Решение № 11 от 04.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2590/2023
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 04.01.2024
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Други актове по делото
- Решение № 122 от 25.01.2024 · Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502590 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ***, чрез пълномощника по делото адвокат М. Б., против решение №2520/02.06.2023г. постановено по гр.д.№ 20152/2021г. по описа на РСПловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено в отношенията между страните , че всеки един от ответниците С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** , дължи на търговското дружество сумата от 500 леваглавница, представляваща пропорционална част от вноска с падеж на дата 20.09.2021 г. по споразумение от 10.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 0,27 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 22.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 23.09.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 7985/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15004/2021 г. по описа на РС Пловдив.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П.
1
А., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат Г. К., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирана страна , касае неблагоприятното за нея първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие следното:
Производството пред първостепенния съд е било образувано по предявени от „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ***, по реда на чл. 422 от ГПК искове с правна квалификация чл. 365, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** , дължи на търговското дружество сумата от 500 леваглавница, представляваща пропорционална част от вноска с падеж на дата 20.09.2021 г. по споразумение от 10.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите, както и сумата от 0,27 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 22.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 23.09.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № 7985/24.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 15004/2021 г. по описа на РС Пловдив.
Ответниците са оспорили основателността на исковите претенции с възраженията , че са погасили дълга си към ищеца по процесното споразумение в хода на образуваните пред ЧСИ И.К. изп.д.№333/2021г. и изп.д.№334/2021г. въз основа на наложени запори върху процесните суми за вземания на трето лице срещу ищеца.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователни исковите претенции, като е приел, ответниците са погасили на 14.10.2021г. дълга си към ищеца по процесното споразумение в хода на образуваните пред ЧСИ И.К. изп.д.№333/2021г. и изп.д.№334/2021г. въз основа на наложени запори върху процесните суми за вземания на трето лице срещу ищеца. Приел е, че макар плащането да е извършено след образуването на заповедното производство, продължение на което е настоящия исков процес , същото следва да бъде взето предвид, тъй като е извършено в паралелен изпълнителен процес, а не в изпълнителния процес образуван въз основа на процесната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – по изп.д.№ 520/2021г. по описа на ЧСИ Т.Л..
2
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи, както и при служебна проверка за допуснати при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
В процесния случай спор пред въззивната инстанция не се повдига, че по силата на споразумение сключено между страните на 10.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите ответниците по делото, заедно с трето за правния спор лице Д. Ш., са поели задължение да заплатят на ищцовото дружество сумата от 10 405,35 лева на 4 вноски, както следва: 3000 лева на 13.09.2021 г.; 2000 лева на 20.09.2021 г. ; 2000 лева на 27.09.2021 г. и 3405,35 лева на 30.09.2021 г. Договорено е изрично, че всеки от ответниците и третото лице Д. Ш. е задължен за пропорционално равна част от вноските, като плащането може да се извърши от един от тях или от трето лице.
Поради неизпълнение на паричното задължение и настъпилия падеж на 20.09.2021г. на втората вноска по договора в размер от 2000 лева, ищцовото дружество е инициирало на 23.09.2021г. заповедно производство , като по образуваното пред ПдРС ч.гр.д.№15004/2021г. в негова полза е била издадена на 24.09.2021г. Заповед №7985 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, а за принудителното удовлетворяване на вземането е образувано и изп.д.№ 520/2021г. по описа на ЧСИ Т.Л..
Спор пред въззивната инстанция не се повдига и досежно факта, че пред ЧСИ И.К. са били образувани изпълнителни дела с № № 333/2021 г. и № 334/2021 г., с взискатели – третите за правния спор лица Е.Д.Р. и П.Д.Ш. и длъжник- „Таймлес криб“ ЕООД. С връчени на настоящите ответници на 20.09.2021г. запорни съобщения е бил наложен запор върху паричните вземания на ищеца произтичащи от процесното споразумение от 10.09.2021 г., до размера на 8409,73 лева, забранено е на ответниците предаването на сумите на търговското дружество , дадени са указания по чл. 508 от ГПК, включително е наредено внасянето на сумите по сметка на съдебния изпълнител. В резултат на наложения запор, на 14.10.2021 г. от името на ответниците са извършени четири плащания на обща стойност от 7405,35 лева, равняваща се на сбора на вземанията по споразумението за втора, трета и четвърта вноска.
При тези данни по делото въззивният съд намира предявените искове за основателни.
По делото е безспорно установено, че до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК- 23.09.2021г. ответниците не са заплатили на ищцовото дружество падежиралата на 20.09.2021г. втора вноска в размер от 3
2000 лева по сключеното между тях с нотариална заверка на подписите споразумение. Ответниците са противопоставили възражение за сторено плащане на 14.10.2021г. в хода на съдебното производство , което се преценява от въззивния съд за неоснователно. По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а това са и фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.415, ал.1 ГПК. Преценката предполага провеждане на разграничение дали става въпрос за удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумата по издадения изпълнителен лист или за действително относими факти, свързани с евентуално доброволно погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство, както това последователно е разяснено с т. 9 от ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът взема предвид всички новонастъпили погасителни факти, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Под принудително събиране се има предвид постъпване на суми по сметка на съдебния изпълнител, които са разпределени в полза на взискателя.
Плащането в настоящото производство е осъществено именно в хода на паралелно развиващото се изпълнително производство, което се установява от приложените към писмения отговор на ответницата писмени доказателства, поради което същото не следва да се взема предвид в рамките на настоящото производство. В този смисъл е и решение № 99/12.07.2017 г. по гр.д. № 60330/2016 г. на ВКС, I гр.отд. В хипотезата на чл.418, ал.1 от ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила , поради което събраните по принудителен ред суми не подлежат на проверка в исковия процес. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл.
422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Подобно разрешение е обусловено и от необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание и препятства възможността за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника.В същото време позитивният установителен диспозитив не би могъл да доведе до повторно събиране на сумата, доколкото тя е събрана именно въз основа на изпълнителното основание , предмет на настоящето производство.
В аспекта на така изложеното се налага изводът,че така предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, след отмяна на първоинстанционното решение, като неправилно.
4
При този изход на правния спор ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените разноски съответно от 315 лева- пред въззивната инстанция, от 520 левав първоинстанционното производство и от 330 лева- в заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №2520/02.06.2023г. постановено по гр.д.№ 20152/2021г. по описа на РС-Пловдив, IV гр.с. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че всеки един от ответниците С. Т. Н., ЕГН **********, Д. Т. Р., ЕГН ********** и Т. П. А., ЕГН ********** , дължи на „Таймлес криб“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 500 лева- главница, представляваща пропорционална част от вноска с падеж на дата 20.09.2021 г. по споразумение от 10.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите, както и сумата от
Разпечатката съдържа 38 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9513d299-967d-4a68-b10c-c8577041503b