Протокол № 120 от 27.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 45/2025
- Вид
- Протокол № 120
- Подписан
- 27.02.2025
- В сила
- 27.02.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Други актове по делото
- Решение № 75 от 28.02.2025 · Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.142 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
ПРОТОКОЛ
№ 120 гр. П., 27.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500045 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят С. С. С., редовно призован, не се явява. От адв.Т. В. е постъпила писмена молба със становище по хода на делото и по съществото на спора. Приложен е Списък на разноски.
Жалбоподателят-ответник Б. В. Б., редовно призован, не се явява. За него адв. А. Г., упълномощен надлежно от по-рано.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ ***** по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от С. С. С., ЕГН ********** от с.
1
М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 против Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ.
П., ул. „А.С.“ № 27 иск за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв., представляващо подлежаща на възстановяване част от заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2023 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/2023 г. по описа на Районен съд - П..
Отхвърлен е предявения от Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 против С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 иск за съществуване между страните на трудово правоотношение във връзка с извършване на строително-монтажни работи на обекта в с. М., общ.
П., ул. „Ш.“ № 37.
Осъден е С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 116,25 лв.
Осъден е Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 да заплати на С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.
В срок постановеното решение е обжалвано от С. С. ,като жалбата е бланкетна.Излагат се оплаквания ,че решението е неправилно и незаконосъобразно , тъй като съдът неправилно преценил събраните по делото доказателства.
Направено е искане решението да бъде отменено и предявените искове уважени.
Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по жалбата.
Съдът е администрирал жалбата без да отчете несъответствието и с разпоредбата на чл.260 т.2 от ГПК.
След дадените указания ищецът е посочил, че обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска на С. С. С., против Б. В. Б., за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв., представляващо подлежаща на възстановяване част от заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на 2 заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2023 г., до окончателното изплащане.
Това е и предмета на въззивното производство.
Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от ответника.
Оспорват основателността на жалбата, в която не били изложени конкретни доводи.
При постановяване на решението не били нарушени императивни правни норми.
Установено било, че има устен договор, сключен на „05-06-ти януари“ между ответника и свидетелката С.а, според показанията и. Правилно съдът приел, че договорът е сключен на една от тези две дати. Имало и действия,при които от 07.01.2023 г. ответникът започнал да работи в имота на майката на ищеца без никаква уговорка – според уточнението на исковата молба. Съдът не изложил мотиви по това правоотношение, но във въззивната жалба нямало оплакване.
По делото имало писмен договор от 20.01.2023 г. за СМР, приложен с исковата молба. Тук действително съдът неправилно преценил дата на сключване, тъй като според писмените доказателства - самия договор, същият е сключен на 20 януари без посочена година. Съдът обвързал датата на сключването му със заминаването на свидетелката С.а в чужбина на 20.01.2023 г.
За да бъде неправилно решението, не било достатъчно само да има неправилна преценка на доказателствата (примерът с неправилно установена дата), а трябва тази преценка да формира вътрешното убеждение на съда и да води до крайния му извод. Така посочената „неправилна преценка“ не винаги представлява отменителен порок на решението. Очевидно е, че искът не е отхвърлен заради датата на договора.
Във въззивната жалба не били изложени съображения кои точно доказателства са неправилно преценени, съответно дали това се дължи на необоснованост или на конкретно нарушение на съдопроизводствените правила; кои факти съдът е приел за установени в резултат на ”неправилната преценка” на доказателствата и те какво отношение имат към за извода за незаконосъобразност .
3
Договорът за строителство между възложител и изпълнител не бил неформален (чл. 258 ЗЗД), както е приел съдът, а е писмен (чл. 160, ал. 2, вр.
163, ал. 1 ЗУТ). Строежът трябвало да е изпълнен в съответствие не според представите на възложителя, изложени в свидетелските показания, а според издадените строителни книжа (чл. 163, ал. 1 ЗУТ), каквито липсват, съответно липсва извършено доказване на несъответствие в извършените СМР.
Разпоредбите на договора за изработка по ЗЗД били частично дерогирани от ЗУТ.
Направено е доказателствено искане на основание чл.266 ал.3 от ГПК.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
В производство по чл.248 от ГПК, инициирано по молба на ответника е постановено определение, с което е изменено постановеното съдебно решение № 692/31.05.2024 г. по гр.д. № ***** / 2023 г. по описа на ПзРС в частта за разноските, като е осъден С. С. С. ЕГН ********** от с. М., общ. П., , ул. „Ш.
„ № 37 да заплати на Б. В. Б. ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „ Ал. С. „ № 27 разноски в общ размер от 1183,25 лв. / или още сумата в размер от 67,00 лв. над присъдените с решението от 1116,25 лв. /, като в останалата част молбата е оставена без уважение.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Б. Б..
Моли определението, в частта, с която е оставена без уважение молбата да бъде отменено и бъде изменено решението в частта относно разноските, като се увеличат с 533 лв., или общо присъдените разноски да възлизат на 1 716,25 лв. за заповедното и исковото производство. Съображенията са следните.
Нямало спор за разноските в исковото производство, които са правилно разпределени от съда. Съдът е приел, че разноските от 2 400 лв. в исковото производство за ищеца не са прекомерни с мотива.
Спора бил дали разноските на ответника от 1 200 лв. в заповедното производство са прекомерни. Съдът е приел, че са такива „доколкото се касае за процесуално действие, свеждащо се до подаване на възражение “ и ги е редуцирал от 1 200 до минимума от 667 лв.
В заповедното производство обосновано били направени възражения, на 4 които ответникът се позовавал и в исковото производство.
Фактическата и правна сложност била с превес в заповедното производство.
Не било направено възражение за прекомерност на разноските в заповедното производство.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Адв.Г.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам частната жалба. Поддържам доказателственото искане в отговора.
Съдът, съобразявайки характера на доказателственото искане, направено в отговора на въззивната жалба намира, че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК. Отказвайки да уважи това доказателствено искане, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Поради това ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане, направено в отговора на въззивната жалба за задължаване на ответника да представи водена книга във връзка с извършваното строителство.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
Разпечатката съдържа 60 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/952190e1-5a82-46f8-b394-df0826ab39f2