Решение № 16981 от 01.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23934/2025
- Вид
- Решение № 16981
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 80222 от 20.05.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 97153 от 19.06.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 97158 от 19.06.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 115839 от 23.07.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 119014 от 29.07.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 143381 от 16.09.2025 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Определение № 6689 от 17.02.2026 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
- Разпореждане № 123385 от 13.10.2026 · РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 16981 гр. София, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110123934 по описа за 2025 година
Предмет на делото е предявеният от М. П. П. срещу Ц. Н. П. и Е. Л. А. осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК за осъждане на ответниците да заплатят в условията на солидарна отговорност /съгласно уточняваща молба на л. 49/ сумата в размер на 3000 лв. (1533,88 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение и неприятни емоции, вследствие предявяване от страна на ответниците срещу ищцата на недопустим ревандикационен иск, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба (26.03.2025 г.) до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е предявен ревандикационен иск, който се счита за недопустим поради това, че е предявен срещу ненадлежна страна. Ищцата излага, че не познава ответниците, че никога не е живяла на семейни начала с техния наследодател (Никола Любчов Любенов), както и че не е обитавала, нито владяла имота, предмет на ревандикационния иск. Вследствие така описаното твърди, че е претърпяла стрес, напрежение и неприятни емоции. Сочи, че е семейна, както и че твърдението на ответниците, че е живяла с друго лице, я е поставило в деликатна ситуация. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. С уточняваща молба /л.49/ ищцата е посочила, че претендира 1 процесната сума в условията на солидарна отговорност, т.к. ответниците заедно причинили вреди, завеждайки искова молба срещу нея. Евентуално прави искане за осъждането им в условията на разделна отговорност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответниците не оспорват, че са подали искова молба на 13.08.2024 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 48127/2024 г. по описа на СРС, 24-ти състав, но твърдят, че в исковата молба е допусната фактическа грешка, изразяващата се в погрешното изписване на ЕГН-то на ответната страна. В резултат на посоченото, излагат, че исковата молба е била връчена на друго лице, различно от действителния адресат, а именно – ищцата в настоящото производство. Твърдят, че на 21.03.2025 г. в 13:30 ч. ищцата и съпругът , се свързали с адв. Г.В. – управител на АД „М“ и съобщили, че са получили книжа по гр.д. 48127/2024 г. Тъй като адв. В. не бил отговорен за посоченото дело, помолил ищцата, да върне обаждане в най кратък срок за да провери делото.
След по-малко от 15 минути, в 13:43 ч. адв. В. се свързал с ищцата и съпруга , като по време на разговора обяснил, че поради техническа грешка, исковата молба е предявена срещу друго лице. Посочват, че адв. В. се извинил за грешката, като поканил лицата на среща в офиса за да им покаже, че незабавно ще предприемат действия, с които да уведомят съда за грешката, а при невъзможност същата да се поправи, искът ще бъде оттеглен. Твърдят, че след разговора, е подадена молба за допусната техническа грешка до съда, като в 15:43 ч. адв. В. изпратил съобщение на номера, от който ищцата се обадила, с искане да се предостави имейл адрес, на който да изпрати молба за да увери ищцата, че става въпрос за грешка и че съдът е информиран за това.
На 24.03.2025 г. адв. В. се обадил отново на ищцата, като същата го уверила, че е спокойна и е разбрала за допуснатата грешка и че все още не е установила връзка с адвоката , но той /адвокатът на ищцата/ щял да се свърже с адв. В. за да си съдействат с отстрА.ването на грешката. С оглед изложеното ответниците оспорват да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорват да е налице противоправно поведение.
Оспорват ищцата да е претърпяла твърдените неимуществени вреди.
Оспорват претенцията по размер. Излагат, че са понесли отговорност по неоснователно предизвикания спор, т.к. били осъдени на разноски по гр.д. № 48127/2024 г., поради което считат, че не следва да се ангажира отговорността 2 им втори път. Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:
СРС е сезиран с осъдителeн иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на извъндоговорно (деликтно) основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): деяние (волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца), причиняване на имуществени и неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно (в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения от страните, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ч е ответниците са предявили ревандикационен иск срещу ищцата, по повод на който е образувано гр.д. 48127/2024 г. по описа на СРС.
На първо място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответниците се характеризират с противоправност. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И.М.Р. и Д.Б.Д., които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ответниците са ангажирали адвокатско дружество във връзка с вещен спор за собственост и поради грешка при изготвяне на необходимите справки в Агенцията по вписванията за завеждане на делото, искът е депозиран срещу ищцата по настоящото дело вместо срещу правилния ответник. Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че грешката е допусната от пълномощниците на ответнциите – техните процесуални представители. Съдът намира, че 3 поведението на ответниците, действащи чрез адвокатите си, е противоправно, доколкото същите е следвало да извършат по-задълбочена проверка и да предявят иск срещу правилната ответница. Макар съдът да споделя възраженията на ответнциите, че се касае за грешка по невнимание, то счита, че е проявена груба небрежност, която представлява противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищцата е получила искова молба с предявен ревандикационен иск за отговор, след което се е свързала с процесуалните представители на ответниците, ангажиран е и адв. Р. със случая и впоследствие грешката е поправена по инициатива на процесуалните представители на ответниците с незабавни действия от тяхна страна. Въпреки бързата реакция съдът намира за доказан факта, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците.
