Определение № 12144 от 10.09.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12144 гр. Варна, 10.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20253110101612 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 69463/08.08.2025 г., депозирана от адв. И.

В., в качеството й на процесуален представител на децата А. С. К. и К. С. К., действащи със съгласието на майката С. К. Т., с искане постановеното по делото Решение № 2974 от 07.08.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза адв. В. по чл. 38 ЗА.

Посочено е от молителя, че действително производството в едната си част – по претенцията с правно основани чл. 59, ал. 9 СК за изменение на вече постановен режим на лични отношения, се характеризира като такова по спорна съдебна администрация, поради което разноските, сторени от страните в тази връзка следва да останат в тяхна тежест така, както са направени. От друга страна обаче е изложено, че искът за изменение на присъдената в полза на децата издръжка по чл. 150 СК не попада в посочената хипотеза, поради което приложение при разпределянето на разноските следва да намерят общите правила на чл. 78 ГПК. В този смисъл е отправено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната по реда на чл. 38 ЗА безплатна правна помощ по претенцията с правно основание чл. 150 СК.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор на молбата.

Така депозираната молба настоящият съдебен състав намира за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото в постановеното решение съдът е изложил мотиви досежно недължимостта на разноски, то иницииралата настоящото производство за поправяне на финализиращия делото акт молба представлява такава за изменение на последния, а не за неговото допълване в частта за разноските. От ищцовата страна не е представен списък по чл. 80 ГПК, но с оглед направеното искане – за присъждане на адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38 ЗА във връзка с оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство, съдът намира, че наличието по делото на такъв не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на молбата, съобразно разясненията, дадени в 1 т. 9 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Извод за последното може да бъде направен от обстоятелството, че съдът определя размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА и липсата на предварителното му посочване от лицето, което го претендира, не накърнява интересите на страната, която следва да го заплати.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по настоящото дело Решение № 2974 от 07.08.2025 г. съдът е отхвърлил претенцията на децата А. и К. К.и, действащи със съгласието на своята майка С. Т., срещу баща им С. В. К., по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определения с Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС – Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, режим на лични отношения. Частично е уважен искът с правно основание чл.

150 от СК, като определената с Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав, издръжка, дължима в полза на децата от техния баща, е изменена от по 200 лв. за всяко от тях на по 400 лв., като за разликата до претендираните по 500 лв. съдът е постановил отхвърлителен диспозитив.

Съобразно изхода от спора и постановките на ТР № 3/2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав е изложил мотиви за недължимостта на съдебно-деловодни разноски в полза на никоя от страните по делото, с оглед вида на производството, а именно на спорна съдебна администрация.

Съгласно цитирания тълкувателен акт, имащ задължителен характер за съдилищата, в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, в т.ч. претенцията за изменение на определен режим на лични отношения по чл. 59, ал. 9 ГПК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях.

В този смисъл и доколкото искът по чл. 59, ал. 9 СК е отхвърлен, на ищцовата страна разноски не се следват, поради което и не са присъдени.

От друга страна, настоящият състав на съда намира, че по иска, намиращ правното си основание в нормата на чл. 150 СК за изменение на определената издръжка, разноски принципно се дължат, като приложение при разпределянето им следва да намерят общите правила на чл. 78 ГПК.

Съдът счита обаче, че в полза на оказалия безплатна правна помощ по смисъла на чл. 38 ЗА процесуален представител на ищцовата страна не се следва присъждането на адвокатско възнаграждение. Посоченото е обусловено от обстоятелството, че материално легитимирано лице по иск за издръжка или за изменение на такава, освен когато е част от спор относно титулярството на родителските права (чл. 127,ал. 2 от СК), е ненавършилото пълнолетие дете, като дееспособността му пред съда е уредена с правилата на чл. 28 от ГПК. Предвид това и доколкото към момента на сезирането на съда децата А. и К. К.и вече са навършили 14 години, то исковата молба е предявена именно от тях, със съгласието на майка им С. Т.. Видно от представеното на л. 7 пълномощно, представителната власт на адв. В. е учредена именно от децата, но със съгласието на майка им. Противно на това обаче представеният на л. 206 по делото договор за правна защита и 2 съдействие е сключен между адв. В. и майката С. Т., в качеството й на законен представител на децата. Последната съдът намира, че няма качеството на страна в настоящото производство, съгласно изложените мотиви, а страни по договора за правна защита и съдействие е следвало да бъдат децата, които действат лично и със съгласието на тяхната майка, и адвоката.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 69463/08.08.2025 г., депозирана от адв. И. В., в качеството й на процесуален представител на децата А. С. К. и К. С. К., действащи със съгласието на майката С. К. Т., с искане за изменение на Решение № 2974 от 07.08.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1612/2025 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл.

248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3