Решение № 238 от 12.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20245001000193 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №47/26.01.2024г., постановено по т.д. №279/2022г. по описа на окръжен съд Пловдив, са отхвърлени предявените, на основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, от А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН ********** против ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* искове за заплащане на сумата от 120 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 09.02.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са предявени като частични от обща сума от 200 000лв. за всеки от тях, които суми представляват обезщетение за настъпили неимуществени вреди, преживени болки и страдания вследствие на това, че на 09.02.2021г. Й. Д. Д. при управление на лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН ********* на път ******** по пътя, свързващ с.Ц., гр. С., около 19:12ч., е причинил ПТП, като е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов Б. с ЕГН **********, като вследствие на удара пешеходецът е получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт, като неоснователни.

А. Г. Б., с ЕГН **********; Ж. Г. Г., с ЕГН ********** и З. Г. П., с ЕГН 1

********** са осъдени да заплатят на ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ******* сумата от 10 835лв. - направени деловодни разноски /10 500лв. адвокатско възнаграждение, 35лв. за призоваване на свидетел и 300лв. заплатен депозит за вещи лица/.

С определение №308/05.03.2024г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на ЗД „Б И“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство – А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г. П..

Жалбоподателите считат, че решението е неправилно и необосновано.

Въведено е оплакване, че първоинстанционният съд не е преценил достатъчна доказателствения материал по делото: Неправилно съдът се е позовал и е ценил доказателствената сила на представените по делото Констативен протокол за ПТП №3/09.02.2021г., както и гласните доказателства – показанията на свидетелите Й. Д. и Д. Т.. Наведени са подробни съображения относно доказателствената сила на Констативния протокол, като се твърди вътрешно противоречие на гласните доказателства и заинтересованост на свидетелите Д. и Т.. Наведени са и оплаквания, че първоинстанционният съд не е извършил достатъчна оценка на механизма на ПТП, като, според жалбоподателите, този механизъм е изяснен от съдебноавтотехническата експертиза. В тази насока са наведени доводи, че, според експертната оценка относно механизма на ПТП, вина за настъпването му носи водачът на застрахованото при ответника МПС. Анализирано е заключението от САТЕ.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – ЗД „Б И“ АД, се оспорва подадената въззивна жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост 2 на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – А. Г. Б., Ж. Г. Г. и З. Г.

П. са въвели твърдения в исковата молба срещу ЗД „Б И“ АД за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: на 09.02.2021г. Й. Д. Д. при управление на лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН ********* на път ******** по пътя, свързващ с.Ц. - С., около 19:12ч., виновно е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, като е управлявал с недостатъчна предпазливост към уязвимите участници в движението пешеходците, движил се е със скорост, несъобразена с конкретната пътна обстановка и със законовите ограничения, не е контролирал непрекъснато превозното средство, е реализирал удар с пешеходеца Г. А.ов Б. с ЕГН ********** – баща на ищците, като вследствие на удара пешеходецът е получил множество телесни увреждания, довели до неговата смърт. Твърди се /след дадени указания от съда, допълнително е конкретизирано в ОСЗ от 20.06.2023г./, че Г. Б. се е движил по средата на пътното платно успоредно на осовата линия, като пешеходецът се е движел по посока гр.Стамболийски, като евентуално се твърди от ищците, ако не се установи този механизъм на ПТП, че пешеходецът е пресичал пътното платно от банкета, находящ се отляво на автомобила по посока на движението. Наведени са и твърдения за съществувала емоционална връзка между ищците и починалия им родител, чиято смърт е предизвикала негативни изживявания у всеки от тях – т.е. неимуществени вреди във връзка с преживените от ищците страдания от загубата на техния баща.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №BG/02/********, валидна до 24.09.2021г. Ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника – вх.№155565/17.03.2021г., но не 3 получили положителен отговор. Ето защо предявяват пред съда претенция за обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на баща им – в размер на по 120 000лв. на всеки от ищците, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането 09.02.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, които суми са предявени като частични от обща сума от по 200 000лв. за всеки от тях.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б И“ АД е оспорил така предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се наличието на вина от страна на водача на застрахования лек автомобил – Й. Д., както и твърдението, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата. Твърди се, че пострадалият Б. е причинил настъпването на ПТП, като е навлязъл внезапно на пътното платно, в момент, в който не е било безопасно и че ударът е бил непредотвратим от страна на водача на лекия автомобил. Оспорват се исковете по размер.

