Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 924 от 08.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 23148/2023
Вид
Определение № 924
Подписан
08.01.2024
В сила
08.01.2024
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 924 гр. София, 08.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110123148 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумaта от 300 лв. (като част от общо вземане в размер на 716,40 лв.), представляваща платена без правно основание в полза на ответника сума по договор за паричен заем № 3751685 от 27.01.2020 г. от страна на Т. Г. С., която последният е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за вземания от финансови институции от 07.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.05.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът „...“ ООД твърди, че между него и третото за процеса лице - Т. Г. С. е сключен договор за вземания от финансови институции от 07.01.2022 г., по силата на който е цедирал всички свои вземания към ответника „...“ АД, произтичащи от договор за паричен заем № 3751685 от 27.01.2020 г., сключен по реда на ЗПК и ЗПФУР. В допълнително приложение към исковата молба уточнява параметрите на процесния договор за паричен заем, а именно: отпуснатата главница в размер на 1 000 лв., както и дължимите възнаградителна лихва в размер на 125,40 лв. и неустойка под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 716,40 лв., уговореният от страните ГПР, а именно: 41,68 %, падежът на първата и последната погасителни вноски –– съответно 10.02.2020 г. и 21.09.2020 г., както и периода на извършване на плащанията по него от страна на цедента – от 27.01.2020 г. до 07.01.2022 г. (датата на цесията). Сочи, че за обезпечаване на вземането по договора Т. Г. С. е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство също от 27.01.2020 г. Поддържа, че цедентът изцяло е изпълнил задълженията си по договора, погасявайки всички дължими по него суми включително и неустойката под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, доколкото тя също се дължи разсрочено като част от вноските по кредита. Уточнява, че договорът за паричен заем, респ. свързаният с него договор за предоставяне на поръчителство са недействителни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП. Излага доводи, че „Файненшъл България“ ЕООД е свързано лице с „...“ АД, доколкото посоченото дружество е едноличен собственик на капитала му, видно от справка от ТР, поради което платените по договора за паричен заем суми за такса „Гарант“ реално са получавани от кредитодателя, поради което представляват сигурна печалба за кредитора, без да предоставя каквато и да 1 било допълнителна услуга. Счита, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлява разход за допълнителна услуга, поради което следва да бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, което в скучая не е сторено, поради което в договора за паричен заем липсва действителният ГПР, което е в противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, представляващо самостоятелно основание за цялостната му недействителност, на основание чл. 22 ЗПК. Допълва, че в случай, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство бъде включено при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е съставен в изискуемия от закон шрифт – не по-малък от 12, на потребителя не са предоставени погасителен план и стандартен европейски формуляр към момента на сключването му, текстът му не е написан по ясен и разбираем начин, считайки за нарушени и правилата, заложени в чл. 147 ЗЗП. Като самостоятелно основание за недействителност на договора посочва допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като липсва посочване на годишния лихвен процент (ГЛП), доколкото не става ясно как посочената процентна стойност се съотнася към ГПР, респ. каква е базата, върху която лихвеният процент се начислява – върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница по него. Счита, че недействителна сама по себе си се явява и клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговореният размер надхвърля над три пъти размера на законната лихва, което от своя страна води до недействителност и на целия договор за паричен заем. Допълва, че липсва яснота и ясно разписана методика относно данните, послужили за изчисляване и формиране на ГПР, поради което потребителят е бил лишен от възможност да разбере какви ще са икономическите последици от сключването на договора за паричен заем. При условията на евентуалност излага доводи за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 33 ЗПК. Отделно от изложеното твърди неравноправност на същата и липса на възможност да бъде повлияно върху съдържанието от страна на потребителя.

Обобщава, че в случай, че се установи недействителност на целия договор за паричен заем и съответстващия му договор за предоставяне на поръчителство, в който случай съгласно чл.

23 ЗПК кредитополучателят дължи да върне единствено главницата по кредита, то всичко друго надплатено се явява платено без основание и като такова подлежи на връщане като сума, с която ответникът се е обогатил без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С молба от 31.05.2023 г. (л. 74-75 от делото) уточнява характера на исковата сума, конкретизирайки я като платената от цедента такава по договора за паричен заем, надхвърляща главницата и договорената възнаградителна лихва, дължими до датата на погасяването му.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „...“ АД, с който излага доводи за нередовност на същата с искане да уточни размера на предявената частична претенция. Оспорва легитимацията на ищеца да претендира процесното вземане. Излагат подробни аргументи, с които от една страна оспорва сключеният договор за цесия № 1099 от 07.01.2022 г. да е подписан от кредитополучателя Т.

