Определение № 278 от 06.08.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 193/2024
- Вид
- Определение № 278
- Подписан
- 06.08.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Други актове по делото
- Протокол № 250 от 16.05.2024 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
- Решение № 238 от 12.06.2024 · Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.36 ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000193 по описа за 2024 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №238/12.06.2024г., постановено по в.т.д. №193/2024г. по описа на ПАС, е потвърдено решение №47/26.01.2024г., постановено по т.д.
№279/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН ********** против ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ..... искове за заплащане на сумата от 120 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 09.02.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са предявени като частични от обща сума от 200 000лв. за всеки от тях, които суми представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021г. Й.Д.Д. при управление на лек автомобил марка „О.“, модел „В.“, с ДКН ......, на път III - 8005 км.2 по пътя, свързващ с.Ц.-гр.С., около 19:12ч., е причинил ПТП, като е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов Б. с ЕГН **********, като вследствие на удара пешеходецът е получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт, като неоснователни.
А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ..... разноски за въззивното производство в размер на 2 000лв.
1
Постъпила е молба с вх.№5654/02.07.2024г., подадена от въззиваемата страна - ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния представител – адв. М.Г., която съдържа искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното въззивно решение в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., вместо посоченото в списъка по чл.80 от ГПК и заплатено такова - 15 240лв., с ДДС. Наведени са доводи относно начина на уговаряне на адвокатското възнаграждение и удостоверяване на реалното му заплащане. Подчертава се, че в случая договорите за правна помощ са три – за всеки един от исковете на ищците, както и че адвокатското възнаграждение в размер на 15 240лв., с ДДС е съобразено с Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Иска се въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в размер на 15 240лв.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещните страни – А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г. П., се оспорва искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения :
При разпределение на разноските за въззивното производство е взето предвид, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателите дължат на въззиваемата страна направените разноски по делото за въззивното производство. Посочено е, че, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК, инкорпориран в молба вх.№4116/14.05.2024г., въззиваемата страна е сторила и претендира разноски в размер на 15 240лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС, като са представени доказателства за извършено плащане. Извършена е обаче преценка на възражение на въззивниците за прекомерност на така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение, основано и на практиката на СЕС, като същото е намерено за основателно. Така заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно предвиденото минимално такова в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При преценката обаче относно приложението на чл.7 от 2
Наредба №1/9.07.2004г. следва да се съобрази и наднационалната съдебна практика, а именно – решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г.
Цитираното решение е постановено по повод преюдициално запитване по приложението на Наредбата. Приетото със същото е в смисъл, че националният съд не само може, но е и длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително, когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги и доводите на молителя, че наднационалната съдебна практика не дава изрични и конкретни насоки на националния съд са изцяло неоснователни.
Вярно е, че национална законова правна норма – чл.36 ал.1 и ал.2 от ЗА, предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд и размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Вярно е и че последната разпоредба предвижда и че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа /Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, а процесуална норма – чл.78 ал.5 от ГПК, не позволява на съда да определи по-малък от минимално определения размер адвокатско възнаграждение съобразно чл.36 от ЗА. Не може да се приеме обаче, че тази национална правна уредба придава изключително задължителен характер на решение на съсловна организация, какъвто характер притежава Наредба №1/2004г. Според посоченото в п.37 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., националният съд е длъжен да гарантира пълното действие на изискванията на правото на Съюза, като при необходимост сам взема решение да остави без приложение всяка национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с директен ефект, какъвто директен ефект има нормата на чл.101, пар.1 от ДФЕС. В този смисъл в п.39 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. е посочено, ако национален съд установи, че ограниченията на конкуренцията, произтичащи от наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не могат да се считат за присъщи на преследването на легитимни цели, националната правна уредба, която придава задължителен характер на тази наредба, би била несъвместима с чл.101, пар.1 от ДФЕС, във вр. с чл.4, пар.3 от ДЕС – което е намерило израз и в п.1 от диспозитива на решението.
3
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване, което е задължително за всички съдилища по смисъла на чл.633 от ГПК, означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение и при приложение на разпоредбата на чл.78 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. /В този смисъл опр.
№350/15.02.2024г. по ч.т.д. №75/2024г., второ т.о. на ВКС; опр.
№50015/16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г., първо т.о. на ВКС; опр.
№50017/26.02.2024г., първо т.о. на ВКС; опр. №474/28.02.2024г. на ВКС по ч. т. д. №961/2023 г., I т.о.; опр. №810/01.04.2024г. по ч.т.д. №503/2024г. , I т.о.; опр. №1690/20.06.2024г. по ч.т.д. №1097/2024г., второ т.о. и др./ Не може да не се зачете и даденото разрешение в пар.60 от решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., на който се позовава молителят: „Важно е обаче да се подчертае, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени“. Приетото в решението на СЕС, като се има предвид и разпоредбата на чл.633 от ГПК, е напълно приложимо към настоящето производство. Вярно е посоченото от молителя, че процесуалната защита е осъществена по три договора за правна помощ – за всеки един от исковете на ищците. Но и по трите иска не е провеждано самостоятелно доказване, като предмет на доказване са едни и същи факти. Освен това производството не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Въззивното производство се е развило само в едно съдебно заседание, като не са заявени и не са разглеждани доказателствени искания на страните. Ето защо в случая съдът не само може, но и е длъжен, с оглед приетото в решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., да присъди разноски - адвокатско възнаграждение, под минимума, предвиден в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като указаните в същата минимални размери на адвокатското възнаграждение имат единствено инструктивен, незадължителен за съда характер.
Предвид изложеното, искането по чл.248 от ГПК се явява неоснователно 4 и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№5654/02.07.2024г., подадена от въззиваемата страна - ЗД „Б.И.“ АД, чрез процесуалния представител – адв.
М.Г., по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на въззивно решение №238/12.06.2024г., постановено по в.т.д. №193/2024г. по описа на ПАС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5