Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8784 от 30.07.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1291/2022
Вид
Решение № 8784
Подписан
30.07.2022
Състав
Кирил Стайков Петров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 210 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.228 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55-59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 8784 гр. София, 30.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110101291 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. СЛ. АЛ. против АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД.

В исковата молба се излагат твърдения, че по ч. гр. д. № 23565/2014 г. по описа на СРС бил издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на ответника. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС. Изпълнителното производство било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 11.02.2017 г.

Давностният срок на вземанията бил изтекъл на 11.02.2020 г. На взискателя била преведена по изпълнителния лист сума в размер на 840 лв., а за такси заплатени на ЧСИ били удържани 160 лв. Счита, че взискателят се е обогатил за сметка на длъжника с платените от него такси по изпълнителното производство.

Ищецът моли да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 625.43 лв. – главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. – остатък от законна лихва върху главицата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането /виж уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г. – л. 24 /, за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.01.2015 г. от СРС. Ищецът моли и да се осъди ответникът да му заплати сумата от 840 лв.

– получена от ответника без основание сума по прекратено изпълнително дело № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и да се осъди ответникът да му заплати сумата от 160 лв. – платени такси по изпълнителното производство /такси и разноски към ЧСИ и такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ/, с които се твърди, че взискателят се е обогатил за сметка на длъжника / виж уточнителна молба с вх. № от 29.03.2022 г. – л. 24 /, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 12.01.2022 г. до окончателното изплащане. Моли исковете да се уважат.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва се претенциите като недопустими и неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правна квалификация на предявените искове – чл. 439 ГПК, чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД;

Разпоредбите относно неоснователното обогатяване- чл. 55-59 от ЗЗД визират необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е получено без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, а извън тези случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обогатяването. Доколкото твърденията на ищеца са, че част от платената сума е преведена на взискателя от ЧСИ, а останалата част за такси е усвоена от ЧСИ, то в случая се претендират две отделни вземания, на две отделни основания – чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.

Относно иска за платена сума на взискателя – са изложени твърдения, че изпълнителното производство е прекратено, след което е събрана принудително сумата.

Искът е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, доколкото се твърди, че сумите са събрани без основание, чрез принудителни действия по едно прекратено изпълнително производство. Освен това искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/.

Относно таксите и разходите в изпълнителното производство - платеното от ищеца в рамките на изпълнителното производство е довело до обогатяването на ответника, който си е спестил разходите за такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство. При установяване на фактическия състав на претенцията ответникът дължи връщане на сумата, защото се е обогатил, като си е спестил тези разходи, които следва да се съберат от него, поради прекратяването на изпълнителното производство и извършено незаконосъобразно принудително изпълнение. Тъй като в ГПК обаче не е предвидена изрична възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му ги заплати, то следва да се приеме, че единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е чрез предявяване на претенция по реда на чл. 59 ЗЗД по общия исков ред. Изложени са твърдения в исковата молба, че взискателят се е обогатил за сметка на длъжника с платените от него такси по изпълнителното производство, поради което и искът е с правна квалификация чл. 59 ЗЗД – виж решение от 10.03.2022 г. по в. гр. д. № 6578/2021 г. по описа на СГС.

По иска по чл. 439 ГПК:

По допустимостта:

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение №410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. №3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г. о.

За ищеца съществува безспорен интерес да установи, че не дължи единствено 2 претендираната /непогасена/ сума по изпълнително дело № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ. От удостоверение за размера на дълга на л. 15 от делото се установява, че въпреки частичните плащания, то е налице дължима главница в размер на 625.43 лв. и дължима законна лихва в размер на 492.12 лв. към датата на издаване на удостоверението – 25.01.2022 г., поради което предявените отрицателни установителни претенции за сумите 625.43 лв. – главница по договор за кредит от 04.02.2010 г. и 73.90 лв. – остатък от законна лихва върху главицата за периода от 30.04.2014 г. до изплащане на вземането, са допустими и подлежат на разглеждане по същество:

С определение от 17.05.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 23565/2014 г в полза на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ООД срещу Г. СЛ. АЛ., че е образувано въз основа на процесния изпълнителния лист изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег.№ 838 в КЧСИ, район на действие СГС, както и, че на взискателя е разпределена и изплатена сума в размер на 840 лв., както и, че от ЧСИ са удържани 160 лв. за такси по изпълнителното производство.

От справка в ТР към АВ се установява, че Агенция за събиране на вземания” ООД е с правоприемник „Агенция за събиране на вземания” АД /който понастощем е с правна форма „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/.

Установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 23565/2014 по описа на СРС е образувано изп. д. № 20158380401028 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с молба на взискателя, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение и решение № 451/29.03.2016 г., по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 28.02.2016 г., гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Не е спорно между страните и, че погасителна давност е прекъсната и на 11.02.2015 г. с налагането на запор на сметките на длъжника в няколко банки – виж исковата молба.

Запорните съобщения са изпратени на 11.02.2015 г. и са получени от съответните банки м.02.2015 г. – л. 41-43 от делото.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС/. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение 3

№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл и практиката на СГС – напр. решение по в. гр. д.

№ 10383 по описа за 2020 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 1625 по описа за 2020 година, решение по в. гр. д. №3543 по описа на СГС за 2021 г., решение по в. гр. д. № 3173 по описа за 2021 г. и др.

Ето защо и погасителната давност относно всички вземания въз основа на процесния изпълнителен лист е петгодишна.

С оглед твърденията в исковата молба, че след м.02.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия и изпълнителното производство е прекратено по реда на чл. 433, ал.

1, т .8 ГПК, считано от 11.02.2017 г., следва да се разгледа въпросът от кога е започнала да тече погасителната давност или от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Когато се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт.

Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците - решение № 252/17.02.2020г. по гр. д. №1609/2019г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д.