За установяване размера на неимуществените вреди е изслушан като свидетел съпруга на ищцата М.Т.П.. След внимателна преценка с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля, съдът кредитира показанията му.
От показанията на свидетеля П. се установява, че От показанията на свидетеля П. се установява, че същият е съпруг на ищцата и е бил непосредствено ангажиран с настъпилата ситуация. Свидетелят посочва, че в дома им е постъпила призовка или друг документ, от който станало известно, че съпругата му е посочена като длъжник/ответник по претенция за сума в размер на около 37 000 лв. Не си спомня точно датата и начина на получаване на документите, като първоначално заявява, че вероятно съпругата му ги е получила от пощата, а впоследствие уточнява, че документите са били донесени на адреса и че представител на съдебен изпълнител или друго лице е идвало на вратата, по негов спомен два пъти. Свидетелят заявява, че получаването на документите предизвикало у него и съпругата му силно безпокойство, тъй като от съдържанието им разбрал, че тя е посочена като длъжник и че се твърдят обстоятелства относно нейния личен живот, включително че живеела на семейни начала с друг мъж. Посочва, че това обстоятелство породило у него съмнения относно поведението на съпругата му и довело до сериозен конфликт и криза в отношенията им. Свидетелят обяснява, че поради честите си пътувания и продължителните периоди, през които не бил у дома, първоначално си помислил, че съпругата му води „двойствен живот“. Посочва, че след прочитането на исковата молба в 4 семейството настъпило значително напрежение и че обстоятелствата, изложени в нея, били възприети като намеса в личния им живот.Свидетелят разказва, че след получаването на документите се обадил на посочената в тях адвокатска кантора, за да разбере какво се случва. По думите му при разговора получил отговор, който възприел като арогантен и от който се почувствал допълнително притеснен. Посочва, че от кантората го разпитвали кой е и че вследствие на разговора започнал да се опасява не само от възможните последици за семейството, но и от това, че двамата със съпругата му могат да са станали жертва на имотна измама. Свидетелят заявява, че именно поради тези опасения още същия ден се свързал с адвокат Р., а на следващия ден адвокатът посетил дома им и поел случая. По отношение на последвалото изясняване на случая свидетелят посочва, че първоначално не е повярвал на евентуално съобщение от адвокатската кантора, че е допусната грешка. Заявява, че е получил съобщение, вероятно на следващия ден, в което според спомена му се съдържало обяснение за допусната грешка, но към този момент вече бил разговарял с адвокат Р. и не възприел съобщението като значимо. По негови данни след два-три дни разбрал от адвокат Р., че посочването на съпругата му като ответник по другото дело се дължи на грешка. Свидетелят не си спомня точно съдържанието на съобщението и не може категорично да посочи дали от адвокатската кантора са му предоставили документ, удостоверяващ предприети действия за отстрА.ване на грешката.
Свидетелят подробно описва отражението на случилото се върху отношенията между него и ищцата. Посочва, че от момента на получаване на документите до изясняването на случая, което според него е продължило поне около две седмици, двамата били под силно напрежение и преживели тежка семейна криза. По думите му след изясняването на случая отношенията им се подобрили и конфликтът бил до голяма степен преодолян, но негативните емоции и определена „сянка“ в отношенията им продължили да съществуват и към момента на разпита. Свидетелят заявява още, че ищцата била силно притеснена от случилото се. Посочва, че в периода след получаването на документите започнала да има здравословни оплаквания, включително повишаване на кръвната захар. Твърди, че преди този случай тя не е имала проблеми, свързани с диабет, а около два месеца след настъпилото събитие състоянието се влошило значително. Свидетелят разказва за проявили се симптоми – пресъхване на устата и постоянна жажда, както и за последвал 5 преглед и хоспитализация във Втора градска болница. Посочва, че е присъствал при прегледите и че според него в епикризата било отбелязано, че състоянието е свързано със стрес. Свидетелят категорично изразява собственото си убеждение, че диабетът на съпругата му е бил отключен от преживения стрес, като същевременно посочва, че заболяването има и наследствен фактор. Съдът не кредитира показанията на свидетеля относно периода, който е отнело отстрА.ването на допуснатата грешка и периода, в който са търпени най-силните негативни емоции от ищцата, доколкото в тази част показнаията на свидетеля са противоречиви, а и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът счита, че не се установява наличието на причинно-следствена връзка между отключения диабет на ищцата и противоправното поведение на ответниците. На следващо място, съдът намира, че са налице допълнителни фактори за настъпилия разрез в семейните отношения между ищцата и съпруга й, доколкото от свидетелските показания се установява, че същите са музиканти и съпругът отсъства от вкъщи за дълги периоди заради работата му. Житейски нелогично е и една здрава семейна връзка да се разклати от заведено срещу съпругата дело.
Разпечатката съдържа 21 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95338f3c-29cd-4397-bc81-4a4605da56c6