектор В. Г., настъпило на 11.12.2024 г., приетото по делото като неоспорено съдебно –автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Я. в съдебно заседание от 19.03.2025 г., които съдът кредитира като логични и последователни. Установява се, че на 11.12.2024 г.в гр. София, в района на подземен паркинг на магазин „***********“ се движи л.а. „***** ****“ с рег. № ******** с водач И. К. К., ЕГН ********** и на изхода от паркинга на ***** срещу № 8, поради недостатъчна предпазлИ.ст към уязвимите участници в движението реализира ПТП с движещият се отляво надясно по посоката на движението на автомобила пешеходеца Б. Ш., ЕГН **********, който след преглед в ****************** е освободен с диагноза: контузия на рамо. Към водача на МПС е взето административно отношение, като е съставен акт за установяване на административно отношение № GA № *******. От техническа гледна точка, вещото лице установява, че водачът на лек автомобил ***** **** с рег. № ******** е имал възможност да предоврати настъпването на процесното ПТП , ако е изчакал преминаването на пешеходеца през кръстовището и след това е извършил своята маневра за излизане от подземния паркинг. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че е осъществено протИ.правно деяние от водача на л.а. „***** ****“ с рег. № ******** - И. К. К., ЕГН **********, поради нарушение на чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от гараж е длъжен да пропусне пешеходците, които се движат по този път.

Възражението за съпричиняване се явява неоснователно. По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е създадена константна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 198/03.02.2017 г. по т. д. № 3252/2015 г. на ВКС, II т. о. и други, по смисъла на които принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият "не извършва непозволено увреждане, но съпричинява 3 вредата тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност". По делото не се установява поведение от страна на ищеца, с което да е допринесъл за настъпване на вредите, нито твърдяното от ответника внезапно изскачане на пътното платно пред автомобила. Този извод не се разколебава от заключението на САТЕ в частта, с която заявява, че пешеходецът е имал възможност да предотврати ПТП, ако е изчакал преминаване на МПС, доколкото вещото лице отговаря хипотетично, без да се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което заключението не следва да бъде кредитирано в тази му част. Ето защо съдът приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

В резултат от протИ.правното поведение на водача на МПС, ищецът е получила телесни повреди, представляващи мекотъканни увреждания на раменния пояс и мишницата, назначено му е лечение – с протИ.възпалилни кремове за 7 дни – **************** за 7 дни локално и ********** – локално за 7 дни / амбулаторен лист от 11.12.2024 г. /, последиците от което са отшумели напълно до около 3 седмици / съгласно заключение на СМЕ около 2-3 седмици и гласни доказателства - около месец/, като възстановителният процес е протекъл гладко и без усложнения. По делото няма приложени медицински документи за провеждано рехабилитационно лечение, нито да са провеждани контролни прегледи. Вещото лице заключава, че е налице причинно – следствена връзка между претърпяното ПТП и получените от ищеца увреждания. Според гласните доказателства, събрани от свидетеля Я. – братовчед на ищеца и свидетеля С. – колега на ищеца, които съдът намира за логични и последователни се установява, че не е отсъствал от работа, не е носил шини или превръзки, или бинт, бил е подпомаган от братовчед си при приготвяне на храна ( рязане на продукти), подстригване, а към спортните занимания във фитнеса се завърнал два или три месеца след инцидента, като ищецът изпитва негативни емоции – уплах, страх, притеснение от сучилото се.

Ето защо съдът приема, че по делото е доказан фактическия състав на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, поради което искът е установен по основание.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобрази принципа на справедлИ.ст, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и установените фактически обстоятелства по делото. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедлИ.ст /решение № 99/08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./, при 4 определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.