Решение № 75 от 28.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. П., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500045 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2459 по описа на съда за 2023 година е отхвърлен предявения от С. С. С., ЕГН ********** от с.

М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 против Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ.

П., ул. „А.С.“ № 27 иск за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв., представляващо подлежаща на възстановяване част от заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2023 г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1197/2023 г. по описа на Районен съд - П..

Отхвърлен е предявения от Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 против С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 иск за съществуване между страните на трудово правоотношение във връзка с извършване на строително-монтажни работи на обекта в с. М., общ.

П., ул. „Ш.“ № 37.

Осъден е С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 да заплати на Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 116,25 лв.

1

Осъден е Б. В. Б., ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „А.С.“ № 27 да заплати на С. С. С., ЕГН ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш.“ № 37 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

В срок постановеното решение е обжалвано от С. С. ,като жалбата е бланкетна.Излагат се оплаквания ,че решението е неправилно и незаконосъобразно , тъй като съдът неправилно преценил събраните по делото доказателства.

Направено е искане решението да бъде отменено и предявените искове уважени.

Претендират се разноски ,като се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по жалбата.

Съдът е администрирал жалбата без да отчете несъответствието и с разпоредбата на чл.260 т.2 от ГПК.

След дадените указания ищецът е посочил , че обжалва решението в частта , с която е отхвърлен иска на С. С. С., против Б. В. Б., за съществуване на вземане в размер на 7 325 лв., представляващо подлежаща на възстановяване част от заплатена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2023 г., до окончателното изплащане.

Това е и предмета на въззивното производство.

Постъпилото писмено становище за насроченото по делото заседание също е бланкетно.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от ответника.

Оспорва се основателността на жалбата , в която не били изложени конкретни доводи.

При постановяване на решението не били нарушени императивни правни норми.

Установено било ,че има устен договор, сключен на „05-06-ти януари“ между ответника и свидетелката С.а, според показанията и. Правилно съдът приел, че договорът е сключен на една от тези две дати. Имало и действия ,при които от 07.01.2023 г. ответникът започнал да работи в имота на майката на ищеца без никаква уговорка – според уточнението на исковата молба.

Съдът не изложил мотиви по това правоотношение, но във въззивната жалба нямало оплакване.

По делото имало писмен договор от 20.01.2023 г. за СМР, приложен с исковата молба. Тук действително съдът неправилно преценил дата на сключване, тъй като според писмените доказателства - самия договор, същият е сключен на 20 януари без посочена година. Съдът обвързал датата на сключването му със заминаването на свидетелката С.а в чужбина на 20.01.2023 г.

2

За да бъде неправилно решението, не било достатъчно само да има неправилна преценка на доказателствата, а трябвало тази преценка да формира вътрешното убеждение на съда и да води до крайния му извод. Така посочената „неправилна преценка“ не винаги представлява отменителен порок на решението. Очевидно е, че искът не е отхвърлен заради датата на договора.

Във въззивната жалба не били изложени съображения кои точно доказателства са неправилно преценени, съответно дали това се дължи на необоснованост или на конкретно нарушение на съдопроизводствените правила; кои факти съдът е приел за установени в резултат на ”неправилната преценка” на доказателствата и те какво отношение имат към за извода за незаконосъобразност .

Договорът за строителство между възложител и изпълнител не бил неформален (чл. 258 ЗЗД), както е приел съдът, а е писмен (чл. 160, ал. 2, вр.

163, ал. 1 ЗУТ). Строежът трябвало да е изпълнен в съответствие не според представите на възложителя, изложени в свидетелските показания, а според издадените строителни книжа (чл. 163, ал. 1 ЗУТ), каквито липсват, съответно липсва извършено доказване на несъответствие в извършените СМР.

Разпоредбите на договора за изработка по ЗЗД били частично дерогирани от ЗУТ.

Направено е доказателствено искане на основание чл.266 ал.3 от ГПК,което съдът е оставил без уважение с определение в съдебно заседание.

Моли решението да бъде потвърдено .

Претендира разноски.

В производство по чл.248 от ГПК , инициирано по молба на ответника е постановено определение ,с което е изменено постановеното съдебно решение № 692/31.05.2024 г. по гр.д. № 2459 / 2023 г. по описа на ПзРС в частта за разноските, като е осъден С. С. С. ЕГН ********** от с. М., общ. П., , ул. „Ш.

„ № 37 да заплати на Б. В. Б. ЕГН ********** от с. А.К., общ. П., ул. „ Ал.

Стамболийски „ № 27 разноски в общ размер от 1183,25 лв. / или още сумата в размер от 67,00 лв. над присъдените с решението от 1116,25 лв. /, като в останалата част молбата е оставена без уважение.

Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от Б. Б..

Моли определението ,в частта , с която е оставена без уважение молбата да бъде отменено и бъде изменено решението в частта относно разноските , като се увеличат с 533 лв., или общо присъдените разноски да възлизат на 1 716,25 лв. за заповедното и исковото производство. Съображенията са следните.

Нямало спор за разноските в исковото производство, които са правилно разпределени от съда.

3

Спорът бил дали разноските на ответника от 1 200 лв. в заповедното производство са прекомерни. Съдът е приел, че са такива „доколкото се касае за процесуално действие, свеждащо до се до „подаване на възражение “ и ги е редуцирал от 1 200 до минимума от 667 лв.

В заповедното производство обосновано били направени възражения , на които ответникът се позовавал и в исковото производство.

Фактическата и правна сложност била с превес в заповедното производство.

Не била направено възражение за прекомерност на разноските в заповедното производство.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Съдът,като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против Б. Б. ищецът С. С. твърди,че на 20.01.2023г. сключил с ответника договор за строителство, като му възложил да извърши ремонтни дейности в имот на адрес в с. М., общ. П., обл. П., ул. „Ш.” № 37, като направи пристройка към къщата с външни стълби и покрив.

Уговорката им била за сумата от 23 500 лв. без ДДС, като тази сума включва възнаграждение за труд и всички необходими материали до завършен вид. Срока за изпълнение бил 45 дни, като още в деня на уговорката на ответника били дадени 2 500 лв. за да започне.

На 07.01.2023г. започнал работа, но идвал когато си поискал. Първо развалил съществуващия покрив, при което долният етаж, на който се живеело се наводнил в следствие на силен дъжд.

Помолил го да си завърши работата ,като му била дадена общо сумата от 14 650 лв., за които той нито материали купил, нито покрива покрил.

През м. 04.2023г. се прибрала майката на ищеца от Англия, която също говорила с него да довърши работата. Отговорил,че не може да извърши работата ,така както са се договорили и ще го направи както той може.

Ищецът поискал връщане на половината пари ,но ответникът отказал.

Платил на друг да довърши работата.

Твърди ,че се касае за пълно неизпълнение на договора и договорените строително-монтажни работи, поради което се дължи връщане на сумата от 7 325 лв., остатък след приспадане на разходите по частичната строителна дейност.