Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 02.11.2020, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 168/2020
Вид
Решение № 32
Подписан
02.11.2020
В сила
10.05.2021
Състав
Динко Минчев Динков

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.413,ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

Номер 3202.11.2020 г.Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Г.Т.

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Динко М. Динков

Секретар:Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20203220200168 по описа за 2020 година Съдебното производство е по жалба от "Е" АД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „С.В.” № 30, представлявано от прокуриста М.К.С. с процесуален представител адв. Б. П. К. с адрес за призоваване гр. Д., бул „25- с.“ №37, вх.Г, ет.1 срещу наказателно постановление № 08-001886/286 от 4.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Д. за за налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв.

Жалбата е по реда на чл.59,ал.І ЗАНН. Твърди се, че липсва извършено нарушение на разпоредбата на чл.13,ал.2 от Наредба №РД- 07-2/16.12.2009г.

Алтернативно се пледира за намаляване паричния размер на наложената санкция.

Въззиваемата страна оспорва жалбата.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: В протокол за извършена проверка от 29.05.20202г., за периода от 6.04.2020г. до 29.05.20202г, след настъпила трудова злополука с работник на дружеството, е констатирано, че от представения от настоящия жалбоподател протокол №7, съхраняван в трудовото досие на пострадалия при инцидента работник, работодателят не е провел обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни 1 условия на труд на Д.С.З., на длъжност „шофьор на товарен автомобил над 12 тона“. Протоколът е съставен в присъствието на представител на търговското дружество.

На основание извършената проверка на 8.06.2020г. срещу търговския представител на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушаване на разпоредбата на чл.13,ал.2 от Наредба №РД- 07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Актът съдържа законовите реквизити по ЗАНН, посочени са законовите разпредби, които са нарушени, съставен от лице е притежаващо правомощията по чл.416, ал.І от КТ. В последствие е издадено атакуваното с жалбата наказателно постановление, което съдържа констатираната в акта фактическа обстановка. За извършено нарушение на посочената разпоредба от цитираната наредба е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на осн. чл.413,ал.2 от КТ.

В съдебно заседание разпитаните свидетели потвърждават констатираното в акта нарушение.

При съставянето на акта и издаването на наказателното постановлнеие не са допуснати съществени процесуални нарушения, доказателствата по делото насочват към съставомерност на административното нарушение, поради което съдът приема, че нарушението е установено по безспорен начин.

Видно от приложения по делото протокол №7, във втората му част за периода от 13.03.2020г.-13.04.2020г., липсва отбелязано проведено обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на пострадалия при трудовото злополука работник

Неизпълнението на това задължение на работодателя е нарушение на разпоредбата на чл.13,ал.2 от Наредба №РД- 07-2/16.12.2009г. във вр. с чл.413,ал.І от КТ, което подлежи на санкцията, предвидена в разпоредбата на алинея втора от същата разпоредба. Поради това е неоснователно възражението в жалбата, че не е извършено административно нарушение на посочените разпоредби.

2

В случая е извършено формално нарушение, поради което съдът намира, че с деянието , в случая бездействие, е осъществен административно-наказателния състав на чл.413,ал.2 от КТ. В тази разпоредба за токова нарушение е предвидена имуществена санкция от 1 500 лв. до 15 000лв.

Наложената санкция е над минималния размер, като наказващия орган не е посочил никакви мотиви, съответно не е обосновал размера на наложената санкция от 3 000 лв.

Съгласно чл.27,ал.ІІ от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

При определяне на наказанието наказващият орган е длъжен да прецени всички тези обстоятелства, които имат значение за превантивната и възпиращата функция на наказанието. Като не е преценил тези обстоятелства и при липсата на каквито и да било мотиви за определяне на паричния размер на санкцията от 3 000 лв., наказващият орган лишава въззивната инстанция от възможността за преценка на справедливостта на наложеното наказание.

Поради това и при не ангажирането на утежняващи административно-наказателната отговорност доказателства, наказателното постановление относно паричния размер на наложената санкция е необосновано и следва да се измени, като вместо него се наложи административно наказание “имуществена санкция ” в минималния размер от 1 500 лв.

И двете страни претендират сторените разноски по делото: жалбоподателят в размер на сумата от 384 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, въззиваемата страна -юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.27е от наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед изхода на спора и предвид разпоредбите на чл.63,ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 и чл.144 от АПК следва на жалбоподателя да бъдат присъдени половината от сторените разноски в размер на сумата от 192, 00 лв., 3 съответно на въззиваемата страна следва да се присъди половината от максималния размер от 120 лв. на предвиденото в разпоредбата на чл.27е от наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение, в случая 60, 00 лв.

Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът :

РЕШИ:

Изменя наказателно постановление № 08-001886/286 от 4.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Д., с което на "Е" АД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „С.В.” № 30, представлявано от прокуриста М.К.С., е наложено на административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., като намалява размера на наложеното наказание “имуществена санкция” до размера на 1 500 лв.

Осъжда Дирекция “Инспекция по труда” гр. Д. да заплати на "Е" АД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „С.В.” № 30, представлявано от прокуриста М.К.С. сумата от 192, 00 лв. сторени разноски по делото.

Осъжда "Е" АД със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „С.В.” № 30, представлявано от прокуриста М.К.С. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Д. сумата от 60, 00 лв. сторени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4