Решение № 260615 от 23.12.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.

София, 23.12.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 908 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „Е.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника „Е.” ООД, тъй като има вземания към него, които са възникнали от търговски сделки, представляващи сключени два договора за заем от 22.08.2007 г. и от 10.09.2007 г. Посочва, че по силата на договора за заем, сключен на 22.08.2007 г., предоставил на ответника за временно ползване сума в размер на 400 000 лв., срещу поемане на задължение от последния да я върне в срок до 31.12.2009 г., както и да заплаща месечна възнаградителна лихва в размер на 8 % годишно. Твърди, че след сключване на този договор с няколко анекса страните са изменили срока, до който заемателят следва да изпълни задължението си за връщане на предоставената в заем сума, като с последния сключен анекс от 19.12.2019 г. е уговорено това да стане чрез единична вноска в срок до 31.12.2020 г. Заявява, че страните по заемния договор са уговорили, че заемателят се задължава да заплаща на заемодателя уговорената възнаградителна лихва в срок до последния ден на съответния месец, за който тя е дължима. Ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си да заплати на молителя начислената възнаградителна лихва за месец януари 2020 г., която е в размер на 1 833, 33 лв. и е с падеж на 31.01.2020 г., както и начислената възнаградителна лихва за месец февруари 2020 г., която е в размер на 1 833, 33 лв. и е с падеж на 28.02.2020 г. С оглед на този факт за заемодателя е възникнало правото да прекрати едностранно сключения между страните договор за заем от 22.08.2007 г., което е уговорено с т. 3 от анекс от 22.01.2008 г. към този договор. Това право е упражнено със съставена от молителя покана, получена от ответника на 08.05.2020 г., с което последният е поканен и да върне предоставената му в заем сума от 400 000 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение до момента на сезиране на съда.

Молителят твърди, че по силата на договора за заем, сключен на 10.09.2007 г., предоставил на ответника за временно ползване сума в размер на 600 000 лв., срещу поемане на задължение от последния да я върне в срок до 31.12.2009 г., както и да заплаща месечна възнаградителна лихва.

Заявява, че след сключване на този договор с няколко анекса страните са изменили срока, до който заемателят следва да изпълни задължението си за връщане на предоставената в заем сума, като с последния сключен анекс от 19.12.2019 г. е уговорено това да стане чрез единична вноска в срок до 31.12.2020 г. Посочва, че страните по заемния договор са уговорили, че заемателят се задължава да заплаща на заемодателя уговорената възнаградителна лихва в срок до последния ден на съответния месец, за който тя е дължима. Ответникът не е изпълнил на падежа задълженията си да заплати на молителя начислената възнаградителна лихва за месец януари 2020 г., която е в размер на 2 750 лв. и е с падеж на 31.01.2020 г., както и начислената възнаградителна лихва за месец февруари 2020 г., която е в размер на 2 750 лв. и е с падеж на 28.02.2020 г. С оглед на този факт за заемодателя е възникнало правото да прекрати едностранно сключения между страните договор за заем от 10.09.2007 г., което е уговорено с т.

3 от анекс от 22.01.2008 г. към този договор. Това право е упражнено със съставена от молителя покана, получена от ответника на 08.05.2020 г., с което последният е поканен и да върне предоставената му в заем сума от 600 000 лв. Ответникът не е изпълнил това свое задължение до момента на сезиране на съда.

Молителят заявява, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите, като затрудненията му не са временни, а представляват трайно състояние. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ. Предвид изложеното, иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор

- „П.и.б.“ АД, твърди, че е кредитор на ответника

„Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговска сделка – договор за банков кредит, сключен на 18.05.2012 г. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът не е заплатил следните възникнали в негова тежест и изискуеми парични задължения по този договор: - задължение за заплащане на сума в размер на 142 178, 79 лв., представляваща дължими месечни вноски от главницата по кредита, които са с падежи 20.03.2020 г., 20.04.2020 г. и 20.05.2020 г.; - задължение за заплащане на сума в размер на 1 425 631, 46 лв., представляваща предсрочно изискуемо остатък от главницата по кредита; - задължение за заплащане на сума в размер на 21 071, 91 лв., представляваща неплатена възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.03.2020 г. до 10.06.2020 г.; - задължение за заплащане на сума в размер на 27 872, 18 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата, дължима за периода от 11.06.2020 г. до 13.08.2020 г., - задължение за заплащане на сума в размер на 7 839, 05 лв., представляваща дължима комисионна за управление на кредита за 2020 г.; задължение за заплащане на сума в размер на 1 057, 60 лв., представляваща дължими разноски, свързани с пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. Кредиторът заявява, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор

- „Д.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника

„Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговски сделки. Те са в размер на 305 541, 24 лв. и са възникнали на основание сключени с ответника договор за наем на недвижим имот от 28.07.2013 г., договор за наем на игрално съоръжение за експлоатация от 17.10.2016 г., договор за техническа организация и управление на процеса по поддръжка и излъчване на живо на тиражите на игра „5 от 11“ от 01.03.2017 г., договор за предоставяне на достъп до система за виртуални игри и събития от 22.03.2016 г., договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г., договор за изработка, тестване и инсталиране на софтуер от 29.07.2019 г. Кредиторът посочва, че „Е.” ООД не притежава активи, с които да може да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите. Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Присъединеният кредитор

- „А.С.Т.С.“ ООД, твърди, че е кредитор на ответника

„Е.” ООД, тъй като има вземания към него, произтичащи от търговски сделки. Те са в размер на 14 800, 60 лв. и са възникнали на основание сключени с ответника договор за цялостно подпомагане на организацията и провеждането на хазартни игри от 19.11.2010 г. и договор за осигуряване на информационен център от 01.03.2017 г..

Ето защо счита, че това дружество е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ, както и се намира в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Поради изложеното присъединеният кредитор иска от съда да обяви неплатежоспособността на „Е.” ООД и да открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество на това основание. Моли съдът ако счете, че ответникът не е неплатежоспособен търговец, да открие производство по несъстоятелност по отношение на него на основание свръхзадълженост.

Ответникът по молбата по чл.

625 ТЗ - „Е.” ООД, не я оспорва. Твърди, че е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага извода, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.

Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

С оглед на горното на първо място съдът трябва да отговори на въпроса дали молителят „Е.“ ООД има качеството на кредитор на „Е.” ООД, притежаващ парично вземане срещу него, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, както и дали то е изискуемо.

От фактите, изложени от „Е.“ ООД в молбата по чл. 625 ТЗ, е видно, че той твърди, че има парични вземания към дружеството „Е.” ООД за получаване на сума в размер на 400 000 лв., представляваща такава, дадена по договор за паричен заем, сключен на 22.08.2007 г., която подлежи на връщане поради развалянето на този договор, както и за получаване на сума в размер на 600 000 лв., представляваща такава, дадена по договор за паричен заем, сключен на 10.09.2007 г., която също подлежи на връщане поради развалянето на този договор. Това означава, че сочените вземания се твърди да са възникнали при фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Те са такива, които не са възникнали от сочените от молителя търговски сделки, сключени с длъжника – заемните сделки не са правопораждащ ги факт, но фактите, от които тези вземания произтичат, са свързани с неизпълнението и произтичащото от това разваляне на двата договора за заем, които се сочи да представляват по своя характер търговски сделки и следователно се отнасят от тези сделки.