Решение № 18645 от 05.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7451/2026
- Вид
- Решение № 18645
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 36898 от 23.03.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 37385 от 23.03.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Определение № 16989 от 05.05.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
- Разпореждане № 127888 от 22.10.2026 · ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 18645 гр. София, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20261110107451 по описа за 2026 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от А. Н. Ч. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД обективно съединени искове, както следва: 1/иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 202211100833500059 поради противоречие със закона; 2/ иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 639,11 евро, представляваща платена сума по договор за потребителски кредит № 202211100833500059, без правно основание, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност са предявени искове, както следва: за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 1 и на чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит № 20221110083350005, тъй като накърняват добрите нрави.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.11.2022 г. сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 202211100833500059 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Поддържа, че по силата на сключения договор ответникът й предоставил потребителски кредит под формата на заем в размер на 3200,00 лева, а тя се задължила да го върне в срок до 11.06.2024 г., на вноски съгласно погасителен план по чл.11, ал.2 от договора, ведно с уговорена лихва и други разходи по кредита. Съгласно чл.11, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 1
41.16 % от главницата по кредита, а съгласно чл.11 ал.4 от договора, годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.89 % от заетата сума. Така, съгласно чл.11, ал.5 от договора общата сума, дължима от кредитополучателя възлиза на 4408,00 лв. Ищцата сочи още, че съгласно чл.4, ал.3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 4408,00 лева, със срок на валидност до 12.06.2024 г. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, в случай, че не представи гореописаната гаранция, дължи на дружеството неустойка в размер на 4104,00 лв. Ищцата твърди, че внесла сумата от 2275,24 евро от дължимата сума, но не разполага с платежни и не може да се снабди с такива. Според ищцата, процесният договор за потребителски кредит № 202211100833500059 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самия ГПР е неправилен и заблуждаващ. В тази насока се позовава на съдебна практика. Излагат се и доводи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал.
1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както е и в настоящия случай. На следващо място се поддържа, че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа се още, че съгласно чл. 11, т. 20 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа ясно и недвусмислено лихвения процент по кредита, включително дневния лихвен процент, като това изискване има за цел да осигури на потребителя възможност да прецени реалната икономическа тежест на задължението си и да сравни различни кредитни оферти. В процесния договор обаче липсва посочване на конкретен лихвен процент на ден, като е посочено единствено, че лихвата се изчислява на база „1/360“. По отношение на предявените в условията на евентуалност искови претенции се излагат доводи, че изискването за предоставяне на обезпечение чрез банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция в размер на цялата дължима сума по договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите функции. Включена по този начин към погасителните
2 вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Предходното обуславя извод, че клаузата за дължимостта в чл. 6 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
По отношение на договорената между страните лихва се изразява становище, че при размер на 41.16% годишно, същата надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. По отношение на предявения осъдителен иск ищцата се позовава на разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че в случая чистата стойност на кредита възлиза на 3200.00 лв./ 1636.13 евро, като към датата на подаване на исковата молба в съда е заплатила сума в размер на 2275.24 евро. С оглед предходното, че при условие, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, то ищцата е надплатила 639.11 евро, а съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по производството разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава се, че на 10.11.2022 г. между страните е сключен договор за кредит № 202211100833500059, по силата на който на кредитополучателят е предоставен заем в размер на 3 200.00 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за недействителност на договора, както и относно получаване на сумата в размер на 2 275.24 евро. Сочи се, че в Директива 2008/48, която се транспонира в българския правен ред посредством ЗПК, изрично е посочено, че „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит...” (чл. 19, пар. 2 Директива 2008/48 ЕО). Поддържа се, че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 – ЗПК, според които договорът за кредит следва да съдържа годишен процент на разходите по кредита и общата сума, която се дължи от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва се като неоснователно твърдението на ищеца, че сумата в размер на 639.11 евро е надплатена като дължима без основание. В тази насока се поддържа, че задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение не е обезпечено по никакъв друг начин и съгласно чл. 6 от процесния договор за кредит вследствие непредоставянето на гаранция в срок кредитополучателят дължи неустойка, което прави осъдителния иск на насрещната страна неоснователен. Поддържа се още, че предвидената в чл. 6 от договора 3 неустойка не е включена в ГПР по кредита и не следва да бъде включена в същия, на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, като в този смисъл и приложеното към отговора Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. по описа на ВАС. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
С определение, обективирано в протокол от проведено на 29.09.2026 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на предявения осъдителен иск чрез неговото намаляване, като вместо за сумата от 639,11 евро, представляваща платена сума по договор за потребителски кредит № 202211100833500059, без правно основание, същият да се счита предявен за сумата от 25,56 евро.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С проекта за доклад, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание без възражение от страните, съдът е обявил като безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесния договор за потребителски кредит от 10.11.2022 г., както и че кредиторът е изпълнил задължението си по него за предоставяне на уговорената сума от 3200 лева.
Предходното се установяват и от приложения по делото договор за потребителски кредит № 202211100833500059 от 10.11.2022 г.
По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 3200,00 лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя в срок до 11.06.2024 г. съгласно погасителен план, обективиран в чл.11, ал.2 от договора. Видно от погасителния план, между страните били уговорени 19 погасителни вноски, всяка от които в размер на 232,00 лева, включваща главница и лихва, ГПР в размер на 49,89 %, а процентът на фиксираната годишна лихва – 41,16 %.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от този договор в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 4104,00 лева.
По делото са представени и приложимите ОУ към процесния договор за кредит.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че ако при изчисляване на ГПР се вземат предвид размерът на начислените суми по договора /усвоената сума, възнаградителна лихва и неустойка/, както и срока на договора, то ГПР възлиза на 1764,60 процента. Вещото лице е посочило още, че с внесената от ищцата сума в размер на 3250,00 лева е погасена главница по договора в размер на 3200,00 лева и 50,00 лева възнаградителна лихва.
4
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, ЗЗД:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, попада в обхвата на чл.9, ал.1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат защитата по ЗПК и разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9822ea23-4c0f-4349-a9ed-66931b27e34e