Решение № 2974 от 07.08.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1612/2025
- Вид
- Решение № 2974
- Подписан
- 07.08.2025
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Насуф Исмал
Други актове по делото
- Определение № 12144 от 10.09.2025 · Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 122, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 132 и сл. · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2974 гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110101612 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от С. К.
Т., действаща в лично качество и като майка и законен представител на децата А. С. К. и К.
С. К., срещу С. В. К., с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 150 от СК за постановяване на съдебно решение, с което да се измени Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав, в частта, досежно определената издръжка, а именно:
- за осъждане на бащата да заплаща месечна парична издръжка в полза на децата, чрез тяхната майка, в размер на по 500.00 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /07.02.2025 г./, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, както и Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС – Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, в частта, за определения режим на лични отношения, а именно:
- да се определи режим на лични отношения между бащата и децата, който да включва всяка първа събота от месеца, за времето от 9 до 17 часа.
В исковата молба се твърди, че децата са родени на 03.06.2010 г. по време на съвместното съжителство на семейна начала на родителите им – С. Т. и С. К.. Посочено е, че с Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14063/2018 г. на ВРС, родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, местоживеенето им също е определено при нея, определен е режим на лични отношения с бащата и последният е осъден да заплаща в тяхна полза месечна издръжка в размер на по 150 лв.
Посочено е, че с Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810/2020 г. на ВРС, издръжката била увеличена на по 200 лв. за всяко дете, която сума обаче ищците считат, че се явява крайно недостатъчна, предвид изминалия дълъг период от време от постановяване на решението и нарастващите нужди на децата.
С исковата молба се признава, че след множество уговорки и молби от страна на майката на децата към бащата, последният се съгласил да заплаща издръжка от по 300 лв. за всяко от тях, считано от 2024 г. Излага се, че ответникът не участва по никакъв друг начин в 1 живота на децата – нито финансово за закупуването на дрехи, консумативи и принадлежности, нито с присъствието си. В тази връзка се сочи, че по специални за децата поводи, като рождените им дни, именни дни и други, не получават нищо от баща си.
Отделно от това, е изложено, че децата вече се намират във възраст, обуславяща извършването на допълнителни разходи, свързани със социалния им живот – ходене на кино, на организирани екскурзии от училище, международни участия с танцовата трупа, част от която са, и др., поради което се претендира и увеличаване на издръжката, дължима в тяхна полза.
Твърди се тотална липса на изградена връзка на другия родител с децата, предвид незаинтересоваността му към тях и техния живот. В този смисъл ищците споделят, че никога не са оставали с преспиване при баща си в гр. К., освен веднъж преди две години за два дни.
Предвид това в исковата молба е релевирано искане за допълнително ограничаване на постановения РЛО.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за нейната допустимост, но по същество неоснователност.
Оспорва се изложената от насрещната страна фактическа обстановка. Ответникът сочи, че макар и разделени с майката на децата, същият не е преставал да ги издържа, да им купува дрехи и да се срещат, в който смисъл и изтъква, че считано от м.04.2024 г. сам решил да заплаща на децата издръжка от по 300 лв., противно на изложеното в исковата молба. В съответствие с това, отправя предложение за увеличаване на дължимата от него издръжка на по 350 лв., при съобразяване с доходите му и предвид липсата на специфични нужди на децата, предполагащи определянето на по-висок размер. Не се противопоставя на искането за изменение на режима на лични отношения с децата, като изтъква, че те са големи и сами могат да вземат решения дали и кога да се виждат с баща си.
Моли се за присъждане на разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищците чрез адв. И. В. поддържат исковата молба.
Ответникът чрез своя процесуален представител адв. М. К. поддържа отговора на исковата молба.
Контролиращата страна ДСП-гр. В. не се представлява. С молба от 25.06.2025 г. изразява становище по съществото на спора, като счита, че интересите на двете деца кореспондират с уважаване на молбата за увеличаване размера на издръжката, имайки предвид нормативно установения минимум. По отношение на конкретния размер предоставя на съда. Ако в хода на съдебното производство се докаже, че са налице основателни причини за ограничаване на постановения режим на личен контакт между бащата и децата, счита, че същият би могъл да се измени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от ангажираните писмени документи се установява по несъмнен начин, не се спори, че С. Т. и С. К. са родители на децата А. и К. К., родени на 03.06.2010 г. от съвместното им съпружеско съжителстване; че с Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС – Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, родителските права са поверени на майката, която полага непосредствени грижи за децата в гр. И., а на бащата е определен съответния режим на личен контакт с децата - първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 17 ч. и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; че с Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав, дължимата в полза на децата издръжка е изменена на по 200 лв. за всяко дете.
От изисканите справки за съдимост е видно, че С. К. и С. Т. не са осъждани.
