Решение № 267 от 17.11.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 390/2025
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 17.11.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Други актове по делото
- Решение № 209 от 31.08.2025 · МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Определение № 55 от 26.01.2026 · МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. Тетевен, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100390 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по инициатива на ищцовата страна по делото „П. КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, ***, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощника си юрк. Г. Стойчева - Кръстева, с постъпила молба с вх. № 6867/16.09.2025 г., с която е направено искане за допълване на диспозитива на постановеното по делото Решение № 209/31.08.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта на „съдебна компенсация за сумата от 3202.94 лева, която сума е била присъдена на М. П. В. по предявения иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, по гр. дело N9 69/2025 г. по описа на PC - Тетевен и която сума следва да бъде отнесена към погашение на отпусната главница /5000.00 лева/ по Договор за потребителски кредит № 40010624217 от 08.07.2022 г.“ На следващо място страната молител желае съда да измени постановеното решение, в частта с присъдените ни разноски-сумата от 39.98 лева, представляваща разноски в исковото производство пред PC - Тетевен, както и в заповедното ч.гр. дело № 145/2025 г. по описа на PC - Тетевен, съразмерно на уважената част от исковете. Моли, съда да определи разноски не само на база на присъденото, но и на прихванатото.
Насрещната страна – М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, чрез адв. И., изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане.
В случая, съдът намира, че с оглед доводите на страните не е необходимо призоваването им в открито съдебно заседание, арг. чл. 250, ал. 2 от ГПК.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
Съдебният състав е бил сезиран с Искова молба, предявена от „П. КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, ***, бл. 53Е, вх.
В, чрез пълномощника си юрк. Г. Стойчева - Кръстева, срещу М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10, с цена на установителен иск: 5765.13 лева и цена на осъдителен иск 1909.45 лева.
С Решение от № 209 от 31.08.2025 г. по гр. д. № 390/2025 г., по описа на РС – Тетевен, съдът е признал за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца П.
1
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, ***, бл.
53Е, вх. В, съществува вземане срещу ответника М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10 в размер на сумите, както следва: главница в размер на 495.13 лв., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2025 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 80/13.02.2025 г. по ч. гр. д. № 145/2025 г. на РС Тетевен, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, като е отхвърлил предявения установителен иск с за разликата над уважения размер от 495.13 лева до пълния предявен размер от 5765.13 лева като неоснователен.
На следващо място е отхвърлил предявеният осъдителен иск от П. КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище: гр. София, ***, бл. 53Е, вх.
В, срещу М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10, с който се иска последната да бъде осъдена на основание чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК да заплати на ищцовото дружество: Неплатеното възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1678.88 лева, дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; Лихва за забава: 177.01 лева, дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г. и Законна лихва: 53.56 лева, дължима от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда 30.01.2025 г. до изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото съдебният състав е осъдил М. П. В., ЕГН ********** от гр.
Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10 да заплати в полза на ищеца „П. КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, ***, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 39.98 лева, представляваща разноски в исковото производство пред РС Тетевен, както и в заповедното ч.гр. дело № 145/2025 г. по описа на РС – Тетевен, съразмерно на уважената част от исковете.
Разгледано по същество – искането е основателно.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да иска допълване на решението, респ. определението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. На допълване подлежи само диспозитивът, в който е обективирана волята на съда, но не и аргументацията на решаващия състав, изложена в мотивите на съдебния акт. С оглед на това в производството по чл. 250 от ГПК не може да се иска пререшаване на спора по същество, независимо дали изводът на съда е правилен или не, нито да се поставят нови искания.
Съдът е сезиран с искова молба, с която ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че М. П. В., ЕГН ********** дължи на „П. КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както следва: 5765.13 лева (пет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и 0.13 ст.), от които: Главница в размер на 3723.07 лева (три хиляди седемстотин двадесет и три лева и 0.07 ст.); Неплатеното договорно възнаграждение в размер на 1345.89 лева (хиляда триста четиридесет и пет лева и 0.89 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); Лихва за забава в размер на 534.44 лева (петстотин тридесет и четири лева и 0.44 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва в размер на 53.56 лева (петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. На следващо място е предявен осъдителен иск, с който се моли съда да осъди М. П. В., ЕГН ********** да заплати на „П. КРЕДИТ България“ ЕООД суми, както следва: Неплатеното възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 1678.88 лева (хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 0.88 ст.), дължимо за периода от 15.10.2023 г. до 05.11.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); Лихва за забава:
177.01 лева (сто седемдесет и седем лева и 0.01 ст.), дължима от 16.03.2023 г., дата на 2 изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост) и Законна лихва: 53.56 лева (петдесет и три лева и 0.56 ст.), дължима от 05.11.2024 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 29.01.2025 г. Претендираме и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда (30.01.2025 г.) до изплащане на вземането.