Г. С., изрично оспорвайки авторството на положения от негово име подпис върху него. От друга страна твърди, че към 07.01.2022 г. вземането, предмет на цесията от 07.01.2022 г., вече е било прехвърлено на друго дружество - „Темис Кепитъл“ ЕООД със сключен договор за прехвърляне на вземане от 29.09.2020 г., поради което счита, че цесионерът няма как да придобие вземане, с което цедентът вече не разполага. На следващо място излага твърдения за нищожност на договора за цесия на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД – поради противоречие на закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, тъй като липсва яснота относно неговата възмездност, доколкото заплащането на продажна цена по него в полза на цедента 2 е поставено под условие, чието сбъдване е в зависимост от поведението на цесионера, при положение, че волята на цедента е била договорът за цесия да се сключи възмездно.

Поддържа, че съществува неяснота относно предмета на договора за цесия, тъй като в него е описано едно и също вземане, но към повече от едно дружество – „...“ ЕООД и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което е налице припокриване, а това от своя страна счита за самостоятелно основание за неговата недействителност. Като отделно такова основание изтъква уговарянето на клаузи, поставящи цедента в неравноправно положение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 6, 15, 19 и 20 ЗЗП, тъй като се предвиждат такива, върху чието съдържание той не е могъл да влияе, в т. ч. и значителни по размер неустойки. Излага твърдения за недействителност на договора за цесия поради сключване от лице без представителна власт – Радослав Вълков, както и поради липса на правно основание за сключване договори за вземания към финансови институции, тъй като няма данни „...“ ЕООД да е вписано като финансова институция, съгласно чл. 13 от Наредба № 26/2009 г. на управителя на БНБ. Оспорва възможността на ищеца да се позовава на недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит, тъй като това може да прави само съответният потребител, но не и търговец. Оспорва надлежното съобщаване на цесията, тъй като това не е сторено нито от предишния кредитор, нито от ищеца. Оспорва доводите за недействителност на договора за паричен заем, както и на отделните негови клаузи, на основание чл. 26 ЗЗД – поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Сочи, че още при сключване на договора на потребителя е предоставен стандартен европейски формуляр, в който ясно е записана възможността за поставяне на изискване за предоставяне на обезпечение по договора, като такива ограничения не са предвидени и в закона. Счита, че изискването на чл. 11, т. 18 ЗПК е спазено. Оспорва твърдяната недействителност на клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, излагайки подробни съображения в тази насока. По отношение на възможността за сключване на договор за поръчителство поддържа, че възможността за сключване на такъв с одобрен от заемателя поръчител е допълнителна опция, която е уговорена в договора за паричен заем. Сочи, че сключеният с „Файненшъл България“ ЕООД договор за поръчителство влиза в сила ако потребителят не предостави някое от другите два вида обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, поради което оспорва същият да е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва към него да са приложими правилата на ЗПК, тъй като не е договор за потребителски кредит. Сочи, че същият е сключен по ясен и разбираем за потребителя начин след запознаване със съдържанието му, върху което оспорва потребителят да не е могъл да влияе, а освен това същият сам е взел решение дали да го сключи или не. Сочи, че уговореното за него възнаграждение се дължи, тъй като възмездява предоставената услуга, като същото се изплаща в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а не в полза на „...“ АД. Оспорва изложените от ищеца доводи за недействителност на сключения договор за паричен заем, с чийто клаузи потребителят се е запознал и се е съгласил, като счита същите за ясни и разбираеми за него при наличието на прозрачност при изчисляване на ГПР. Оспорва твърденията, че неустойката под формата на възнаграждение за предоставяне на поръчителство представлява добавка към възнаградителната лихва, поради което същата да следва да бъде включена в ГПР, излагайки конкретни оспорвания по всеки един от изложените от ищеца основания за недействителност на договора за паричен заем поради противоречие с отделни разпоредби на ЗПК. Оспорва твърденията за нищожност на договора както в неговата цялост, така и на отделни негови клаузи, а в условията на евентуалност твърди, че недействителността на отделни клаузи от договора не влече нищожност на целия договор.

Оспорва твърдението за неравноправни клаузи. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. С допълнително становище от 26.09.2023 г. излага доводи за нередовност на исковата молба, както и, че поддържа вече заявените от него с отговора на исковата молба оспоравния и 3 доказателствени искания. Претендира и разноски.

По редовността на исковата молба:

Съдът намира, че с оглед постъпилите по делото 2 броя уточнителни молби съответно от 31.05.2023 г. (л. 74-75 от делото) и от 20.07.2023 г. (л. 81 от делото) нередовностите на исковата молба следва да се считат за отстранени. Изложените от ответника с отговора на исковата молба и допълнителното становище от 26.09.2023 г. доводи в обратния смисъл не следва да бъдат споделени. Това е така, тъй като с уточнителната молба от 31.05.2023 г. ищецът е уточнил характера на исковата сума, конкретизирайки я като платената от цедента такава по договор за паричен заем, надхвърляща главницата и договорената възнаградителна лихва, а освен това той е посочил периода на извършване на плащанията на сумите по него, а именно: от 27.01.2020 г. до 07.01.2022 г. Останалите изложени от ответника доводи относно редовността на исковата молба са свързани индивидуализацията на вземания, произтичащи от договори за кредит, които не са предмет на настоящото дело.