От изисканите справки от Районна прокуратура – В. и ОДМВР-гр. В., е видно, че след извършена справка относно подадени жалби и сигнали срещу лицата С. К. Т. и С. В. К. е установено, че в регистрите на РП-Варна С. Т. е регистрирана единствено в качеството на жалбоподател, а относно С. К. – ВРП № 14986/2018 г., преписка, регистрирана на 13.11.2018 2 г. по повод жалба от С. Т. срещу С. К., с оглед престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. След извършена проверка, преписката е приключила на 10.01.2019 г. с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
От изисканата справка от Общинска администрация В. – Дирекция „Местни данъци и такси“, от която е видно, че след извършена проверка в информационния масив на Дирекция „Местни данъци“ е установено, че за лицето С. К. Т. няма данни за декларирано движимо и недвижимо имущество на територията на Община В. към 17.06.2025 г.
По делото е постъпило писмо от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – В., към което са приложени Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице на основание чл. 45, буква „а“ и „в“ от ПВ за лицето С. К. Т. изх. № 12495/2025 от 16.06.2025 г., Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице на основание чл. 45, буква „а“ и „в“ от ПВ за лицето С. В. К. изх. № 12496/2025 от 16.06.2025 г., Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 13.06.1925 г. до 13.06.2025 г. за лицето С. К. Т. и Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 13.06.1925 г. до 13.06.2025 г. за лицето С. В. К..
Видно е от изисканата справка от ТД на НАП – гр. В., че С. Т. не е страна по трудов договор. Същата е самоосигуряващо се лице към осигурител „А. Т.“ ЕООД. Последният период с данни за осигуряването е месец декември 2024 г.
Видно е от изисканата справка от ТД на НАП – гр. К., че С. К. за последните две години не е страна по трудови договори. Същият е самоосигуряващо се лице към осигурител „С.-К. Т.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е, видно от публичния Търговски регистър.
От постъпилата по делото справка от ОДМВР-гр. В. и гр. К., Сектор „Пътна полиция“ е видно, че С. Т. е собственик на едно ППС, а С. К. на две ППС.
От постъпилата справка от ТП на НОИ – гр. В. е видно, че С. Т. и С. К. не са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица, помощи от Държавното обществено осигуряване и пенсии за последните две календарни години.
От справката, изискана от БНБ, е видно, че С. Т. е титуляр на една разплащателна сметка, а С. К. на една разплащателна и една спестовна.
От изисканата справка от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В. е видно, че С. Т. и С. К. не са настанявани за лечение в психиатричните клиники на болничното заведение.
От извършените справки в Единната информационна система на съдилищата и в САС „Съдебно деловодство“ за това дали са водени дела по Закона за защита от домашно насилие срещу лицето С. К. се установява, че срещу последния няма водени дела по ЗЗДН.
По делото са ангажирани и множество касови бележки и фактури, удостоверяващи заплащането на цената на стоки и услуги.
По делото са представени и Информация за клиента по договор от 23.07.2024 г., клиент С. В. К., потребителски кредит *; Информация за клиента по договор от 20.02.2025 г., клиент С. В. К., потребителски кредит * и Извлечения от банкови преводи – 12 стр., от които е видно, че ответникът е страна по кредитни правоотношения и че извънсъдебно заплаща в полза на двете деца месечна издръжка в общ размер от 600.00 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете страни свидетели.
В показанията си свид. М. С. С. сочи, че живее на семейни начала със С. Т.. Общите деца на страните живеели в гр. И. в родната къща на С. Т.. Всеки ден на децата са давали по 10.00 лева за автобус, за да отидат на училище. И двете деца учили в гр. А.. И двете деца посещавали извънкласни занимания – играели в Танцов състав „А.“, а момчето тренирало и футбол. Разходите за футбола били между 60-70 лева месечно, а за танцовия състав – 45.00 лева на дете. Бащата извън присъдената издръжка не давал допълнителни средства на децата. Не е купувал подаръци, вкл. за рождените дни на децата, за Коледа, за първия учебен ден. Свид. С. работил в автосервиз. С. Т. работила като маникюрист. Общият им доход на месец бил около 3 000.00-4 000.00 лева. Свид. С. бил разведен и плащал издръжка в полза на биологичното си дете в размер на 300.00 лева всеки месец. Двете деца имали дерматологични проблеми и посещавали лекар, който им предписал процедури за лечение, 3 като една процедура на месец струвала около 1 000.00 лева общо за двете деца. Ответникът не е помагал в разходите за училище. Майката купувала униформи, учебници, всичко, което е необходимо, като свид. С. също помагал в тези разходи. Ответникът работил и реализирал доходи като шофьор на камион.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Основателността на молбата по чл. 59, ал.
9 от СК се предпоставя от изменeние на обстоятелствата по смисъла на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което понастоящем не е загубило своето значение, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение, настъпили след влизането му в сила.
Разпечатката съдържа 43 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/966b5d52-68f2-498e-b15c-51a86a8243f8