В същата тази Искова молба ищцовото дружество е признало отрицателният за него факт, че ответницата В. е заплатила на дружеството по процесния кредит сумата от 4504.87 лева от отпуснатият кредит, с главница в размер на 5000 лева. признанието на отрицателен факт в производството, обвързва страната с признанието й и последното може да бъде признато за безспорно между страните.
В мотивите на Решение от № 209 от 31.08.2025 г. по гр. д. № 390/2025 г., по описа на РС – Тетевен, съдът е изложил в мотивите си, че с оглед на изложеното, в обстоятелствената част на решение, неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр. В този случай и с оглед на факта, че ищцовото дружество сочи, че потребителя е сторил погашение по кредита, в размер на 4504.87 лева, която сума, с оглед констатираната нищожност, тази сума следва да се отнесе към погашение на дължимата главница по договора от 5000.00 лева, предвид което съдът е уважил частично иска за сумата от 495.13 лева, като за разликата е отхвърлил претенцията.
За пълнота на изложението съденият състав намира за необходимо да отбележи, че е сезиран по повод депозирана Искова молба предявена от „П. КРЕДИТ България“ ЕООД, с ясно заявено искане, очертано в петитума на Исковата молба. Според принципа на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. Според това правило, съдът не правораздава по своя инициатива.
Той трябва да бъде сезиран от заинтересованата страна с искане за защита на накърнено или застрашено субективно право. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. С оглед изложеното съдът дължи произнасяне по спорното материално право, въведено като предмет на делото с основанието и петитума на исковата молба. В тази връзка искането очертано в исковата молба е свързано с иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същата правна квалификация е дадена и доклада по делото, обективиран в Определение № 450 от 21.05.2025 г., приет за окончателен, без възражения от страните в производството. Съдебният състав е уважил исковата претенция на ищцовото дружество, до размер на признатата нищожност на кредита, нещо което съдебният състав е длъжен служебно да следи в отношенията между страните, когато едната има качеството на потребител – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК. Никъде обаче в исковата молба не е правено искането за извършване на прихващане – съдебна компенсация, със сумите по гр. дело 69/2025 г. по описа на РС – Тетевен.
Последното е направено като възражение в отговора на исковата молба, по което възражение съдът се е произнесъл, в насока, че съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Съгласно чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗЗД може да се направи прихващане с неликвидно вземане, при условие че предявеното пред съд вземане - това на ищеца, бъде уважено. В този случай по силата на съдебното решение настъпва и материалноправният ефект на компенсацията, защото вземането става ликвидно по силата на това решение. В Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, е посочено, че е необходимо вземането на прихващащия (активното 3 вземане) да е изискуемо. Задължението на прихващащия (пасивното вземане) може да не е изискуемо. Достатъчно е да е изпълняемо. В случая в тежест на ответника е да установи наличие на свои вземания срещу ищеца по делото, както и да ги установи по основание и по размер.
От изложените в настоящия съдебен акт мотиви се установи, че кредитополучателя дължи чистата сума по кредита – главница в размер на 5000.00 лева. Същата е внесла сумата от 4504.87 лева, като от своя страна има присъдено вземане, срещу дружеството кредитор от 3202.94 лв. Ето защо съдът приема, че въз основа на така приетото ответникът има едновременно качество на длъжник и кредитор на ищеца, който има качество на кредитор, чието вземане страните в настоящата процесуална връзка са определили да е от 3202.94 лв., която сума е присъдена на М. П. В. по предявен иск по реда на чл. 55 от ЗЗД, по гр. дело № 69/2025 г. по описа на РС – Тетевен и която сума следва да бъде отнесена към погашение на отпусната главница по Договор за потребителски кредит № 40010624217 от 08.07.2022 г.
Поради това съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 103-104 ЗЗДнасрещни ликвидни вземания, които могат да се компенсират и направеното от ответника своевременно възражение за прихващане се явява доказано, поради което основателно и в резултат на надлежното му упражняване, претенцията на ищеца, чийто размер съдът приема да е в размер на уговорения между страните остатък от 3202.94 лв. следва да се счита погасено чрез осъществената съдебна компенсация и сумата се отнесе към погашение на единствената дължима сума по договора за кредит, а именно отпусната главница в размер на 5000.00 лева.
Разпечатката съдържа 34 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/984287d7-d3b9-48a5-94c7-1304664aff74