Евентуално е въведено възражение за съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на починалия Г. Б., поради това, че същият се е движел на пътя в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, като е предприел пресичане на пътното платно, като не е съобразил поведението си с движещия се лек автомобил, както и че Б. е бил в тежка степен на алкохолно опиянение - над 2,7 промила и е предприел пресичане на място, където не е разрешено. Оспорва се началната дата за претенцията за лихва за обезщетението - считано от 09.02.2021г.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите 4 предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по отношение на МПС л . а . „О, м. В.“, с ДКН *********, вследствие на ПТП с което е причинена смъртта на Г. А.ов Б. – баща на ищците. Безспорно смъртта на родител, независимо от неговата възраст, е предпоставка за настъпване на негативни последици - неимуществени вреди в патримониума на неговите преки наследници и – отново – независимо от тяхната възраст.

С оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, че не е установено извършено виновно противоправно деяние от застрахования при ответното дружество водач, то основният и първи спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е налице ли е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане, пораждащ основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези вреди да са причинени виновно от водача на МПС и наличие на причинна връзка между противоправно негово поведение и причинената вреда.

За изясняване и отговор на този въпрос, първоинстанционният съд е извършил правилна, съвкупна и детайлна преценка на депозираните по делото доказателства и оплакванията на жалбоподателите за неправилна преценка на доказателствения материал са неоснователни. Извод за релевантния за спора въпрос – налице ли е противоправно поведение у водача на застрахованото МПС или деликт – основание за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя, на първо място се извежда от механизма на ПТП, установен от неоспореното заключение от съдебноавтотехническа експертиза по следния начин: На посочената в исковата молба дата и час - 09.02.2021г., около 19ч. – т.е. – не в светлата част от денонощието, водачът Й. Д. Д. е управлявал лек автомобил марка „О, м. В.“, с ДКН ********* на път ******** по пътя, свързващ с.Ц., гр. С. в посока от север на юг. Настъпил е удар с движещия се в същото време пешеходец Г. А.ов Б.. Анализирайки 5 данните по делото, включително и по приобщеното ДП, позовавайки се на теоретични източници и специални методи за определяне на скоростта и посоката на движение, вещото лице е дало заключение, че движението на пешеходеца е пресичане на платното за движение от изток на запад, отляво надясно пред лекия автомобил. Категорично от заключението е установена и не е спорна скоростта на движение на лекия автомобил преди удара – 5253км/ч – в рамките на разрешената за населено място и по-ниска от разрешената скорост извън населено място /като е установено, че ПТП-то е настъпило в граничната, изходна част на с. Ц./ и скорост към момента на удара – около 48км/ч. Категорично е установено от заключението от САТЕ и не е спорно, че, при конкретната пътна обстановка и атмосферни условия, водачът на лекия автомобил /който е управлявал на къси фарове/ е имал дължина на конкретна видимост – 50 - 60м. и дължина на спирачен път /опасна зона на спиране/ - 50-60м. Както заключението от САТЕ, така и заключението от съдебномедицинската експертиза, води до категоричния извод, опровергаващ твърдението на ищците, че пострадалият се е движел по пътното платно, успоредно на осовата линия – съгласно заключението от СМЕ, всички увреждания на пострадалия са странично – отдясно /констатации от протокол за аутопсия на труп/, при което, следва да се приеме за установено, че ударът между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил при пресичане на платното за движение от последния, а не при движение по платното за движение, при което уврежданията биха били фронтални. При категорично установената скорост на лекия автомобил, дължина на конкретна видимост и опасна зона на спиране, но при липса на конкретни данни относно скоростта на движение на пострадалия, вещото лице от САТЕ е посочило няколко варианта относно възможността, съответнои - невъзможността на водача на лекия автомобил да предотврати ПТП: 1. Ако пешеходецът се е движел със спокоен, бърз ход или бегом с ниска и средна скорост, то при навлизането му на платното за движение отляво, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила; 2. Ако пешеходецът от неподвижно съС.ие е ускорил с максимално ускорение и се е движел със спокоен, бърз ход или бегом с ниска и средна скорост, то при навлизането му на платното за движение отляво, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила;