Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 265295 от 15.08.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 908/2020
Вид
Определение № 265295
Подписан
15.08.2022
Състав
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е гр. София, 15.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на десети август две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:

СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Кръстева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 908 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „Е.” ООД – Е.Т., е представила пред съда по несъстоятелността списъци на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и по чл. 688, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 10.05.2022 г.

Срещу списъците на приетите вземания е подадено възражение от кредитора Национална агенция за приходите /НАП/, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 86 212 767, 50 лв., представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 11 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал.

1 ТЗ, както и вземания за получаване на сума в общ размер от 188 316, 77 лв., представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 1 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.

1 ТЗ. Кредиторът сочи, че публичните държавни вземания до тези размери са обезпечени и подлежат на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочено от синдика в изготвените от него списъци на приети вземания.

Това е така, тъй като с постановления за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител при ТД на НАП са наложени запори върху имущество на длъжника, които са вписани в Централния регистър на особените залози, и това дава право на предпочитателно удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника от продажбата на запорираното имущество.

На 12.05.2022 г. кредиторът „А.С.Т.С.“

ООД е подал възражение срещу списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в частта, с която в него са включени вземанията на кредитора „П.и.б.“ АД, посочени в т. 8. Във възражението се сочи, че част от тези вземания са погасени в резултат на предприето от банката изпълнение по реда на ЗОЗ върху търговското предприятие на „Е.” ООД, върху което в нейна полза има учреден особен залог за обезпечаване изпълнението на вземанията по договора за кредит, и следователно не съществуват към момента.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

По възражениието, подадено от кредитора НАП:

Възражението на кредитора НАП срещу изготвените от синдика два списъка на приети вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 10.05.2022 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приети вземания, и изтича на 17.05.2022 г. Това възражение е изпратено до съда по пощата на 16.05.2022 г., което е видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се счита за такава на неговото подаване. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу определената от синдика привилегия на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане, която има значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.

Предявените вземания на кредитора НАП са за получаване от „Е.” ООД на публични вземания за неплатени данъци, задължителни осигурителни вноски, държавни такси, имуществени санкции, както и за начислени лихви за забавено плащане на тези задължения. Те са предявени в производството по несъстоятелност на длъжника с две отделни молби, като по първата молба общият размер на предявените публични вземания възлиза на сумата от 90 760 913, 54 лв., а по втората молба общия размер на предявените публични вземания за главници и за лихви е 189 786, 73 лв. В подаденото възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика ред на удовлетворяване на част от тези вземания, както следва: на вземания за получаване на сума в общ размер от 86 212 767, 50 лв., представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 11 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с първата от двете молби за предявяване, изходящи от НАП, както и на вземания за получаване на сума в общ размер от 188 316, 77 лв., представляваща такава за възникнали главни публични вземания и възникнали публични вземания за лихви, посочени в т. 1 от списъка с приети вземания, предявени в срока по чл.

688, ал. 1 ТЗ с втората молба, изходяща от този кредитор. Твърди се, че предявените публични вземания в посочените размери трябва да бъдат удовлетворени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това съдът ще се произнесе само по въпросите дали описаните вземания имат характер на обезпечени такива и в кой ред следва да бъдат удовлетворени, но не и за това дали от представените от кредитора доказателства се установява, че те са възникнали, по който въпрос се е произнесъл синдикът като ги е включил в списъка на приети вземания в пълния им предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което и да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.

Възразилият кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от 86 212 767, 50 лв. и от 188 316, 77 лв. са такива, които са обезпечени с наложени запори върху имуществото на несъстоятелния длъжник „Е.” ООД, които запори са вписани по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/. В чл. 722, ал.

1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност вземания, обезпечени с вписан по реда на ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, се удовлетворяват предпочитателно с първа по ред специална привилегия от получената сума при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един кредитор е обезпечено и като такова попада в приложното поле на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително събиране съответно в проведено производство за обезпечаване на неговото събиране е наложен запор върху имущество на длъжника както и че този запор е вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/.

От съдържанието на приетите в настоящото производство четири постановления за налагане на обезпечителни мерки, които са приложени към молбата за предявяване на вземания, подадена от НАП на 28.02.2022 г., се установява, че пред публичен изпълнител срещу длъжника „Е.” ООД е образувано изпълнително дело за събиране на публични задължения, които са възникнали в тежест на това юридическо лице за заплащане на главница в размер на 57 712 053, 93 лв. и за заплащане на лихва за забава в размер на 17 485 795, 29 лв. Това дело е и.д. № *********/2020 г. От посочените постановления е видно и че в хода на това изпълнително дело за обезпечаване на публичните вземания, за събиране на които то е образувано, са наложени запор върху вземания на длъжника за получаване на парични средства по банкови сметки, както и за получаване на вложени вещи в трезори към 3 банки, запор върху лек автомобил, запор върху дружествени дялове и поименни налични акции, както и запор върху търговски марки. От фактите, описани в представените от кредитора НАП постановления обаче не може да се направи никакъв извод за това какъв е вида на публичните задължения, които се обезпечават с наложените запори, както и какво е основанието, от което те са възникнали. Това прави невъзможно за съда да заключи, че обезпечените с наложените запори вземания са същите тези публични вземания, които са предявени в производството по несъстоятелност на „Е.” ООД и са включени от синдика в списъка на приети вземания като такива на НАП. Към молбата за предявяване на вземания, подадена от НАП, както и към депозираното от този кредитор възражение не са представени каквито и да било други документи, от които да е видно кои са публичните вземания, които са предмет на принудително събиране по и.д. № *********/2020 г. и които са обезпечени с наложените от публичния изпълнител запори върху имуществени права на длъжника, включително не е представен документ, въз основа на който е образувано това изпълнително производство.

След като в производството не са представени доказателства, от които да се установява, че наложените в хода на и.д. № *********/2020 г. запори обезпечават изпълнението точно на публичните вземания, които са предявени от НАП в откритото по отношение на „Е.” ООД производство по несъстоятелност с молба от 28.02.2022 г., то не може да се направи извод, че последните са обезпечени със запор върху имущество на длъжника, който е вписан в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Това е достатъчно основание да се заключи, че те трябва да бъдат включени в списъка на приети вземания, като такива, които не се ползват със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочил синдика в изготвения от него списък на приети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, без да е необходимо да се отговаря на въпроса каква е целта на уредената с чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ привилегия на вземанията, обезпечени с вписан запор по ЗОЗ и дава ли тя право на предпочитателно удовлетворяване в откритото производство по несъстоятелност.

Към молбата на НАП, подадена на 19.04.2022 г., с която в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Е.” ООД се предявяват допълнителни публични държавни вземания към длъжника, са приложени постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител от 06.02.2022 г. и постановление за продължаване на действието на така наложените предварителни обезпечителни мерки. От съдържанието на тези документи е видно, че от публичен изпълнител са наложени запор върху вземания на „Е.” ООД за получаване на парични средства по банкови сметки, както и за получаване на вложени вещи в трезори към 3 банки, както и запор върху един лек автомобил, собственост на това дружество, за обезпечаване събирането на публичните задължения „Е.” ООД, чиято дължимост е установена с данъчно-ревизионен акт

№ Р-22222520000608-091-001/ 14.02.2022 г. Доколкото публичните задължения на „Е.” ООД, които са установени в хода на проведено ревизионно производство, приключило с издаване на описания ревизионен акт, са част от вземанията, предявени за събиране в производството по несъстоятелност от НАП с молбата от 19.04.2022 г., то трябва да се приеме, че по делото е доказано, че е налице наложен запор върху имущество на длъжника, който обезпечава част от публичните вземания, които са включени от синдика в изготвения от него допълнителен списък на приети вземания, които са тези установени с ревизионен акт № Р-22222520000608-091-001/ 14.02.2022 г. и са в общ размер от 188 942, 26 лв. От представеното удостоверение от ЦРОЗ се установява и това, че този запор е вписан в ЦРОЗ на 07.02.2020 г. Ето защо и за да се произнесе по въпроса в кой ред подлежат на удовлетворяване тези вземания съдът трябва да отговори на въпроса дали вписан по ЗОЗ запор върху имущество на длъжника, наложен за обезпечаване изпълнението на възникнали в негова тежест публични задължения, дава право на предпочитателно удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в откритото производство по несъстоятелност.

В чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията и съдебната практика обаче се възприема становище за необходимостта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е произнесъл и ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 1585/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о.